Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 234


Recommended Posts

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ДОЙДЕ ПРОЛЕТ!

Всред снеговете, ледовете и мраза на зимата, будните души чувстват вече лъха на идващата пролет.

Няма завинаги ще бъде студено?

Няма завинаги ще бъдат сковани под ледената покривка на зимата, прекрасните цветя, плодоносните растения и дървета?

Не! Ще дойде пролет! Идва пролет! Полетата, долините, хълмовете и планините ще се покрият с цветя и зеленина. Чудно хубави и сладки плодове ще натегнат по дърветата — благословената храна на човека.

Това всеки знае. В това никой не се съмнява.

Но омразата, заблужденията, противоречията, борбите между хората не ще ли престанат някога? Завинаги ли ще остане студът и ледът в човешките сърца? . .

Нима не ще има пролет за човешката душа? Нима не ще има мир за изтерзаното човечество? Нима духовният живот на човечеството ще бъде завинаги сковаван от вечна зима?

Не! Идва пролет и за човека! Идва духовната пролет! Ледът в човешките сърца ще се стопи. Студът на омразата ще бъде заменен с топлината на любовта. Тъмнината на невежеството и заблуждението ще бъде заменена със светлината на знанието и мъдростта. Безспирните досегашни борби ще бъдат заменени с взаимопомощта и взаимното сътрудничество. Това, което днес се дава за делото на разрушението, утре ще се дава за творческото изграждане на новия свят.

Духовният поглед на будния човек никога не трябва да се задоволява само с картината на настоящето.

Ний трябва да виждаме не само това, което е, но и това. което идва, което утре ще бъде.

Ний трябва да мислим за него да работим за него, да живеем с него и да го считаме по-действително, от преходното, което днес ни заобикаля.

Идва духовната пролет за човечеството! Никой не може да я спре! Любов н братство ще зацаруват между хората и народите. Божествена светлина ще озари живота на човечеството.

Тази светла вяра не бива да загасва в никого. Каквито изпитания и бури да ни очакват още, есе пак, зимата ще отмине, нощта ще се смени от светлото утро:

ЕДИННО ЧОВЕЧЕСТВО, ВСЕМИРНО БРАТСТВО НА ХОРАТА И НАРОДИТЕ.

Ще дойде пролет!

Блянът ще стане действителност!

Това, което днес изглежда невъзможно, утре ще бъде реалност.

Близък е края на нощта!

Да работим за духовната пролет!

Пламен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩЕ ДОЙДЕ ПРОЛЕТ

Спи под тежката покривка бела,

спи, сънувай своя светъл сън,

семенце — душа, ще дойде пролет,

ще разцъфне твоя слънчев блян!

*

Спи спокойно с трепетна надежда

в люлчица от влажна, топла пръст,

семенце — душа, ще чуеш скоро

мощния в света призив: стани!

*

После в нежна слънчева прегръдка

стъбълце ти крехко ще възрастне,

бисерна роса ще те изкъпва,

къдрав зефир ще те милва често.

*

Но и бури, гръм ще те разтърсят,

и все пак, след подвиг мълчалив,

златен клас под сърпа ще оброниш.

Ти нали за тая жертва дойде?

S.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИСКРИ

Седемдесет и пет на сто сме победили неприятеля, ако ясно и конкретно сме преживели, че той е външна сила, че това не е нашето „аз“, че страданията, които изпитваме, и погрешките, които неволно правим, това са вторични сили. Ако ясно изживеем тази двойственост и прозрем светлият образ на нашето „аз“, ние ще се успокоим, ще се насърчим и от този момент злото 75 на сто е победено, то е като временен облак, които е хвърлил своята преходна сянка.

* * *

Безпогрешна мярка за нашата любов към другите е тази, какво поведение държим към дадено лице, когато то страда. Ако нашето безразличие се превърне в огнен пламък на любов и състрадание и му се притечем на помощ ние наистина имаме незаинтересована любов, на която можем да разчитаме в живота.

* * *

Ако във време на страдания изчистим сърцето си от всякакво чувство на омраза и изисквания от другите, тези страдания са благословени, те ще ни донесат голямо просветление на ума, голямо разширение на сърцето и мощ на волята.

* * *

Първата и най важна задача на страдащия е да очисти сърцето си от всичко отрицателно и да усили любовта си към Бога. Единствената рецепта против всички видове страдания е чистото любящо сърце.

* * *

Ако не упрекваме никого за нашите страдания, а търсим причините в себе си, ние наистина живеем в полето на любовта и мъдростта и имаме съзнанието на честен платец. Честността е сила, тя е слънце, което топи ледовете на неразумното минало.

* * *

Ако изпитаме съжаление към нашия неприятел, ние живеем в любовта и силата, и този неприятел утре ще бъде един добър наш приятел.

До когато имаме неприятели, до тогава има и в нас причини, които ги допущат.

* * *

Най-малкото отношение на другите към нас — добро или зло, има голям вътрешен смисъл. От добрите отношения на другите към нас ще се радваме, понеже те са нектара, сладкият плод на нашата разумна вчерашна работа, а за лошите отношения ще благодарим, понеже те са искри, които ще запалят в нас слънцето на мъдростта и огнището на любовта.

Г. Тахчиев

______________________________

Човек трябва да обича, за да вижда Божественото навсякъде. Не Го ли вижда, той няма живот в себе си. Без любов животът няма смисъл. Тази година трябва да дадете път на любовта в себе си. за да се влее струята на великия живот във вас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ.

III. Християнството и древната мъдрост

Естествено е да се породи въпроса: Каква е разликата между древната индуска мъдрост и новата християнска мъдрост? Не са ли едно и също? Не се ли различават само по форма? Онези които са изучавали окултната наука, знаят, че зад всяка форма стоят сили, които строят тази форма. И особеностите на формата се определят от качествата на силите. Също така и зад всека мисъл, зад всяко чувство и постъпка стоят различни духовни сили, които ги строят. Те се явяват външен израз на тези сили.

Също така зад всяко знание, зад всека мъдрост също така стоят духовно-божествени сили, които се явяват носители и проводници на това знание и мъдрост. Носителите, проводниците, не изменят същността на нещата, но указват известно поста голямо влияние върху неговите качества. Водата е все вода, но в зависимост от проводниците, тя добива един или друг вкус и оттенък. И когато говорим, че древната мъдрост се отличава от новата християнска мъдрост, подразбираме, че онези духовни сили, които са действали в тази мъдрост и са били нейни носители, са били едни, а тези духовни сили, които стоят зад новата християнска мъдрост, са други.

Това ще се види противоречие за онези, които не са запознати с въпроса. За да не се поражда противоречие, ще изясня въпроса с едно сравнение. Като говоря за различие в дейността на силите, стоящи зад мъдростта, разбирам различни фази на един процес. Развитието на човека от раждането до смъртта е един непреривен процес с много фази, и всека фаза се отличава с действието на специфични сили, които от своя страна пораждат различни психологически изживявания и състояния. Всеки знае, че едни са състоянията и преживяванията на детето, други са на стария човек, едни са понятията на детето за света и живота, други са — на стария човек. А това е в зависимост от дейността и състоянието на силите. Същото се отнася и за човечеството.

Човечеството в древно индуската епоха се намираше във фазата на детството и силите, които я строят и създават, се различават от силите, които създават християнската епоха, тъй както се различават силите, които действат в детето, от силите които действат във възрастния и стария. Във възрастния действат и силите на детството, но плюс тях още и други сили, които именно обуславят и характеризират тази възраст. Същото е и отношението на силите между древноиндуската епоха и християнската епоха.

Така че, едни са силите, които с ж внесли в света древно-индуската мъдрост, други са силите, които стоят зад мъдростта, която се разкрива в християнството. Защото християнството дойде в една фаза, когато човечеството излизаше от детството и влизаше в юношеството на своя живот.

Онези, които познават по-отблизо духовната действителност, ни казват, че едни са били отношенията на Космоса към човечеството в миналото, други са сега. Едни са отношенията на бащата към малкото дете. други са отношенията му към възрастния син.

За да изясня по-конкретно отношението и разликата между древната мъдрост и новата християнска мъдрост, нека видим какво представя от себе си древната мъдрост и какво новата християнска мъдрост, Древната мъдрост, която изнесе в света теософското движение, не е нищо друго освен мъдростта на светите Риши — първите седем велики Учители на древна Индия, които са изнесли учението за съществуването на духовния свят като една реалност с неговите подразделения; след това говорят за съществата, които живеят в този свят, духовния строеж на човека и космоса, за законите на превъплъщението, кармата и методите за окултното обучение за онези, които са готови да влязат в този път, за да могат сами да влязат в този духовен свят — свят на мъдростта и сами да съзерцават тази мъдрост и да я възприемаш в себе си. Но всичката тази мъдрост на светите Риши, както те сами казват, не е била достатъчна да стигнат и проникнат до Великото Същество, което прониква целия космос и което стои така високо, че не могат да го достигнат нито със своята мъдрост, нито със своето ясновидство. Това Същество те наричаш Вишва Карман, Върховния Дух на нашия космос, вожд на всички духовни светове и същества. Те са могли да влязат във връзка с различни духовни същества от различни йерархии, но с Вишва Карман не само че не са могли да влязат във връзка, но не са могли и да го съзерцаваш. Така високо е стоял този Велик Дух над техните възможности.

В една по-късна епоха, намираме един от великите посветени, Заратустра, който също така има голяма мъдрост, който е бил във връзка с различни йерархии от духовни същества, че отправя ясновидския си поглед към слънцето и намира там този Велик Дух. Зад видимото слънце той виждал духовното слънце, Духът на Слънцето, Духът на Космоса, когото нарекъл Ахура-Мазда — Дух на Слънцето или още Вохуману, т. е. Творческото Слово или Творчески Дух. Той е можал само да го съзерцава, като е възприел чрез проводници мъдростта на този Велик Дух. Още в по-сетнешна епоха намираме Хермес, който, издигайки се чрез дълбоко размишление високо в пространството, влиза във връзка с Него, като го нарича Озирис или Великия Разум на вселената. И той възприема във висините тази велика мъдрост и запознава с нея ограничено число хора, които са били подготвени да я приемат.

Още по-късно Мойсей открива Неговото присъствие в горящата къпина, което символизира, че този Велик Дух е слязъл до етерния свят на нашата земя. И Той е който дава на Мойсея на планината Синай скрижалите с 10-те Божи заповеди.

(следва)

Влад Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Малкият брат

(из извънредната беседа „Малкият брат“ – 1.I.1939 г.)

Съвременното човечество живее в една от най-важните епохи. Тази епоха е важна по своите последствия. Тя е толкова важна и сериозна, колкото е сериозно положението на мъртвия, който е заровен в земята. Близките и роднините плачат над гроба му, той чува плача им, но нищо не може да им каже. Страшно е положението на този човек. Той мисли, че всичко каквото е имал — знание, слава, богатство, е заровено с него заедно. Най-важно за него в този момент е да дойде някой отвън и да каже: Отворете този гроб! Чуе ли тези думи, това значи, че е дошъл часът на неговото спасение.

Сега аз искам да обясня ценността на нещата, без да изнасям някакви нови хипотези или теории, нито да казвам кое е право и кое — криво. Правите и кривите работи са все човешки. В човешките работи има права, а в Божествените — има ценности. Тъй щото, когато се говори за ценността на нещата, ние разбираме Божествени работи.

Три неща правят живота ценен и разбран: любовта, мъдростта и истината. С други думи казано: без живот, без знание и светлина, без свобода, без движение, без постижения, животът всякога остава неразбран.

Без любов животът няма смисъл. Любовта е онзи велик принцип, който стимулира духа и го заставя да прояви своите възможности. Животът е скрит в любовта, както плодът — в костилката. За да се прояви животът на плода, светлината и топлината, трябва да дойдат отвън, да действат върху костилката. Хората отричат, именно, тази семка или костилка. Тази семка представя човешката душа— същината на нещата. Тя е стояла милиони години в Божествената житница, докато дойде времето на нейното проявление. Ако не влезе в живота при условията на любовта, на мъдростта и на истината, тя не може да узрее.

Като говорим за любовта, за мъдростта и за истината, ние ги разбираме в техните динамична, а не статични прояви. Ако дойде в статично положение, любовта се превръща в безлюбие.

Безлюбието всякога отнема, а любовта всякога дава.

Знанието внася светлина в човешкия ум, а невежеството — тъмнина. Светлината освобождава човека, а тъмнината го ограничава. Нещастията в света произтичат от тъмнината.

Съвременните хора се нуждаят от приложение. Те имат истината в себе си, но трябва да я приложат. Всяко нещо, което не може да се приложи, е мъртво. Най-малкото парче хляб, което човек е приел, трябва да се приложи, да даде плод. Ако парчето хляб не се превърне в красиво чувство, чувството — в светла мисъл, мисълта — в доброкачествен плод, яденето няма смисъл. Тези процеси са свързани помежду си. В яденето е скрито нещо, което ние не познаваме. В самия човек е скрито нещо. което сам той не познава. Скритото в човека се проявява само тогава когато той страда.

Съвременният човек не разбира какво нещо е страданието. Страданието е процес на растене. То е признак на, това че човек е вън от лошите условия. Докато не е почнал да страда, човек се намира в робство. Почне ли да страда, той вижда вече светлината в себе си и вън от себе си.

Днес всички хора бързат да се родят, вследствие на което са нещастни. Те казват: Трябва да се родим! Добре е човек да се роди, но на време. Велико нещо е раждането. Който прибърза с раждането и се роди преди деветия месец, той не може да живее. Който се роди през 1939 година, на деветия месец, добре ще бъде за него. Роди ли се по рано или по-късно от това време, той ще умре.

Ако се родите тази година, бъдещето е ваше. По-добра година от тази не сте срещали досега в живота си.

Ако тази година не се родите, ще чакате 1999 година, когато ще се повторят същите условия.

Сега аз не искам да доказвам истиността на моите думи защото доказването е гимнастика, а гимнастиката изисква много време. За да даде един концерт, който трае най-малко един час, цигуларят се упражнява усилено цяла година. Като свири един час пред хората, той доказва, че е свирил, че се е упражнявал дълго време. Като живее, човек ежедневно прави упражнение. В това отношение животът е музика. По-велика музика от живота не съществува. Да живееш, това значи да се упражняваш, да изучаваш законите на великите добродетели в света.

Историята за блудния син и до днес още се повтаря в света, вследствие на което хората са недоволни едни от други и се сърдят на Господа, на своя велик Баща, защо едни е облагодетелствал за сметка на други, защо на едни е дал къща, пари, добри деца, а други е лишил от тия блага. Едни не се молят, не уповават на Бога, а въпреки това имат Неговото благословение. Други се молят, водят добър живот, а въпреки това са бедни, болни. Хората се натъкват на тия противоречия и не могат да ги разрешат. Защо? — Те не са се домогнали до ценностите на нещата.

В какво седи ценността на нещата? — В любовта. Бащата казва на по-големия си син: Синко, всичко, каквото имам, е на твое разположение. Аз не те лишавам от нищо. Ти трябва още да учиш, да придобиеш онова смирение, което брат ти придоби. Ти не си още смирен.

Какво по-ценно нещо за човека от това, да знае как да употребява сърцето си, да знае как да се разговаря със своята душа? Няма по-велико нещо за човека от това, да чуе гласа на своята душа и да се разговаря с нея.

Мнозина казват, че душата е нещо отвлечено, невидимо, на което не може да се чуе гласа. Според мене, невидимите неща, именно, са реални, а видимите са сенки на реалността.

Зад видимите неща седят невидимите, реалните. Следователно, реалността създава видимите неща. Реалността сама по себе си, не може да се въплъти в никаква форма, и след като създаде безброй видими форми, тя пак остава непроявена. Колкото видими форми да създава, реалността не може да се прояви в своята пълнота. Тя всякога ще остане непроявена, все ще има още нещо непроявено от нея. Това може само да ви радва, защото пред вас се отварят бъдещи възможности.

Ето, и човешкото сърце не е проявено напълно. Днес човек издържа най-много до 41 градуса топлина Мине ли тази граница, сърцето не издържа, човек умира. Нормалната топлина на сърцето е 37 градуса. Нервната система на съвременния човек е така устроена, че може да издържи напрежение само до известна степен. Мине ли тази граница, човек се разстройва. Всеки човек иска да има повече любов, но не може да издържи високата температура на любовта. Също така човек не може да издържи и високата температура на знанието.

Много от новите теории са недостъпни за умовете на всички хора, вследствие на което некой са разстроили нервната си система. Теорията на Айнщайн, например, създаде голямо умствено и нервно напрежение на много учени. Щом не може да издържи на големи напрежения, нервната система се разслабва, както металите се стопяват при висока температура.

Мнозина се стремят към духовния живот, искат да го изучат, но се натъкват на големи мъчнотии. Те говорят за духовната любов, но не знаят каква сила крие тя в себе си. Хората не могат да издържат на материалната любов, а колко повече на духовната. Голямо е напрежението, което Духът създава в човека. Малцина издържат на това напрежение.

И тъй, числото девет в 1939 година означава резултат на Божествени процеси. Това число изисква съвършенство. Всички форми на физическия свят, всички чувства и мисли на човека трябва да бъдат съвършени. Това число означава завършени процеси, вследствие на което човек не може да отиде по-далеч от него. Числото три показва пътя, по който човек може да достигне резултата на числото девет. За да постигне резултата на трите, човек трябва да работи с три велики сили: с живота, със знанието и със свободата Работи ли с тия сили, човек непременно ще има резултат на физическия свят. Всеки човек иска да бъде красив, да има красиви вежди, очи, нос, уста, но за да придобие тази красота, той трябва да разбира основните закони на живота. Животът не е велика реалност, велико благо, което ни е дадено.

Съвременните хора се стремят не само към външна красота, но и към вътрешна. Вътрешната красота подразбира съвършенство. Светските хора се стремят към външна красота, а религиозните и духовните — към вътрешна. Да човек вътрешно красив, това значи да е ликвидирал със своите слабости и погрешки. В един момент човек може да бъде съвършен. Ако приложи закона на любовта, на мъдростта и на истината, в един момент той може да се освободи от погрешките си, да стане съвършен. Когато работел в лабораторията, си дето правел своите опити, от погрешките, на които се натъквал Едисон често цапал дрехите си. За да ги изчисти, той стъпвал на особен електрически диск и пущал ток върху дрехите си. В няколко минути дрехите му ставали съвършено чисти.

Следователно, искате ли да се изчистите, да се освободите от погрешките си, стъпете на диска на любовта и пуснете нейния ток да тече върху вас.

Само любовта е в състояние моментално да изчисти човека и да го върне в положението на новородено дете.

Възрастният и старият казват, че в грях ги е заченала майка им. Обаче детето никога не може да каже, че майка му го е родила грешно и нечисто. Човек е създаден чист и без погрешки. За да запази чистотата и съвършенството си, човек трябва да прилага в живота си Божията любов. Така той ще прояви всичко красиво и възвишено, което е вложено в неговата душа.

Какво говорят хората за вас, това не трябва да ви спъва.

Те говорят отвън и вътре във вас, но вие трябва да различавате техния говор от този на вашата душа. Запример, вие решавате да направите едно добро, но нещо отвътре ви казва: Не бързай да правиш това добро, не му е дошло времето.—Направете доброто, без да се вслушвате в този глас. За правене на добро няма определено време: Добро можете да правите всякога. Само Бог трябва да знае за доброто, което човек е намислил да прави — никой друг.

Мнозина говорят за свободата, търсят я, но въпреки това. не са свободни. Да изказваш мнението си, това още не подразбира свобода. Ти си толкова свободен, колкото и онзи, който влиза в гостилницата без пари. Той е свободен да влезе в гостилницата, да си поръча едно или две ядената, да си хапне от тях. Рече ли да излезе от гостилницата, той не е свободен. Гостилничарят веднага го посреща и му казва: плати! Свободен е само онзи, който носи хляба в торбата си и, когато огладнее, сяда и яде. Този човек е свободен, защото яде от своя хляб. Яде ли от чуждия хляб и не може да плати, той не е свободен. Кое е наше и кое — чуждо? Само Божественото е наше. Човешкото е чуждо.

Божественото освобождава, а човешкото — ограничава.

Следователно, всяко нещо, което ограничава любовта, знанието и свободата в човека е чуждо.

И тъй, приемете ли Божественото, дадете ли му път в себе си, вие всякога ще бъдете свободни. Тогава любовта ви ще се прояви така, както слънцето проявява своята топлина и светлина. Далеч е слънцето, но голяма е любовта му. Когото срещне на пътя си, слънцето го прегръща и целува със своите лъчи. Няма същество на земята, което да не е прегръщано и целувано от слънцето. То намира и ония същества, които се крият в тъмнина. Любовта на слънцето прониква навсякъде. За слънцето няма нищо скрито покрито. Всеки, който се лишава от светлината и топлината на слънцето, т. е. от неговата любов, той е осъден на смърт.

Светлинната и топлината, това е изявление на Божията любов.

Затова е казано в Писанието: „Ние живеем и се движим в Бога“. Това значи: ние живеем и се движим в светлинната и топлината.

Сега, като наблюдавам лицата на хората, намирам, че някои от тях мязат по лице на блудния син, който се е върнал при баща си разкаян и смирен. Затова именно, баща му го прегръща и целува и в негова чест дава угощение. Лицата на другите мязат по лице на по-големия брат, който, като се връщал от нивата, видял тържество в дома на баща си и навъсил лицето си, като разбрал, че това става в чест на малкия му брат, който се върнал от странство. Той останал недоволен от поведението на баща си и го осъдил в несправедливост. Защо да не светне лицето на този син, като чуе, че малкият му брат се е върнал жив и здрав? Защо и той, като баща си, не се затича към него да го прегърне и целуне?

Тази година изисква от всички хора да изправят мнението и възгледа си, които имат за Баща си. Не дръжте в ума си мислите на големия син, който не оценява живота, който се отчайва от работата си и казва, че животът му е дотегнал. Бъдете готови, като блудния син, да се разкаете, и да съзнаете, че като сте яли и пили, като сте водили лек, повърхностен живот, отклонили сте се от правия път, от великия закон на любовта. Какво е научил той от жените? Не само че нищо не е научил, но даже е изгубил свободата си. — Защо? — Жената е чуждо същество за човека. Сестрата, обаче, това е Божественото, с което човек трябва да има общение. Търсите ли жената, търсете я като ваша сестра.

Не казвайте като Давид, че в грях ви е родила майка ви. В любов ме роди майка ми, аз ще живея по любов. Колкото да е лош животът на вашето минало, един ден той ще се превърне в скъпоценен камък. Няма да остане нещо в света, с което Бог да не примири човека, но за това се изискват дълги години. Човек трябва да мине през големи опитности и страдания, докато разбере, че всичко, което Бог е създал, е велико. Човек трябва да разбере, че от нищо не е лишен. Стремете се тази година към придобиване на Божествени неща, защото само те не произвеждат противоречия.

Всяка Божествена идея носи светлина за човешкия ум и за човешкото съзнание.

Бъдете свободни да проявите любовта си тази година така, както никога не сте я проявявали. Това значи: проявете любовта си в светлината на живота. Проявете мислите и постъпките си в светлината на живота. Проявете свободата си в светлината на живота. Радвайте се на всичко, което направите при тези условия, без да съжалявате някога. Каквото направите, знайте, че има Един, Който постоянно ви наблюдава. Той е Онзи, Който ви обича и Който живее във вашия ум и във вашето сърце. Той говори тихо на ухото ви, като ви показва начин, по който можете да изправите живота си. Ако Го слушате, живота ви ще бъде изправен.

Желая ви тази година да се подмладите.

Любовта подмладява човека.

Тя доставя необходимите вещества за подмладяване; знанието прилага тия вещества, а истината ги показва. Любовта е козметиката на живота.

И тъй понеже 1939 година е епохална, желая ви разумно да използвате всички условия, който тя носи. Ако не ги използвате, същите условия ще дойдат, но в 1999 год. Вие сте работили стотици години, именно, за тази година. Ако тази година работите съзнателно върху себе си, вие ще имате по-големи постижения от тия, които сте имали от времето на Адама до днес. Като мине това време, ще се убедите в истиността на думите ми. Благото, което тази година носи, е резултат на Божието Слово, на великото в света. Всички трябва да работим за възстановяване на царството Божие и Неговата правда в нашите умове, сърца и души. Приложите ли това нещо в живота си, ще бъдете радостни и весели. През тази година не се позволяват никакви оплаквания.

Желая ви тази година да се запалите със свещения огън на любовта. Желая ви поне да посадите всички желания на вашата душа, ако не можете изведнъж да ги реализирате. Желая ви да посадите своите добри мисли, чувства и постъпки и, като ги поливате грижливо, да видите, че сте реализирали нещо.

За онези които изпълняват изискванията на 1939 година, тя ши се продължи и следващата. За онези, който не изпълнят великите закони, ще дойде 1940 год., която завършва накрая с нула, с яйце. Значи, през тази година човек отново трябва да мъти това яйце, докато се излюпи. За да реализира своите желания, той трябва да чака добри условия на живота, които ще дойдат едва през 1999 год. За онези, които слушат и изпълняват това, което им се говори, ще бъдат постоянно в 1939 год. За тях ще се заколи най-угоеното теле и ще им се даде угощение. Всички, които присъстват на Божествената трапеза, ще бъдат благодарни за онова, което им е дадено.

Дръжте в ума си мисълта: Пътят на Божията любов е осеян с всички възможности и условия за постижение.

Из беседата, държана от

Учителя на 1 януари 1939 год.

10 ч. пр. обед, София — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИ ЧЕШМАТА

Бях жадна, тъжна, морна и печална,

край твоя дом преминах аз.

Седеше ти при балата чешмичка,

бе летен ден, бе златен, летен час.

*

Погледнах те, погледна ме, зачаках.

Ти свойта шепа приближи.

Разбрах тогава аз, отворих крана

и бликнаха прохладните струи.

*

И пи тогава Ти и аз след Тебе.

след туй Ти каза: „Да тече“.

И други минаха и спираха се жадни,

и с благодарност пиха те.

И.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Догдето ти скала не станеш

Догдето ти скала не станеш,

отстойваща на ветрове,

на мълнии и снежни вихри,

проекнали от векове,

*

догдето ти скала не станеш,

не ще изпиташ радостта,

на слънчевия ден, проблеснал

след ужасите на нощта.

*

Докле гранитен страж не станеш,

на свойта крепост, сам стена,

докле ти фар самин не бъдеш.

облял с потоци светлина

*

пътя на кораба, заплувал,

затърсил родния си бряг,

не ще дочакаш ти да видиш,

наистина ти роден бряг.

*

Догдето ти скала не станеш,

непоклатим и твърд гранит,

не ще дочакаш светла радост,

не ще дочакаш ден честит!

Д.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

НУЖНА Е ИСТИНСКА НАУКА ЗА ЧОВЕКА

Тя е по-необходима, отколкото химията, физиката и механиката.

Накратко, критиката на данните, които притежаваме върху човека, ни дава многобройни и положителни познания. Благодарение на последните, ние можем да направим пълен инвентар за нашите прояви. Този инвентар ще ни позволи да съставим схеми, по-богати от класическите такива. Но, така постигнатият напредък няма да бъде твърде голям. Ще трябва да се отиде по-далече и се открие истинска наука за човека. Една наука, която, с помощта на всички познати методи, ще направи по-задълбочено изследване на вътрешния ни мир, ще постигне също необходимостта от изучаване на всяка част като функция на цялото. За да се открие такава наука, ще бъде необходимо, в течение на известно време, да отстраним, вниманието си от механичния напредък, а също, до известна степен, от класическата хигиена, от медицината и от чисто материалния начин на нашето съществуване. Всеки се интересува от това, което увеличава богатството и удобството. Но никой не си дава сметка, че е необходимо да се подобри структурното, функционално и умствено качество на всеки един от нас. Здравината на разума и на чувствените преживявания, моралната дисциплина и душевното развитие са също така необходими, както телесното здраве и предпазването от заразни болести.

Няма никаква полза от увеличаване броя на механичните изобретения. Може би също така би трябвало да се отдава по-малко значение на откритията на физиката, астрономията и химията. Обаче, чистата наука никога не ни изпраща направо злото. Тя става опасна, когато чрез своята омайваща красота, включи напълно нашия разум в неодушевената материя. Човечеството днес трябва да насочи всичкото си внимание върху нея и върху причините на своята морална и интелектуална немощ. Какъв смисъл има да увеличаваме удобствата, лукса, красотата, големината и сложността на нашата цивилизация, щом нашето безсилие не ни позволява да ги управляваме? Безполезно е наистина да продължаваме разработването па един начин на живот, който води до развращаване и изчезване на най-благородните качества на големите раси. Много по-полезно би било ако се занимаем със себе си, отколкото да строим по-големи телескопи за изследване строежа на мъглявините, по-бързи параходи, по удобни автомобили, по-евтини радиоапарати. Какъв истински напредък ще се постигне, когато леталата ще ни пренесат за няколко часа в Европа или в Китай? Необходимо ли е да увеличаваме безспирно производството, с цел хората да консумират все по-големи и по-големи количества безполезни неща? Не са механичните, физичните и химични науки, които ще ни донесат морала, разума, здравето, нервното равновесие, сигурността, мира.

Трябва нашата любознателност да вземе по-друга посока от тази, в която сега е заета. Тя трябва да се отправи от физичното и физиологичното към умственото и душевното. До сега науките, които се занимават с човешките същества са ограничили своята дейност само върху известни прояви на техния обект. Те не са успели да се отърват от влиянията на дуализма на Декартовата философия. Те са завладени от механизъма. Във физиологията, хигиената, медицината, също както в изучаването на педагогиката или социалната и политическа икономика, вниманието на изследователите е привличано от телесния, тъканно-соковия и интелектуален облик на човека. То не е било спряно на неговата чувствена и морална проява, на неговия вътрешен мир, на неговия характер, на неговите естетични и религиозни нужди, на общия субстрат на телесните и психологични явления, на дълбоките отношения на индивида и неговата умствена и душевна среда. Необходимо е, прочее, решителна промяна на ориентацията. Тази промяна иска едновременно специалисти, посветени на отделните науки, които са си разпределили нашето тяло и душа, и учени, способни да слеят в едно цяло откритията на специалистите. Новата наука трябва да напредва чрез двойното усилие на анализата и синтезата, към едно схващане за човека, едновременно достатъчно пълно и достатъчно просто, за да служи като основа на нашата дейност.

Ал. Карел

(Из кн. „Човекът — неизвестният“)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от брой 233)

Холеричният темперамент изисква умерена деятелност и ежедневни физически упражнения. Седящият живот е вреден за хората от този тип, защото той ги предразполага към запичане, застой в червата и жлъчката. Затова движенията им спомагат да отделят жлъчката и да отстраняват запичането.

* * *

Типът на въздуха — сангвиничния темперамент

Bratstvo_11g_004.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt

Въздуха е горещ и влажен.

Този тип дава средно или високо тяло, широки рамене, добре развити гърди. Пълно, весело, розово, овално лице. Между този тип се срещат най-красивите хора. Голямо красиво чело, дълъг, прав нос, доста красиво оформен, у някои типове на върха заострен, красиви вежди; очи открити и ясни, със светлосин цвят, а понякога и с тъмнокафяв. Устата усмихната, брадата добре оформена, обикновено с ямичка. Косата е руса или кестенява, а по някой път по-тъмнокафява или дори черна. Кожата им е тънка и розова. Гърдите широки и мускулната система добре развита. Биенето на сърцето е силно и ритмично. Дишането е ритмично, силно, пълно и свободно. Тялото им е пълно и горещо. Изпотяването е обилно. Изпотяването у тях става главно на челото и гърдите. Апетит добър и храносмилане отлично, физиологическите процеси у тях стават правилно. Много обичат да спят. Сънят им е дълбок и спокоен. Те са привикнали към приятни и сладки сънища. Често сънуват, че летят из въздуха.

Те са вежливи, учтиви, откровени, експанзивни и твърде разговорчиви, честни, миролюбиви. В тях има едно разширение — в мисълта, в чувствата и в действията се разширяват. Всякога преувеличават нещата. Силно изживяват и радостите, и скърбите. В тях смяната на състоянията става бързо. Към съдебните процеси имат отвращение, затова винаги са готови да жертват своите интереси, за да запазят мира. Те са големи оптимисти и виждат във всичко хубавото. Избягват всякакъв повод за печал и обичат приятните общества, радостта и веселието. Търсят общественото мнение и одобрението на света. Лесно се разгневяват и са като бурята, но лесно им минава. Лесно се обиждат, но скоро прощават обидата. Те са силно честолюбиви. Тяхната природа е много страстна и се стремят към радостите и удоволствията в живота. Те обичат свободната любов, без никакви грижи и задължения, защото за тях е ценно преди всичко личното им спокойствие. Предпочитат спокойното и мирно съществувание и са трудолюбиви. Те обичат златото и собствеността и се стремят към почести и ордени. Но те са скромни и нерешителни в делото. Те са интелектуални, умът им е широк, многостранен, свободен, но не проницателен и дълбок. Те лесно запомнят и съжденията им са прави и добри, но без особена връзка. Те са осторожни, хитри и лесно измислят разни разказчета и са изкусни разказвачи, и са твърде находчиви, насмешливи и закачливи. Те са человеколюбиви, състрадателни, благородни и особено чувствителни към внимание и ласки. Те са искренни и предани приятели. Тяхното сърце е твърде впечатлително и отзивчиво. Те са твърде внимателни към противния пол и се стремят към комфорт и радост в живота. Те са чувствени и лакоми в яденето. Обичат науката и изкуствата и са с голямо въображение, и затова между тях се срещат често откриватели и изобретатели.

Те са в постоянно колебание между материализма и спиритуализма. Горещи проповедници на доктрината, която възприемат за себе си и с ожесточение водят борбата със своите идейни противници. И няма жертва, която да не биха могли да направят, за да възтържествува делото, което защищават. Колкото повече пречки срещат на пътя си, толкова повече се увеличава тяхната упоритост. Те са по-силни в теориите, отколкото в практиката. Те са способни към точните науки.

В отрицателните типове са развити лъжата, кражбата и лицемерието. Не понасят никаква дисциплина. Те са поклонници на свободата и са готови да направят всичко на света, за да запазят своята независимост. На робството гледат като на най-голямо зло. Те са подозрителни и тиранични в своите привързаности. Обичат да пътуват и им се харесва живот, пълен с приключения.

Гласът им е пълен и обширен, умерено силен. Звука приятен и весел. Говорят бързо, леко, живо и шумно. Те често съпровождат своята реч със смях.

Ако не са много пълни, движенията им са бързи и леки; походката благородна и уверена. Те си носят главата високо. Техните жестове са леки, чести и изразяват доволство. Имат навик да си махат ръцете в знак на радост и одобрение, често даже и когато говорят.

Този темперамент изисква такава деятелност и такъв занаят, където умствената деятелност може да се съедини с жизнената дейност. За тях са необходими ежедневни физически упражнения. Сангвиникът чувства себе си добре в занаят, който изисква постоянно сношение с обществото, защото те са общителни, учтиви и внимателни по природа, с изтънчени маниери, качества, необходими за тези занаяти. Празният и седящ живот е вреден за този темперамент, както и чрезмерната работа и движения. Седящият живот ги предразполага към лимфатичния темперамент и излишно пълнеене, а преголямата деятелност разгорещява кръвта и го превръща в холеричен темперамент…

* * *

Водният тип — лимфатичен темперамент

Bratstvo_11g_006.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt

Този тип темперамент е хладен и влажен, противоположен на холерика, който е горещ и сух. В тях преобладава водата.

Този тип дава обикновено нисък ръст, тялото е повече като подпухнало, цвета на кожата е блед. Лицето обикновено кръгло или между кръгло и овално; широко полегнало чело, големи, влажни, сини или сиви очи, пълни гърди, руси или светлокестеняви коси, понякога тъмнокестеняви, къс, чип нос. Поглед блуждаещ. Долната устна е мека и увиснала. Кожата бяла и гладка, нежна, мека при допиране. Мускулите са слабо развити. Тялото е меко като че е направено от тлъстини. Тялото им е без косми. Биенето на сърцето е бавно. Циркулацията на кръвта е твърде мудна. Всичките им движения са сдържани и бавни. Те рядко изпитват жажда, понеже тяхното гърло постоянно изпуща слизеста течност. Стомахът им е хладен и ленив, и храносмилането бавно. Те леко понасят глада и рядко се усещат гладни. Обичат да спят и спят дълбоко и дълго. Често сънуват вода и водни растения. Когато сънуват проливен дъжд и прилив на реки, това обикновено е разстройство на тяхното здраве. Понякога имат силен запек. Те трябва да избягват влажни и блатисти места и да търсят свеж въздух, светлина и слънце. Те са студени, мудни и равнодушни към всичко. Те са хладнокръвни и самообладанието е силно развито у тях. Те са склонни против своята воля да се отдават на различни нисши удоволствия. Те равнодушно разделят своя живот на две половини - едната те прекарват в сън, а другата - в безделие. Те са боязливи, нерешителни, без енергия и със слаба воля. Те изпитват отвращение към всичко, що изисква бързи и живи движения. За да се решат на каквото и да било, те трябва да бъдат подбуждани от външни влияния. Склонни са да отлагат работите винаги за „утре” даже и това, което е твърде спешно и потребно. Отстъпват пред най-малките препятствия и за нищо не се загрижват и не се трогват, каквато и опасност да ги застрашава. Не се сърдят. Не излизат от себе си, когато ги оскърбяват. Те са неспособни на негодувание или гняв. Чуждият успех не им всява завист, тъй като за тях честолюбието няма никакво значение. Техният ум е студен и бавно работи. Те живеят във въображението си и са силно впечатлителни, силно чувствителни и са възприемчиви към сантиментални и поетически впечатления. Те са съзерцателни, пасивни и безропотно се покоряват на съдбата си и лесно пренасят горести и разочарования. Техните душевни и сърдечни страдания са твърде тихи. Те не са способни за продължителна привързаност и се привързват повече по привичка, отколкото по чувство. Следствие на тяхната студенина, те не са склонни и към полов живот. Тяхната чувственост носи пасивен характер и се проявява само по инициатива на други лица. Търпението и кротостта са силно развити у тях. Ако и да нямат обширният ум на сангвиника или горещото въображение на холерика, затова пък те са практични, спокойни и това ги прави способни към класификация и методичност.

Болестите им се раждат от малко движение - затова за тях е потребно повече движение на открит въздух и светлина. Наклонни са към напълняване, към затлъстяване. Те трябва да употребяват храни, които правят организма по-топъл. Храната им трябва да бъде много добре сдъвкана, понеже стомахът им е ленив. Растенията, които имат приятен аромат, трябва да им служат като приправки. Да пият много нямат нужда, защото си имат много вода. Кисели храни и напитки са опасни за тях. Полезна за тях е деятелност в гората и планината. Те не трябва да претоварват храносмилателната си система с много храна. Студът и влагата са вредни за тях.

Те са капризни и със силно развита впечатлителност. Те са много неустойчиви и постоянно менят своите идеи, желания и вкусове. Техните стремления се сменят бързо едно след друго, защото те им се наслаждават в своята фантазия, която е много голяма. Те действат под влиянието на капризи, по първите импулси и не държат сметка за последствията от техните постъпки.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Иван А. Изворски

РЪКОВОДСТВО

ЗА ФРЕНОЛОГИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

УВОД

Очертанията, формите и големината на човешката глава, на лицето и въобще на цялото му тяло, не са случайни явления, а означават писменост на разумните природни сили, които целесъобразно устройват телата и ръководят развитието и дейността на хората и на всички други същества.

Разумните природни сили устройват тялото на дадено същество от такива материали и му дават такива очертания, форми и образи, каквито са най-подходящи за дейността, развитието и усъвършенстването на заложбите, които носи това същество в дадено време.

Още от най-древни времена се казва за човека, че е малка вселена (микрокосмос), а с други думи, това ще рече, че всички творчески сили на вселената непреривно вземат участие в строежа, развитието и дейността на неговото тяло, чрез което непрестанно работят и се проявяват сърцето, умът, душата и духът на човека. Всеки уд (орган) в човешкото тяло е проводник, на множество космични сили, които са необходими за живота, правилното развитие, здравословното състояние и дейността на целокупния човек. Следователно, първата и най-важната задача на човека е да проучи и узнае предназначението и службата на всичките си удове, как да работи с тях и начините да ги пази в пълна изправност.

Чрез всестранно проучване и опознаване на себе си, т. с. на малката вселена, човек в същност проучва и опознава голямата вселена (макрокосмоса), в чието целокупно и всестранно проечаване и опознаване е крайната цел, смисълът и щастието на човека и на всички други същества. Но за всестранното проучване и опознаване на себе си и на другите люде, необходимо е, най-напред човек да се научи да чете и разбира езика и писмото из разумните природни сили, които му говорят чрез очертанията, формите и образите ма удовете на неговото тяло, на съществата, предметите и явленията в природата.

Френологията е, именно, тази наука, която се занимава с изучаването на склонностите, способностите, заложбите. дарбите, силите, чувствата, стремежите и възможностите за проявяването на човека, по строежа, очертанията, формите, облика и големината на неговата глава. С изучаването на френологията, човек ще си разясни много загадки и противоречия в собствения си живот и в живота на другите люде и ще се убеди, че различието в мислите, съжденията, схващанията и разбиранията за светогледа, разнообразието на способностите, чувствата, склонностите, стремежите и проявите на хората, са в зависимост от строежа и развитието на мозъка им. Защото мозъкът е главният уд, чрез който стават всички умствени, чувствени и душевни прояви и се управляват и извършват действията на всички други удове в тялото.

Усилената и продължителна дейност на ума в едно и друго направление от редица поколения причинява развитието и оформяването на дадени части от мозъка по начин, отговарящ на проявяваната умствена деятелност. А мозъкът, от своя страна, оформява черепа, обвивката си, по същия начин, както е оформен той самият. Следователно, по очертанията, формите и облика на черепа на даден човек, ние можем смело да съдим за строежа и развитието на мозъка му, а оттам и за неговите душевни и умствени сили, за склонностите, способностите, стремежите, проявите му и др.

Френологията, като положителна и опитна наука отдавна е вече предмет на сериозно и внимателно проучване от страна на видни учени в Англия, Америка, Франция, Германия и други културни държави. В страните на гореказаните народи всички научно проверени данни на френологията нашироко са застъпени и се използват в областта на възпитанието, правосъдието, криминалистиката и други области на човешката дейност. Придобивките от изучаването на френологията и приложението на нейните принципи са повече от задоволителни и насърчителни. Време е вече и у нас да се обърне внимание на тази наука, която ще внесе голяма светлина и ще разкрие нови пътища и нови начини, особено в областта на училищното и домашното възпитание.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Един отзив за романа „Безсмъртна любов“

… Много съм ви благодарен за книгата „Безсмъртна любов.“ Не помня да съм чел книга, която тъй много да е разширила моя духовен поглед и то във високо художествена и увлекателна форма. Най-много ме задоволи картината от времето на Христа. Макар че мнозинството ще погледне със скептическа усмивка на идеите, които се прокарват в тази книга, все пак, тя ще ги задоволи и заинтересува. защото е изпъстрена с много увлекателни и разнообразни картини.

„Дано тази хубава книга се разпространи най-широко“.

Т: Чаушев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

За слънчогледовото масло

По повод статията на Д-р Н. Станчев по въпроса за олиото, поместена в миналия брой на в. Братство, ето една сигурна рецепта за пречистването му, дадена ни от Учителя:

Налейте два литра вода в една тенджера. В тази вода сипете един литър слънчогледово масло. Турете тенджерата на огъня да ври 5- 15 минути. След това прибавете 50 гр. оцет и оставете тенджерата настрана, докато непотребните вещества — киселини и соли — се утаят на дъното на тенджерата. Най после внимателно отлейте маслото и го турете на страна. Така ще получите чисто безвредно масло.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...