Jump to content

Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 235


Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 235 - год. XI.

Севлиево, 26 февруари 1939 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Балансът на съвременната цивилизация – Георги Радев

Рила. (стих.) – А. Чергарски.

Огънят. Из „Рила, когато проговори“ – Орион

Духовните импулси и задачите на новото време. III. Християнството и древната мъдрост (продължение от бр. 234)– Влад Пашов

Словото на Учителя. Любов, Доброта и Справедливост. (из неделната беседа – 18 декември 1938 г.)

Някъде, в безбрежна шир. (стих.) – Радиозо.

Сънувах сън – Орион

Приказка – Н. Н.

Дарбите на поета – Т. Ч.

Моят празник – Т. Ч.

Щастието – Орион

Астрология. (продължение от бр. 234) – Влад Пашов

Из науката и живота. Лаковски и дълголетието

Любовта – Т. Ч.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

БАЛАНСЪТ НА СЪВРЕМЕННАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ

Мнозина учени, които изпитват сериозно безпокойство за бъдещето на човечеството, са се заели да направят един обективен баланс на съвременната цивилизация. След като констатират безспорното въздействие, което напредъкът на науката и техниката е упражнил върху материалното съществувание на хората — върху техния начин на живеене, върху строежа и обзавеждането на жилищата, подобрение на храната, възпитанието, образованието, те не могат да скрият факта, че всичко това е довело до един непредвиден резултат, който е точно обратен на очаквания: животът на хората не само не се е подобрил по същина, а напротив — дори се е влошил. На какво се дължи този странен на пръв поглед резултат, се питат те. И всичко ги принуждава да отговарят по един колкото кратък, толкова и категоричен начин: съвременната цивилизация е злополучна за човека, защото е създадена без да познава истинското му естество. Тя чисто и просто не съответства на неговия дух и не може да задоволи съществените нужди на неговата душа. Тя е годна, може би, за един изкуствен човешки механизъм, създаден в интелектуалните представи на човека, ала е абсолютно негодна за живия, същинския човек, който далеч не съвпада с интелектуалните схеми на съвременната материалистично ориентирана наука.

Ясно е, следователно, че ако иска човек да си създаде един свят, който да отговаря на неговото естество, трябва да насочи погледа си към себе си, към своята душа. Той трябва да познае своята душа. Без познаване истинската същина на човека и света, хората ще създават изкуствени построения, в които ще се чувстват нещастни, потиснати, ограничени като в затвор.

До тия изводи по необходимост, идват най-будните умове на съвременната наука, способни за една обективна и безпристрастна преценка. (Вж„ напр, книгата на Alexis Carrel: L’ Homme, cet Inconnu, която произведе голям шум в Европа и Америка).

Тия изводи, както би трябвам да се очаква, с насочени по линията на ония идеи, които Учителят на В. Вс. Братство, който действа в България, дава в своите беседи от преди много години. За да подкрепя това твърдение ще приведа един цитат из една негова статия: „Пред новата епоха.“*)

„Съвременните народи от бялата раса са достигнали вече върха на своето външно физическо развитие. Сега вече иде вторият процес: вътрешното развитие. Никой народ не може вече да расте. Сегашните народи могат да се смаляват, но не и да растат. Всичкият стремеж трябва да бъде насочен към тяхното вътрешно развитие; да се създадат по възможност условия за всички индивиди, за да могат да работят.

„Най-първо, съвременните народи трябва да определят, какви трябва да бъдат техните идеали, тяхното верую, техният мироглед и към каква цел да се стремят. Защото те са опитали вече материалната сила, опитали са богатството, опитали са удоволствията — с една реч, всичко, което може да се вкуси на физическото поле, те са го опитали. Няма храна. от която да не са вкусили, няма плод, от който да не са яли, няма удоволствие, което да не са преживели. А законът в природата е, че тя не търпи еднообразие, повторение; тя обича разнообразие в прогресивна и възходяща степен. Единственото, прочее, което става сега, то е чисто духовното развитие, проявяването силата на човешката душа. Най-възвишените и благородни чувства, върху които се изгражда духовната култура на хората, се намират още в латентно състояние, а те трябва да се проявят във всичката си сила. за да донесат великото благо, което е скрито в тях. Всички народи, общества и индивиди, всички системи, каквито и да са те, трябва да се насочат само към тая област. Ако съвременните народи не вземат в най-скоро време тая насока те ще бъдат заставени за това от природата чрез изтощаване на тяхната нервна система; ще станат всички неврастеници и така, дали го желаят или не, ще бъдат принудени да напуснат старите понятия, разбирания и стремежи и да тръгнат по новия път.

Георги Радев

__________________________

*) „Пред новата епоха. Развитието на народите. Идването на шестата раса“ — Из книгата „В царството на живата природа“, от Петър Дънов.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РИЛА

Как леко сваляш свойта риза

над ридове и над бърда,

кога зората в тебе слиза

да пие бистрата вода.

*

Над времето и над пространства

извишила самотен връх

проглъхва Мусала безстрастно

в мълчание и леден дъх.

*

Л вечер, щом звездите трепнат

над блесналите снегове,

Незнайното разтваря книга

и се разкрива на яве.

*

Тогава тъмните усои

полюшват своя гъвкав стан,

пробягват сенки на герои,

настръхва целият Балкан.

*

И във легендите заслушан

вечерникът притайва звън;

звездите бързо се низпущат

и всичко става като в сън.

А. Чергарски

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОГЪНЯТ

(Из „Рила, когато проговори“)

Когато слънцето без предупреждение потъне зад хребета над шестото езеро, настъпва изведнъж хлад.

Когато задуха вятърът от към езерото, както обикновено става, над цялата котловина настъпва неопределеното годишно време между зима и ранна пролет, въпреки всякакви юлиански и григориански календари, които показват средата на август.

Точно при тия с нищо несравними вечери, няма по-приятно и по-желано благо на планината от пламтящия огън.

Никой на света не би могъл да измисли нещо по-мило от тия хубави вечерни часове около огъня.

Клекът, опиянен от своята саможертва, гори с истинско вдъхновение.

И колкото тъмнината на делата котловина става по-плътна, толкова по-ярка става червената светлина на огнените езици.

И толкова по-рязко се очертават лицата на насядалите около огъня приятели, толкова по-вдъхновено греят погледите им.

Песента тука не е гръм, нито трясък.

Тя не е нито поръчка, нито поза, нито състезание.

Тя се ражда в душите, както белината от гърдите на натопения в езерото камък — поради плискането на езерните вълни — естествено, от само себе си, защото не може другояче.

Тя се носи из котловината, защото последната сама жадува да запълни утробата си с хармония.

Тя се възнася лекичко към небето, защото то тук е по-близко до човека и по-ясно чува неговото сърце.

Тя е жива, топла, плавна, музикална струя, която знае да обича, да вярва, да се моли и да се надява, като девица, която открива учудена някаква нова тръпка в сърцето си.

Тая трънка, толкова реална, сякаш се напипва през блузата. И все пак не може нито да се обхване, нито да се разбере!

Чул ли си някога как звучат през тия вечери около пламтящия огън песните! Още не ? — Знай че твоята душа има да изживява още много дълбочини, гдето не е надникнала!

Пял ли си около огъня песните: „Напред да ходим смело“ или „Един си ти, мой Мусала“ или „Братство единство, ние искаме“? Не си? — Има още много височини, от които твоето сърце ще изпита колко безгранично може да бъде вдъхновението пред подвига и възторгът пред жертвата.

Но — време е вече за спане.

Отдели се тихичко от групата приятели,застани сам на скалата, вдигни ръцете към небето и повтаряй заедно с мене:

„Великий Вседържателю на вселената, който си създал и държиш в ръцете си звездите и земята, чието всепроникващо ухо чува ударите на моето мъничко, човешко сърце, приеми неговата тиха благодарност за всичко, що си му дал, и му дарувай тих и спокоен сън“.

Простри ръцете си към прегърнатата от нощта земя и прошепни:

„Лека нощ на вас, мои мили братя, по цялата земя.“

Орион

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДУХОВНИТЕ ИМПУЛСИ И ЗАДАЧИТЕ НА НОВОТО ВРЕМЕ.

III. Християнството и древната мъдрост

(продължение от бр. 234)

Виждаме как от древно-индуските времена, когато се е внесла в света древната мъдрост, до времето на Мойсея, този Велик Дух постепенно се приближава към земята. И заедно с приближаването си, Той внася и нови сили в развитието на човечеството, внася нова мъдрост, дава нов импулс на човечеството.

Тази нова мъдрост постепенно преминава през всички еврейски посветени след Мойсея до явяването на този Велик Дух в тялото на Исус от Назарет. Със слизането си на земята, Той прониква с мощните си сили цялата земя и дава нов тласък и нова насока на човешкото развитие До тогаз силите на човека и неговите стремежи с били отправени към центъра на земя та; неговите желания с насочени към гъстата материя. Сега той със своя мощен импулс дава насока на силите на земята и на човека, заедно с нея, към центъра на слънцето, от където слезе Той. Нови мощни и обновителни сили влязоха в действие в нашето развитие. които носеха нов живот, нови блага, които до тогаз не са влизали в сферата на нашата земя.

Най-великият между Синовете Божии е посетил земята и заедно с идването си донесе и най-великото благо на човечеството — донесе силата на любовта. която носи в себе си обезсмъртения живот. И тази любов именно разкрива новата мъдрост, която е била непозната до тогаз на света. Тази мъдрост само с предвкусвали посветените от предишните епохи, в по-голяма или в по-малка степен.

Новата мъдрост на само че учи човека за съществуването на духовния свят, но новата мъдрост разкрива и пътя на човека към Бога в самия себе си, който беше затворен до тогава. Новата мъдрост отваря вратите и събаря преградите между човек и човек, и учи хората че са братя, и не само ги учи, но ги и заставя да живеят като братя.

Онзи, който е приел импулса на Любовта, на новата мъдрост, онзи, който е приел импулса на Христа, той почва вече да се чувства като част от един общочовешки организъм, който е проникнат от силите на Великия Божествен Дух. Той вече знае, че благото на целия организъм е и негово благо, и страданието на която и да е част от организъма е страдание на целия организъм. Това разбиране създава съвършено нови отношения които със само идеал за сега.

Новата Мъдрост е мъдростта на най великия от Синовете Божи, когато древната мъдрост, както видехме, беше предадена чрез по-нисши същества. Следователно, не самата мъдрост, но проводниците на тази мъдрост с от по нисша степен на развитие; и затова казваме, че тази мъдрост няма онзи широк обхват, както новата мъдрост на космичния Дух. Тази мъдрост донесе Христос на земята и тя подейства на човешката душа както водата действа на дървото след летните горещини — освежава, подмладява и им дава нов импулс за живот и творчество.

Тази нова мъдрост има за задача да направи човека без-смъртен. Христос сам посочи пътя — Любов към Бога и служене на ближния в името Божие и жертване на личните интереси пред интересите на човечеството. Новата мъдрост събаря преградата между човек и човек, между народ и народ, границите между държавите изчезват и от цялото човечество се създава едно живо, органическо цяло, глава на което е Великия Космичен Дух който приобщава човечеството към великото единство на Космоса.

Онези, които са приели този импулс в себе си, усилено работят за реализирането на тези задачи — за изграждане на братството между народите. Най пълен израз на тази мъдрост имаме в учението на Учителя, който ни разкрива дълбините на новата мъдрост. като ни дава и методик, които тази мъдрост носи за разрешаване на всички задачи, които живота ни поставя.

Новата мъдрост носи Божествената светлина която осветява вътрешния път на човека и му дава възможност да реализира всичките си копнежи и идеали.

Духовник импулси, които идат от Бога, имат тройно проявление — в космоса, в човечеството или в историята, и в човека като индивидуалности.

Като космични прояви тези импулси се изразяват в прегрупиране на силите на съществата, които работят в различните области на природата което води към промий в самата материя. Как се проявяват тези импулси в историята, изтъкнах накратко в настоящата статия. А във всеки човек тези импулси се последват от пробуждане на неговото съзнание и взимане нова насока в живота — влизане в пътя на служене и жертвата за общо благо - поднасяне всичко, каквото има в трите света - за благото и повдигането на цялото човечество

В. Пашов

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Любов, доброта и справедливост

(из неделната беседа „Любов, доброта и справедливост“ – 18.XII.1938 г.)

Животът, това е най-великият процес, който съществува в природата. Така е поне за физическия свят. Не само външните промени са важни, но и онези вътрешни промени, вътрешни състояния, които се явяват в човека.

Бог едновременно действа и в човека, и в млекопитаещите, и в птиците, и в рибите, и в растенията. Същевременно, Той действа и в по-високи области, навсякъде се отличава със своята обширност.

Няма по-велик предмет за човека от този да разбере в какво седи смисъла на живота. Не е въпрос само да се знае смисъла на живота, но да се знаят и условията, при кои то той може да се прояви.

Мнозина търсят щастливия живот и казват: Понеже на земята щастие не съществува, поне на онзи свят да го намерим. Възможно е и това. То е едно предположение, една хипотеза, една математическа вероятност. Всички хора обичат да им гадаят, ще бъдат ли щастливи или няма да бъдат. Щастието и нещастие то на човека е написано на неговото лице. Дали ще бъде богат или сиромах, и това е написано на лицето на човека. Дали ще бъде учен или невежа, и това е написано Дали ще боледува или ще бъде здрав, и това е написано. Дали ще бъде талантлив или не, и това е написано на лицето му. На лицето на човека е написано всичко В това отношение лицето на човека представя отворена книга, по която всеки трябва да чете. Едва днес се явяват хора, които започват да четат по лицето, и то само азбуката на този език

Съвременните хора се натъкват на големи противоречия в живота си и намират, че животът е несносен. Това е една вътрешна идея, защото несносният живот за едного, е сносен за другиго. Това за виси от разбиранията на човека. Ако вие имате един много деликатен слух, вие ще можете да схванете милионите трептения на тоновете. Има тонове, които има. милиони трептения в секунда. При това положение животът за вас ще има по друг изглед в сравнение с този при обикновения човешки слух.

Засега хората могат да схващат тонове, които имат най-много десет хиляди трептения в секунда. Ако биха могли да схващат по-фините тонове, те биха произвели върху нервната им система такова сътресение, каквото днес произвеждат грубия. силни звукова. Нервната система на сегашния човек не е нагодена да схваща тънки те тонове и трептения.

Желанието на човека е мощна сила. Казано е в Писание то: Не пожелай! Под думите „не пожелай“ аз разбирам съвсем друго нещо, а не това, което Мойсей е подразбирал. Човек не трябва да пожелава, защото предметът, който пожелава, едва ли струва пет пари, а човек не трябва да харчи енергията си за нищо и никакво. Ти ще изхарчиш енергия за милиони, а това, което пожелаваш, струва едва пет пари. Какъв смисъл има тогава това желание? Ти можеш да пожелаеш една хубава дреха, за която ще платиш скъпо, а тя ни най-малко няма да ти послужи. Аз не съм за фабричните работи, които изработват всичко на машини. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и от любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край. Намерете един човек, който да е извадил вълната от овцете с любов, да я е изпрел с любов, да е ушил дрехата с любов, и вие да я носите с любов, тогава ще разберете, какво нещо е мисълта. Който има такава дреха, той ще бъде щастлив човек и каквото пожелае, ще му се даде.

Сега вашите желания не се постигат, понеже овцете не се отглеждат както трябва; вълната не се оприда както трябва; преждата не се тъче както трябва; дрехата не се ушива както трябва, с любов, пък и вие не я носите с любов. Тогава аз турям този за кон в следната форма: Всеки човек, който говори, трябва да говори с любов. Не е въпрос да вадите лошите черти на хората. Лошите неща в света с инцидентни, случайни неща. Златото, като благороден метал, и скъпоценните камъни, със своите ценни свойства, носи силата в себе си. Те не са създадени от хората.

Често се говори за благородството на един народ в сравнение с друг. Всеки народ има благородни, добри черти. Англичанинът, например, е честен. Французинът е учтив. Германецът е техник, работлив. Българинът е твърд като скала. Ако търсите твърдост, да поставите някъде някой дирек, търсете българина. Ако търсиш честен човек, търси англичанина. Ако търсиш един работлив човек, търси германец. Ако търсиш учтив човек, който добре да се обхожда с хората, намери някой французин. Ако търсиш човек, който да знае добре да пее, търси италианец. Това са ред качества. Всеки народ изработва известни качества, които в бъдеще ще бъдат ценни придобивки за цялото човечество. Всеки народ развива по една специфична черта. Да бъде човек твърд, това е една Божествена черта. Бог е единственият, който е твърд и неизменим. В това отношение българинът е турен в тил. Центърът на твърдостта е горе на главата, на най-високото място. Тя е задна стража, поставена на главата, да не дойде някой неприятел отзад. Българите са турени в тила на цялото човечество, да го пазят от лошите духове. Колкото и да се атакува тази крепост, тя е непревзимаема. Тя с нищо не може да се превземе. Българинът е турен да пази тази крепост. Тъй щото, питате ли, защо са българите, ще знаете, че те с поставени да пазят крепостта, да не влязат не приятелите вътре. Ако издържат и запазят крепостта, те ще се прославят. Славяните пък са турени да пазят крепостта на Божията любов. Ако търсиш любов, търси я в славянина. Това са ред психологически положения. Това не е пристрастие. Та казвам: всички народи, след като изработят своята специфична черта, те ще я пренесат в дар на бъдещето човечество.

Тези черти ще станат общо достояние за всички хора. Сега ще ви дам едно изяснение на тази мисъл. Когато еврейският народ минаваше през пустинята, те носеха Скинията със себе си, на части. Всяко племе носеше по една част - едни носеха дрехите на свещениците, други — чашите, светилниците, трети - олтара и т. н. Като спираха някъде, те веднага съединяваха частите и започваха да се кланят на Бога. Като ги питаха, какво носите, те отговаряха: Носим Скинията! Казано е в Писанието: „Ние сме храм Божий“ Аз тълкувам този стих в друг смисъл: Храм Божи, това е цялото човечество: Всички онези души които Бог е създал, заедно съставят храм Божий, в който Той живее. Значи, всички души, които са излезли заедно от Бога и които живеят в любовта, съставят храм Божи. В този смисъл всеки човек носи част от този храм, както еврейските племена носеха част от Скинията. Някой казва: „Аз съм храм Божи“ — Не се знае. Всички хора не с още храм Божи. Един ден, когато всички хора се залюбят, те ще носят части от скинията. Ако вие не обичате цялото човечество, всички души, вие не можете да влезете в храма Божи.

Сега аз искам да ме разбирате правилно. Аз не говоря за отрицателното на миналото. Хората са живели хиляди и хиляди години, преживели са много неща, придобили са много хубави работи. И през тия векове на прояви все Бог се е проявявал и във всичко това все е останало нещо от Божественото. Много наслоявания са останали от миналото, но Божественото което сега иде в света иска да преобрази света, да го пречисти. Мнозина мислят, че светът сега не може да се преобрази. Като четете Писанието, ще видите как Бог се разговаря с пророка. Той му казва нещо, но пророкът не го разбира. Тогава Бог му казва: Иди при грънчаря, да видиш как се правят грънци. Пророкът отива при грънчаря и вижда как той взема една топка кал и започва от нея да прави гърнета. С крака си той върти едно колело. Ако гърнето не се подаде на грънчаря, той го смачква и отново започва да прави ново гърне. И след това Господ казва на пророка: Така и аз мога да хвана Израелския народ и да го смачкам в ръцете си. Това се отнася за всеки човек. Ако от човека не става нищо, Господ го хваща, смачква го и от него прави ново гърне. После го туря на огъня. Това сте всички вие, които минавате през Божествената пещ. Всички хора днес роптаят, че формата на гърнето им не е точно такава, каквато са мислили. Не си давайте мнението преждевременно. Когато тази форма се спече и отиде на пазара, тогава се радвайте на новото, което виждате. Вашата форма — тялото ви, за сега е добра. В каквато ферма сте, добре сте направени, но кой човек е доволен от сегашното си положение в живота?

Казвам: При сегашните условия на живота има нещо хубаво, посято в хората. Под думата посято Христос разбира онова, което Бог е посял в човека. Нивата представя човека. Словото, това е семето, което човек е посял, т. е. Бог е посял в човека. И запита господарят на нивата: От где дойде този плевел? — Враждебник човек го е посял. Под думата враждебник ние разбираме черния човек, или както някои го наричат дявола. Някои питат как да познават дявола? Много просто. Когато дяволът се яви, всичко около него става тъмно, а вътре е светло. Запример, крадец, който е откраднал отнякъде пари, на него е светло, но на онзи, от когото е откраднал, става тъмно Когато на тебе става светло, а на другите тъмно, как мислите, къде се намирате вий? Какво е твоето положение тогава? Истината, това е светлина. Но светлината подразбира едновременно и на мене и на другите да е светло. Истинско благо е това, което едновременно е благо за всички. Щом едно благо е благо за мене, а не е благо и за другите, това е относително благо, или относително зло. От относителното зло едни не страдат, а други страдат. От религиозно гледище всички хора още не са дошли до идеята за Бога, за доброто, за любов та. Те нямат една обща идея за нещата. Днес хората не схващат Бога като любов, която обединява всички.

Казват, че Бог е създал всичко. Като видиш един човек, ти веднага го запитваш: Ти вярваш ли в това или в онова? В какво вярваш? За мене е важно, като срещна един човек, да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, мене ми е приятно, защото зная, че Бог живва в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила.

Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога, да се прояви. — Ама как ще се прояви? — Това не е ваша работа Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Ако дойде Господ при вас, какво ще ви каже? Ако сте богати, ще каже: Дайте всичките си пари — Господи, а аз какво ще правя? — Раздай, всичко раздай и не питай. Когато дойде при сиромаха. Господ ще каже: Вземи си торбата и тръгни след мене. На богатия казва да раздаде всичко, а на сиромаха казва да вземе чувалчето си и да тръгне след Него. Той му казва: сега аз ще ти дам, защото дълго време си работил.

Колко е добре човек да бъде благодарен. Кое е по-хубаво: да дойде един човек да ви донесе една Библия или една книга ценна като Библията или да ви донесе една сума от десет хиляди английски лири? Аз виждам, че всички ще предпочетете . . . Хайде да не си давам мнението, защото ако си дам мнението, ще ви обидя. Ако искам да ви, похваля, мога да кажа, че няма да вземете парите. Това е гадание. Но ако ви туря на изпит и не излезе работата така, както съм казал, гаданието не е на място. Книгата, която ви дава този човек, струва повече от десетте хиляди английски лири, защото в нея са записани великите закони на Битието. Щом има живот в себе си, човек може да придобие всякакво богатство. Ако ти си изгубил богатството си, но животът остава в тебе, ти можеш да придобиеш отново богатство. Но ако животът си си изгубил, а е останало в тебе богатство то, последното не може да ти помогне да придобиеш живота.

Следователно, ценното в живота е самият живот. Книгата, която ти дават, аз наричам книга на любовта. Като имаш тази книга, ти всичко можеш да придобиеш. Щом изгубиш тази книга, нещата стават непостижими. Щом имаш любовта ти имаш връзката с небето. Представете си, че един беден човек има за приятел царя. Как мислите, какво ще бъде неговото положение? Този цар е благороден човек. Той влиза в положението на своя беден приятел и ще го направи пръв министър в царството си От този момент бедният приятел няма да се нуждае от нищо. Царят, неговият добър приятел, е предвидел всичките му нужди. Бедният няма да бъде вече беден, ще има хубава къща, добре мебелирана, слуга на разположение, ще има хубави дрехи и т. н. Питам: ако Бог е ваш приятел, ще останете ли гладни и голи? Как мислите, какво ще бъде положението ви, ако Господ бъде ваш приятел? Ще кажете, че не познавате Господа. Аз пък ви говоря за един Господ, когото всички можете да познаете. Казано е: това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истинаго Бога.

Помнете следното: Всички ония мисли, които влагаме в нашия ум, те трябва да носят смисъла на живота. Всички ония чувства, които влагаме в сърцето си, трябва да носят топлина и съдържание. Всички онези постъпки, които влагате във волята си, трясва да носят стабилност. Постъпките ни трябва да бъдат стабилни като българина. Всички вие днес се нуждаете от българския характер. Хората много се колебаят. Това показва, че те са непостоянни.

Упоритостта е една черта, а твърдостта — друга. Те не трябва да се смесват. Твърдостта е Божествено чувство, което всеки човек трябва да има в себе си. Като се вземе твърдостта на българина, справедливостта на англичанина, работливостта на германеца, любовта на славянина, добрата обхода на французина, песента на италианеца и ги съедините в едно, вие ще имате един пълен човек, с голямо благородство в себе си. На такъв човек може да се разчита. Това ни очаква в бъдеше. Всички блага, всички добри черти, които се развият, ще бъдат в бъдеще общо достояние на цялото човечество, както и на отделния човек. Това ще бъде общо достояние и за семействата и за обществата, и за народите и за мъже, и за жени, и за деца, но всички трябва да си поставите като задача да работите върху себе си, за да постигнете тия качества.

Из беседата, държана от

Учителя на 18 декември 1938 г.

София. — Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Някъде, в безбрежна шир

Некъде, в безбрежна шир далеко,

запад в сетни пламъци се пали

вечерния мрак се спуща леко

в сиво-теменужени воали.

*

Селски къщици смирено тънат

в синкав дим и сладка изнемога —

в сън молитвен чакат да разгънат

морния си дух в духа на Бога.

*

Цяла нощ те радостно ще гледат,

как Христос земята благославя

как с десница, прикована, бледа

към небе човека-брат възправя.

Радиозо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЪНУВАХ СЪН

Сънувах сън.

Чух плясък на криле. Тъмен призрак се надвеси над мене и сянката му открадна слънчевия лъч.

Аз се стреснах и се събудих. Сърцето биеше в ушите, като с чук.

Надвесваше се над мене някаква опасност, зъбчатото колело на съдбата ме наближаваше със свой възел, чиято подробност не можех да различа, и чието име не проумявах. Та толкова е непостоянно нашето равновесие и толкова крехко нашето щастие! Какво ли ми готвеше още съдбата!

Аз седнах до прозореца и вдигнах очи към небето. Само една единствена, скромна Звездица, като забравена, блещукаше на него.

Устните ми неволно започнаха да шушнат молитва: същата, която някога, като дете, най-напред бях научил.

Боже мой, Боже мой. Боже мой!

Сърцето ми започна да стихва, смущението – да чезне. Стана ми тихо, топло и уютно. Мир, хармония и радост изпълниха душата ми.

И аз с усмивка бях готов да посрещна всичко.

Орион

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ПРИКАЗКА

Живял някога един Мъдрец. При него отивали много. Той не живеел в гъстите дъбрави на вековна гора или всред усоите на висока планина, а между хората, защото бил пратен на земята да помага на тия, който търсят пътя за Нагоре.

Като река се стичали от всички краища при Мъдреца и като река се изливала мъдрост и давала всекиму необходимото. Скърбящите си отивали утешени, болните здрави, угнетените спокойни и бодри.

Един ден при Мъдреца дошъл един млад момък и го попитал.

— Що е човекът и какво може той да стане?

Погледнал го мъдрецът с благ поглед, който проникнал до самите дълбочини на душата му и казал: „Ела след мене.“ Завел го той в една стая пълна с книги. На голяма маса имало снопове бели листове, готови за писане. Мъдрецът взел един от тях и казал:

—Кое прави ценна тая хартия? С нея какво би могъл да направиш? Момъкът го гледал с широко отворени очи, неразбирайки за какво му говори.

Слушайте, казал му Мъдрецът, ако на тази хартия един писател напише една поема, ако един мъдрец напише на нея мъдри слова — ако един математик напише разрешението на една велика задача, тогава тя еднакво ценна ли ще бъде с хартията на която не е написано нищо, или пък с нея е била увита някоя непотребна вещ?

Значи, не самата хартия, а написаното в нея е, което я прави ценна и почитана от другите. Така е и с човека. Какво е той? — питате вие — една хартия. Каквито мисли напишете във вашият ум, каквито чувства сложите във вашето сърце. каквито постъпки изпитите във вашият живот.

Това ще бъдете и самите вие.

Разбрах, промълвил тихо момъкът.

Н. Н.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДАРБИТЕ НА ПОЕТА

През дните на своята младост той срещна орисницата, която отрежда дарбите на хората в живота.

Тя го попита:

— Ако ти отредя дарбите на поет, какво ще възпееш най-много? Любовта ли? Жената ли? Божествата ли? Свободата ли? Правдата ли? Или какво?

Той наведе глава и дълго мисли. После погледна орисницата и каза:

— Ще възпея любовта.

— Така да бъде — каза орисницата и му отреди дарбите на поет.

И той от тоя ден пееше все за любовта. И душата му, понесла се върху крилата на Любовта, литваше над земята, издигаше се към небето и се съединяваше с Бога. И живота му беше светъл и радостен. И светлина и радост преливаше със своите песни в живота и на другите хора.

Всички той обичаше и от всички беше обичан. И тая обич даваше крила на неговата душа, за да лети все по-високо и песента й да се разнася.

Минаха много дни, месеци и години.

Той обикна една жена. И започна да възпява обичта към жената. Душата му се носеше върху крилата на обичта и летеше над земята.

Той обичаше само тая жена и тя обичаше само него. И тая обич го упойваше и зашеметяваше.

Минаха още дни и месеци.

В сърцето му загоря димящият огън на страстта и той пожела жената, която обичаше. И започна да възпява страстта.

Ала душата му напразно размахваше крила. Подобно ранена птица, тя беше безсилна да литне и да се издигне над калната земя.

И той изгуби дарбите на поет, които му беше отредила орисницата. Защото измени на целта, за която му бяха дадени тия дарби. Изгуби и светлата радост, която имаше в живота си.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

МОЯТ ПРАЗНИК

Сега е велик празник за мен. Защото на гости ми е Любовта.

Днес приемам целият свят на светло тържество. Приемам всички хора и всичко живо. Приемам и водите, тревите, цветята, дърветата и камъните. Приемам цялата земя. Приемам слънцето, месецът и звездите. Приемам цялата вселена.

Каня и приемам всички и всичко на велико и светло тържество. Защото днес на гости ми е Любовта. Защото днешният ден за мен е един от великите и светли празници.

Всички дни и часове, когато Любовта ми е на гости, са велики и светли празници за мен. През тия дни и часове аз съм най-богатият и най-щастливият човек на земята. Затова тогава каня и приемам на велико и светло тържество всички хора н всичко живо. Защото Любовта ме сближава и свързва с всички и всичко.

Тъгите и страданията ще оставя за делничните дни, когато Любовта няма да бъде при мен. А днес ще се веселя и ще пирувам. Защото съм поканил на велико и светло тържество цялата земя и цялата вселена. Защото ми е на гости Любовта — най-светлата небесна жителка.

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЩАСТИЕТО

Да те грее слънцето от ясното небе и ти да чувстваш неговата милувка, да чувстваш топлата му прегръдка — жива, близка, своя, да потапяш душата си в кристалната чистота на небето, надзъртаща между атлазено-белите дипли на облачетата, да чуваш трепета на небесната синина във всичките гънки на душата си, ти знаеш вече що е Бог и — що те свързва с Него.

Да се радваш на планината, на скалите, на дърветата, на всички случайно срещнати братя — човеци, да милваш с душата си всичко, що те заобикаля — ти чувстваш как си станал самият част от Него — Негов образ и Негово подобие.

Орион

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

В. Пашов

АСТРОЛОГИЯ

(продължение от бр. 234)

Те обикновено започват много работи, но не свършват нито една. Техният жив ум и въображение им позволяват да правят всичко в общи черти, но тяхното непостоянство им пречи да доведат до край своите работи. Те са твърде слабохарактерни, макар и да проявяват нещо като характер. Те са боязливи и непостоянни. Недостатък в размишлението може да ги въвлече в непоследователност. Те са лениви за физическа работа и недостатъчно храбри. Бездушни на вид, те често са хитри и лукави. Лесно се сприятеляват, но не се привързват. Романтични са в своите привързаности. При все, че умът им е добър, те живеят повече в своите чувства и много обичат авантюрите. Умът им е лек и фантастичен, изобретателен в разкази и повърхностен. Те са мечтателни, идеалисти, спиритуалисти и хора вдъхновени и ентусиазирани, съзерцатели, мистици, художници, поети. Щедри на обещания, но никога не изпълняват своята дума. Те са твърде склонни към религиозни системи и затова често между тях, се срещат религиозни основатели и реформатори. Те са предразположени към видения от всякакъв род. У тях има заложени способности към тайните науки, тъй като те се отличават с голяма интуиция. Те имат предчувствия, тайнствени видения и пр. Техният умствен склад е такъв, че те по-скоро отгатват, отколкото да знаят каквото и да било нещо. Гласът им е слаб, мек и глух. Говорят рядко и тихо, печално и скучно. Техните движения на тялото са тежки и твърде бавни. Тяхната походка е бавна, тиха и неграциозна. Те са неловки в своите жестове и пози, затова обичат да седят, колкото могат повече и да бъдат спокойни. Тяхната мимика е твърде ограничена и каквито впечатления и вълнения да изпитват, техните движения са неспособни да ги изразят. И нищо в техния външен вид не показва това, което става у тях, ако само това не е ленивото блаженство на покоя. Спокойствието на техния ум ги прави съзерцателни.

За лимфатиците е потребно движение, за да усилят кръвообращението и изпотяването. Занаятите, които изискват ходене, деятелност и физически труд са полезни за тях. Чист въздух, стоене на слънце са нужни за тях. Затова за тях е полският труд - градинарство и земеделие. Седящият занаят и пътуване във влажни и студени места, отслабват тяхната конструкция и ги излагат на сериозни заболявания.

Земният тип — меланхоличен темперамент

Bratstvo_11g_008.jpg?fbclid=IwAR0nhc2hvt

Тук се отбелязват два ясно разграничени типа. Единият е с пълно, ниско, набито тяло, силен врат, яки плещи, с черни къдрави коси, пълна уста и валчеста глава. Ръцете и краката са къси и дебели. А другият тип е със слабо, високо тяло, дълъг и слаб врат, резки, ъгловати черти, тесни бедра, слаби и хлътнали гърди и рамене. Вежди големи и надвесени над очите. Нос дълъг, прав и леко заорлен, лице тънко и мършаво, със суров вид. Устата стисната; уши големи, чело високо и изпъкнало в горната си част в областта на причинните центрове.

Меланхоличният тип е противоположен на сангвиника, както топлината и студа. Колкото сангвиникът е горещ, толкова меланхоликът е студен. Външно неговото лице изглежда печално, с безпокойни очертания. Погледът е меланхоличен, тъжен, замислен, обикновено отправен надолу. Цветът на лицето е оловено-землист. Коси черни, груби, брада също. Ноктите твърди и бързо растат. Кожа гладка и хладна при допиране. Кръвта и другите течности в организма са гъсти и лепливи, следствие, на което и движението на тези течности е много трудно и медлено. Гласът е силен, но не бърз. Дишането е слабо и бавно. Те ядат обикновено малко, а понякога техният апетит бива ненаситен. Храносмилането у тях е бавно, запичането силно и продължително. Техните сънища са безпокойни, следствие страшни съновидения и ужасни кошмари. Често страдат от дълги и жестоки безсъници, и тревожни и странни халюцинации.

Те са мрачни, мълчаливи, недоверчиви, песимисти. Те прекарват своя живот в безпокойства, грижи, страхове и подозрения. Техният гняв бавно се възбужда, но затова пък, възбуди ли се, е ужасен. Те са злобни и отмъстителни. Никога не прощават обида. За дълго държат в сърцето си злобата и чувството на мъст. Тяхната чувственост е твърде силна и страстите им отиват до крайност. Те са постоянни във всичко, както в ненавистта, така и в любовта. Тяхната привързаност е силна и гореща, но нещастна и пълна с горести. Те са роби на своите навици и решителни, твърди и настойчиви в своите намерения, мнения и предприятия. Търпеливи в своята работа. Техният ум всякога е зает с някаква идея фикс, която не му дава покой. Те се отнасят недоверчиво към себе си и към своите сили, както и към другите.

Гризането на съвестта и съмненията ги мъчат непрестанно. Имат скрито честолюбие и не се успокояват, докато не получат удовлетворение. Скептицизма и суеверието вървят ръка за ръка у тях. Обществото ги дразни, затова те бягат от него и самодоволно се предават на самотен живот. И тогава тяхното въображение се възпламенява и заработва. Те имат навик да се разговарят сами със себе си. Всякога и навсякъде виждат лошото в света и то в най-мрачни краски. Често достигат до отчаяние. Гордостта и грубостта са свойствени за тяхната природа. Въображението е силно и горещо. Предвидливостта и осторожността са техните характерни качества. Те непрестанно обмислят в своята глава хиляди планове, но започват да действат след дълго и зряло обмисляне. Техният ум е съсредоточен, съзерцателен и способен за дълбока мисъл. Познавателните им способности са обширни. Паметта им не схваща бързо, но като схване нещо, не го изпуща. Техният ум е подвижен и мисълта им е необикновено систематична. Те са способни за работа, за която се изисква търпение и настойчивост, големи усилия и дълбоки и продължителни изучавания. Те са способни към голямо задълбочаване в познанието.

Те са ревниви и завистливи и жестоко страдат, когато не се оценяват техните произведения или не се признават техните лични достойнства. Не обичат много да говорят. Между тях често се срещат самоубийци.

В този тип се срещат дълбоки философи и мислители и високи изобретатели, велики гении. Между тях се срещат и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат на сън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на храненето трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да се внесат в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях е за препоръчване да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тяхната тъга. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават с физическа работа. Топла и влажна температура е благоприятна за тях.

У тях е развит практичния усети са реалисти в пълния смисъл на думата. Отличават се с голям такт. Те са дипломати, консерватори, хора на старото, на традицията, догматици и експлоататори. Те са горди и тщеславни, и високо ценят човешката личност, и придават голямо значение на чувството, на чест и на общественото мнение. Имат много желания, които повечето остават незадоволени, вследствие на което те са песимисти и недоволни от живота.

Гласът им е нисък и хриплив, в него има нещо старческо и проличава тъга. Те говорят твърде рядко. Техният разговор е всякога сериозен. Те говорят твърде бавно и често прекъсват своята фраза с често мълчание, за да опитат този, с когото говорят.

Движенията им са повечето резки, отколкото пластични. Тяхната походка е важна и твърде лека. Ходят обикновено с наведена глава и потъмнели очи, като че са потънали в размишления и измъчени от някаква скръбна мисъл. Техният поглед е безпокоен и подвижен, бягащ под влиянието на сляпата ненавист и завист. Някой път доста оживено и бързо разговарят със себе си.

Физиологическите функции у меланхолика са съвършено неправилни и трудни, следствие, на което се развива голямо вътрешно горение и се образува ненормална топлина, затова в организма едновременно се забелязва и инертност, и раздразнение.

Те трябва да избягват уединеността и самотността, защото те пораждат у тях най-мрачни мисли. Седящият живот е вреден за тях повече, отколкото за всички други темпераменти. За тях са за препоръчване всекидневни евритмични упражнения и весело общество.

Работи и занаяти, които изискват седящ живот и работи, в които тялото е сгънато и стеснено, са особено вредни за тях, защото още повече пречи на правилността на физиологическите процеси. За тях е потребен съвършено чист въздух и слънце.

* * *

Не ще е безинтересно да разгледаме какво е отношението на четирите темперамента към езотерическото развитие, т. е. доколко се поддават и как реагират на това развитие.

В първата част, в главата за темпераментите във връзка с четирите елемента, споменах, че холеричният и сангвиничният темперамента се отличават главно по това, че тяхното поле на действие е външния обективен свят, тяхното съзнание е заето с обективно проявения живот вън от човека. И затова те са хората, които се занимават с уреждане на външния обществен живот и са творците на цивилизацията. А това е така, защото етерните сили, които са динамичната част в човешкото естество, са дълбоко проникнали във физическото тяло, и са му придали в най-голям размер своята динамичност. И затова те са енергични и деятелни във физическия свят. Хора на волята и на физическата експанзивност. Чисто психологически, тяхното съзнание е потънало дълбоко в материята и затова за тях реалността на света се заключава преди всичко във видимата и осезаема форма. Флегматикът и меланхоликът са противоположни на холерика и сангвиника. При тях етерните сили не са проникнали така дълбоко във физическия организъм, и затова той не е така активен във физическо отношение, както при холериците и сангвиниците.

(следва)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА

Лаковски и дълголетието

Известният френски лекар и биолог д-р Жорж Лаковски дава в своята интересна книга „Наука и щастие“ три основни правила, които трябва да се спазват, за ла се достигне до дълбока старост:

1. Трябва да вярваме, в дълговечността, да вярваме, че можем да я достигнеш.

2. Трябва да избягваме гнева, злобата, завистта, ревността, раздразнението и да развиваме добри чувства и добро разположение на духа.

3. Да не се боим от смъртта, и да вярваме в безсмъртието, т. е. в Бога.

Нашето съществуване, казва Лаковски, зависи от кръвообращението, посредством което разните части от тялото ни получават нужния материали, особено кислород. Много кръвоносни съдове могат да се съкращават под влиянието на чисто психически преживявания. Човек, който изпитва гняв, завист, ревност, страх, често почервенява или побледнява. Обяснението на това е, че тия душевни преживявания предизвикват съкращение на съдовете, и циркулацията на кръвта се нарушава. Ако това явление е силно и даденият субект има ненормално тънкостенни съдове, последните могат да се пукнат и да дадат опасни, дори смъртоносни вътрешни кръвоизливи.

От друга страна, казва Лаковски, хромозомите и хондромите в клетките с тънки тръбички, изпълнени с особена течност, която провежда електрическия ток. Благодарение на това те са особени възприематели на електрически вълни, под чието влияние започнат да вибрират, както антенна на радиоприемна станция. От това тяхно вибриране, според Лаковски, зависи животът на организма, и забавянето или спирането му означава болест и смърт. Какви причини могат да предизвикат това опасно забавяне или спиране на електрическите колебания в нашия организъм? Отрицателните силни душевни вълнения. Последните прекъсват и „електрическото хранене“ на жлезните с вътрешна секреция, и тия жлези започват да работят тогава не така, както е нужно, за да бъдем здрави. От това прекъсване настава и деминерализиране, т. е. обедняване откъм минерални вещества, необходими за вибриране на клетките.

По този начин различните морални учения получават съвсем неочаквано биологична основа. Ако теорията на Лаковски получи всеобщо признание, бихме могли да се надяваме на значително . подобрение моралното състояние на човечеството. Във всеки случай хубавите съвети на д-р Лаковски, които се свеждат до правилото: „Бъдете добри“, заслужават внимание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВТА

Бях отчаян и измъчен. Вървях през мрачна тъжна пустиня. Небето над мен беше покрито от черни облаци. Пред мен и около мен се простираха само сиви пясъци. Погледа не виждаше нито зелена тревица, нито цветя. До слухът не стигаше песен на птичка Устата ми гореше за капка вода.

Бях отчаян и изнемощял: Отведнъж пред мен се изправи млада и красива девойка. Аз я погледнах, забравил се от почуда и възхищение.

Тя повече приличаше на видение от някой възвишен свят, на ангел небесен, отколкото на земно същество.

Тя стоеше и ме гледаше със своите небесни очи Лицето й сияеше озарено от блага усмивка, както сияе небето на изток през пролетно утро, когато зората се усмихне.

Аз съвсем забравих кой съм, какъв съм, отде ида, къде отивам. Съвсем изчезнаха моите мисли, моите разбирания, моите желания и стремежи. Целият аз бях погълнат от сияещата красота и от двете небесни очи.

Когато откъснах поглед от нея, аз видях, че слънце грее, видях, че треви и цветя са покрили земята на около, видях, че плодни дървета, струпани със зрели и вкусни плодове, се редят навсякъде, видях, че извори бистри и студени бликат и носят свежест и прохлада и чух песента на птички сладкопойни.

Аз съвсем се забравих.

А тя стоеше и ме гледаше.

А наоколо все нови и нови треви и цветя растяха и цъфтяха, все нови и по-вкусни плодове зрееха, все нови и по-бистри потоци бликаха, а птичките изливаха все повече радост и блаженство със своите песни.

Най-после аз попитах не волно:

— Коя си ти?

— Наричат ме Любов. Когото прегърна и целуна, той изгаря на кладата или умира на кръста. Ти още не си достоен за моята прегръдка и целувка. Достатъчно ти е за сега само да ме видиш. Когато бъдеш достоен, аз ще дойда.

Каза тя тия думи и изчезна напред. Аз дълго стоях, унесен по нея, като по небесно видение, като по най-мил и скъп блян.

После тръгнах напред, където тя изчезна.

Няма я вече тъжната и мрачна пустиня със своите пясъци. Навред се зеленеят треви, навред благоухаят цветя, навред се виждат пресни плодове и бистри извори, навред се чуват песни на птички сладкопойни.

Аз вървя напред, ободрен и радостен.

Любовта ме отмина като недостоен за нейните прегръдки и целувки, но стига ми и това, че тя изпълни пустинята на моя живот с треви, цветя, плодове, дървета, птички, извори. Стига ми и тоя голям дар от нея

Т. Ч.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...