Jump to content

12. Радиоконцерт на 24 юли 1941 г. Песента „Цветята цъфтяха” 35 (15.07.1941, вторник, София - Изгрев)


Recommended Posts

12. РАДИОКОНЦЕРТ НА 24 ЮЛИ 1941 г.

ПЕСЕНТА „ЦВЕТЯТА ЦЪФТЯХА”

15.07.1941 г.

[вторник], Изгрева, София

Вчера получих от студиото на Радио София картичката (покана) за концерта ми, който щеше да се състои на 24 юли т.м., в 8 часа вечерта в Радиото. На картичката заедно с имената на другите автори беше написано и името (псевдонима) на Учителя - Пиер Беинса.

Сутринта много рано, когато още всички спяха, брат Христо дойде, за да ме придружи до Изгрева. За да не безпокои хазяите, той чукна отдолу с камъче по прозореца и аз вече го чаках облечена. Веднага тихо излязох.

Когато пристигнахме на Изгрева, беседата беше вече привършена и хората вече се събираха на полянката за Паневритмията. Аз за пръв път щях да участвам в нея. Няколко музиканти се събраха в средата на поляната. Между тях имаше и флейтист. Играчите се наредиха двама по двама на колелото.

Учителят застана по средата на поляната, отдясно на музикантите. По даден знак те засвириха и всички заиграха. В средата играеше Учителят с широки, волни и сдържани същевременно движения. Брат Христо също играеше, а аз застанах на горния край права и гледах. Когато колелото се въртеше, много познати братя и сестри, минавайки покрай мене, ме поздравяваха.

По едно време сестра Невена Неделчева се наведе до ухото ми и ми пришепна: Елате, сестра, да играем. Тя играеше в този момент сама. Аз отказах учтиво.

След малко наближи към мене сестра Савка. И тя ми пришепна: Елате, сестра, да играем! Определено било от Небето тя да ме научи да играя. Когато започнах да се движа ритмично с всички, аз имах чувството като че ли целия си живот съм ги играла. Така познато ми беше всяко движение.

След Паневритмията Учителят ни прие в приемната Си стая.

- Учителю, казах аз още при влизането ни, Паневритмията е вълшебно нещо. Аз се чувствам сега наново родена. Каква красота, каква чистота! Аз виждах аурата на борчетата, на цветенцата и на лилавите планини. Аз виждах и аурата на всички братя и сестри, огрени от първия слънчев лъч. Учителят сияеше.

- Много ми хареса играта и мелодията на последното [предпоследното] упражнение на колелото, преди да се направи обливането - „Кой на ранина става да играй!”

Учителят каза:

- Аз го наричам „Маршът на Боговете” . Някога, когато сте били богове, сте го играли при друга обстановка.

Учителят се усмихна. Свещеният Му поглед светеше с неземна светлина.

Той каза: Тук при нас всичко е естествено. Нашите декори не са изкуствени, както в театъра. Там те имат нарисувано слънце, а нашето слънце е истинско. Понякога, когато слушате някой концерт в града, вие се връщате с една дълбока тъга в себе си.

При нас е обратното. Хората забравят своите мъчнотии и страдания, когато дойдат при нас. Музиката уравновесява силите в нашата душа. Когато те нападнат чужди лоши мисли, започни да им пееш и всичките духове, колкото и да бъдат те, ще си отидат.

Брат Христо каза:

- Учителю, четох в една книга, че цар Саул се е занимавал с музика. Учителят продължи:

- Цар Саул е обичал музиката и с нея се е лекувал. Един лош дух от време на време влизал в него и песента на Давида е прогонвала лошия дух. Веднъж цар Саул посетил училището на пророците по музика и той, без да иска, неусетно започнал да пее и да прави техните магически движения.

- Учителю, ето вчера получих картичката (покана) за моя радио-концерт, който ще се състои на 24 т.м. в 8 часа вечерта. Тук е написано и Вашето име. Аз репетирам концерта с госпожа Прокопова. Искам да изпея песента „Цветята цъфтяха”, която Вие скоро дадохте на Братството. Учителю, колко пъти да изпея песента?

Той стана прав и ни каза:

- Почакайте малко - и излезе.

Ние с брат Христо чухме, че Той се качи горе. След малко Той влезе пак и носеше кутията с цигулката Си. Внимателно я извади, настрои я и започна да свири „Цветята цъфтяха”.

- Учителю, аз преведох текста на песента на френски език и така съм я вписала предварително, когато подавах програмата:

Les fleurs s’epanouisaient et deja musissaient.

Et comme nees en purete,

Elies nous amenent la jeunesse.

Des bons fruits d’or u murissent.

Allors!

Et en les ressevant - on reconnait qu’ils sont les dons de Dieu

и за втората репетиция [волта13],

de L’Amour.

- Хубаво! - каза Учителят. Вторият път ти ще я изпееш на български език и с едни варианти.

Вместо четвъртинка нота ЛА, Той изсвири една триолка14 и т.н.

Аз записах изменението.

Брат Христо много се радваше и все шепнеха нещо устните му. Трябваше вече да тръгнем за града. Имах репетиция. Ние целунахме десницата, ръката, която само благославяше и напуснахме приемната Му.

Господи, послушай ме в скръбен ден! Дай ми според желанието на сърцето ми! И направи ме знамение на Добро! Амин!

________________________

13) Волта - последни тактове от второто повторение

14) Триола - група от три еднакви по стойност ноти, които са равни на две ноти със същата ритмична стойност

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...