Jump to content

2. Първата среща. Чистота на душата (6.06.1940, сряда, т.е. четвъртък, София - Изгрев)


Recommended Posts

2. ПЪРВАТА СРЕЩА. ЧИСТОТА НА ДУШАТА

6.06.1940 г.

сряда [т.е. четвъртък], 5 ч следобед

Това не е първото ми отиване при Учителя. От няколко години ние Го посещаваме с брат Христо, но нищо не записвах от разговорите си с Него. Брат Христо често настояваше да записвам всичко, което Учителят ни говореше, тъй като намираше нашите срещи твърде интересни.

Веднъж той ми каза:

- Много хора на музиката и науката съм водил при Учителя, но не съм чувал толкова интересни разговори. Тук ще опиша накратко за първото ми отиване при Него.

Той ме изгледа продължително преди да прекрача прага на приемната Му стая, но не мене гледаше, а над главата ми гледаше с пронизителен поглед. След като седнахме, Той попита брат Христо:

- Какво носи, рекох, сестрата?

Вместо братът да отговори, аз избързах и казах, че нося една виланела4 с музика и текст за птичките на френски език. Аз пъргаво напуснах мястото си и коленичих пред нозете Му, поставяйки нотите върху тях.

Той дълго време разглежда нотите и каза:

- Те много са работили и много са пътували. Затова те бяха толкова много скъсани и лепени, че срам ме беше да ги показвам.

Сега, когато пиша тия редове, са се изминали няколко години и аз не помня какво сме говорили тогава, но ясно си спомням, че когато тръгнахме с брата Христо да си излезем, аз целунах ръката Му и тържествено казах с въодушевление: Ние ще направим всички неприятели да станат наши приятели!

На 6.VI, сряда [т.е. четвъртък], 1940 г. ние с брат Христо, след многократните посещения при Учителя, които не съм записвала през тези години, пак отидохме при Него.

След като говорихме за личния живот, Учителят помълча малко и каза:

- Сценичното изкуство трябва да черпи идеи и жестове от самата природа.

Например има ли нещо по-красиво от играта на пеперудката върху цветята? Колко грациозно тя излага на показ крилцата си! А когато кацне на някое листенце, тя така умело го прави, че както и да го обръща вятърът, тя не може да се измокри от дъждовните капчици, което значи смърт за нея.

Настана мълчание. Тази символика, която Учителят ни представи с живота на пеперудката, ме накара дълго време да размишлявам и да тълкувам символите, като ги сравнявам с моя живот, със самата мен.

Учителят след това каза:

- Жената обича да ходи все по лесния път в живота. Тя все гледа да избягва мъчнотиите. Той се обърна към мен и продължи.

Когато ти, рекох, си почиваш, когато спиш, ти отиваш горе като у дома си. Почерпваш сили, идеи, знания и се връщаш отново да играеш на сцената на живота своята роля.

Той продължи.

Не се смущавай, не се безпокой, когато комар или муха кацнат върху тебе. Те не могат да те съборят.

Аз Го слушах учудена и тъкмо мислех да възразя, Той каза:

Не, ти така - и направи движение, като да ги чукне с двата си пръста - ще ги пропъдиш и ще избършеш кацналото място. Кога куче се облегне на тебе с лапите си, оцапва ли те?

- Да, Учителю, казах аз.

- Не, каза той. Планината не може да се събори. И чистото злато не може да се изцапа. С каквито и нечистотии и да го вариш, то си остава все чисто злато. Същото е и с диаманта: диамантът си остава все блестящ и неопетнен.

- Учителю, казах аз, колко много съжалявам, че не съм дошла по-рано при Вас. Защо не Ви познавах от по-рано.

- Ние, каза Той, много отдавна се познаваме - от преди 7000 години. Ти си пяла в миналото като весталка, като жрица си служила в древните храмове, в моите школи.

Аз Го попитах:

- Учителю, ние от там ли се познаваме?

Той се усмихна и пак повтори:

- Ние отдавна се познаваме. Ти, рекох, като излезеш на сцената, трябва да имаш такова държане, че публиката да не очаква предварително, че ти ще пееш хубаво. И като запееш, малко по малко - да ги завладееш.

- Учителю, какво трябва да бъде облеклото на окултния певец? -попитах аз.

- Облеклото на идейния певец трябва да бъде скромно, за да изпъкне лицето. И да няма претрупаност и много украшения, за да не разсейва погледа на слушателя. Може да се показват само китките на ръцете и глезените на нозете.

Учителят ми обясни:

- Китките на ръцете и глезените на нозете са светът на ума. От китката на ръката до лакътя и от глезена на крака до коляното е светът на душата; и от лакътя до рамото, и от коляното до таза е физическият свят.

Учителят продължи:

Дрехата трябва да се дипли по формата на човешкото тяло. Може да има нещо бяло около шията.

Започнахме да говорим за Операта.

Учителят каза:

- Артистите са като децата. Те трудно обуздават чувствата си. Когато те изпаднат в трудни, негативни състояния, ти им изпей някой окултен мотив, например „В начало бе Словото”.

Накратко, аз разправих на Учителя за държането на един от диригентите в Операта. Преди няколко дни имах репетиция с него (няма да кажа името му). Той беше силно хремав. По време на репетицията, вместо да ми акомпанира на пианото, той все прекъсваше, говорейки ми със закачлив тон: с една дума, играеше ролята на влюбен. Това нещо се повтаряше с градация на всяка репетиция с него.

Аз се оплаках най-напред на брат Христо и той ми даде в една малка кутийка един бял прах, и ми каза да му предложа за хремата. На другия ден аз тъй направих: дадох му кутийката той да си смръкне колкото иска. Аз не зная колко той е смръкнал, но започна непрекъснато да киха и се зачерви цялото му лице.

Учителят се смееше до сълзи и каза:

- Ти трябва да си носиш силен амоняк и като го поднесеш под носа им, в такива случаи те ще се опомнюват. При 1500 градуса може ли да устои някой? Ти ще му кажеш, че жените не трябва да стават като парцал в ръцете на мъжете, нито пък мъжете в ръцете на жените.

Учителят продължи:

Ти си слязла отгоре като малко атомче (ангелче).

- Аз нищо не помня оттам, Учителю.

- Там, на Небето, има големи хорове и оркестри. Само че те пеят и свирят без диригенти.

- Учителю, попитах аз, мога ли да Ви задавам въпроси, които аз предварително ще изваждам, като чета беседите?

Той ми каза да прочета.

Ето какво беше написано:

„В природата има една станция - ще взема билет и ще отида на Слънцето, и на Месечината, и ще узная какво има и от другата страна.”

- Кой е този билет?

- Свободният билет е абсолютната Божествена Любов, абсолютната вътрешна светлина на ума и мисълта, онази вътрешна свобода на Истината, в която всяка лъжа и измама, в каквато и да било форма, е изключена.

Аз зададох въпрос:

- Кой човек е истински вярващ?

- Истински вярващ е онзи човек, който заминава за другия свят, без да умира, каза Учителят. Така трябва да заминават всички хора, без да се страхуват от смъртта.

- Може ли човек, когато пожелае, да излиза от тялото си?

Учителят отговори:

- Ако не сте могли да излезете правилно от тялото си, Вие се събуждате неразположени и уморени. Пример: Страшното в смъртта е колът, с който човек е свързан за земята.

- Въпрос: Какво нещо е колът?

- Колът символизира желанията и връзките на човека с материалното.

Накрая, преди да си отидем, аз разправих на Учителя съня, който бях сънувала предната вечер:

Сънувах, Учителю, че Вие свирите на чело и аз пея с Вас долу в салона, до прозорците. Изведнъж дойдоха отнякъде малки момченца и започнаха да замерят камъни. Аз тръгнах да бягам нагоре към стаята Ви, но брат Христо ме възпря и ме смъмра, задето бягам, въпреки че Вие спокойно седите на мястото Си, като нищо да няма.

Учителят помисли малко и каза:

- Ти, рекох, търсеше тялото си, да се прибереш в него.

Вторият сън:

Сънувах, че Вие, Учителю, ми казвате, че физическият свят представя корените на едно грамадно дърво, на което клоните, листата и стъблото са в различни светове.

И третия сън да Ви кажа, Учителю.

Сънувах, че сестра Василка ме покани заедно с мама в стаята си. След като седнахме, тя откри перденцето на прозореца си и ние видяхме една табела, на която беше написано: „Дворецът Трианон“. А знайно е, че този дворец се намира във Франция и че в него е била затворена кралицата на Франция Мария Антоанета, преди да бъде гилотинирана.

И сестра Василка се обърна към мене и към мама и много строго ни каза: Ето тук сте били затворени и осъждана Мария Антоанета за нейната безхарактерност, безнравственост и лек живот. Аз горещо я защищавах.

Учителят нищо не ми каза за последните два съня.

Много хора не могат да познаят Любовта. Бог е Любов. Учителю, благодаря Ви! Амин!

____________________

4) Виланела (на френски: villanella) - френски старинен селски танц или песен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...