Jump to content
Ани

24. Концерт на Изгрева на 19 юли 1942 г. Голям концерт пред Учителя. (19.07.1942, неделя, София - Изгрев)

Recommended Posts

24. КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА НА 19 ЮЛИ 1942 г.

Голям концерт пред Учителя

19.07.1942 г.

[неделя], Изгрева - София

На 19 юлий 1942 г. в салона на Изгрева изнесох концерт пред Учителя. Този концерт щеше да се състои на именния Муден, както Небето пожела, но на Петровден, на 12 юли вечерта, управата на Операта ме сложи на афишите да пея.

Аз не пожелах да се оповести датата и часа на концерта, както е прието да се съобщава няколко пъти преди концерта, след беседите, защото исках да изнеса концерта само пред Учителя.

Когато се появих на сцената на Изгрева в 6 часа след обяд, никой нямаше в салона. По пейките до прозорците имаше насядали само 5-6 души.

Брат Гали дойде при мене и ме попита не желая ли да отложа концерта. Аз му казах: „Аз съм дошла да пея само на Учителя“.

Той веднага се качи по стълбата нагоре и види се, предаде моите думи на Учителя, който казал да почакаме малко.

И стана едно действително чудо. Започнаха да пристигат едно след друго, много хора, на групи и заемаха местата в салона. За 15 минути той се препълни. Учителят дойде и седна на обикновеното Си място пред катедрата.

Преди да започна да пея, аз слязох от сцената, по пътеката отидох при Него и Му целунах ръката. Той стана прав пред стола Си и ми подаде ръката Си.

Концертът беше отличен. Имах голям успех. Сестри и братя изпълниха сцената, за да ме поздравят. През това време Учителят се изкачи горе в стаята Си. Аз получих и някои подаръци от сестрите -надписани стихове, даже и букет - саксия цветя. След поздравленията ние се изкачихме с брат Христо горе да си кажем довиждане на Учителя. Той ни прие с усмивка.

- Ти пя много добре, каза Той. Този път беше по-щедра.

- Аз изпях 12 номера, Учителю, казах аз. Дойдоха много братя и сестри да ме поздравят. Една сестра ми поднесе саксия с цветя. Очите й бяха сини. Тя каза, че Вие сте й разрешили да ги вземе от градината.

След това дойде една сестра, целуна ме и ми пришепна на ухото: „Сестра, много хубаво пяхте! Елате при мене да Ви науча как да пеете окултните песни“. Тази сестра, Учителю, пак беше със сини очи и черна коса. Аз нищо не й отговорих, само й се усмихнах.

Учителят попита брат Христо коя беше тази сестра. Брат Христо отговори:

- Сестра Мария Тодорова25, Учителю.

Учителят ми каза:

- Ти, рекох, ще й кажеш: „Който не знае да пее, не може да ме научи как да пея окултните песни!” Тя няма нужда само да ти говори, но ти й кажи: „Покажи ми „модел”!” (тя да ти изпее). И като не може да ти изпее модел, кажи й: „И аз не мога да те слушам!”

Ти пей окултните песни тъй, както си ги чувстваш! Ти ще научиш и другите братя и сестри да пеят окултните песни! Около тебе имаше гениални същества, които ти искаше да задоволиш.

Аз казах:

- Учителю, много номера пях този път и доста се уморих.

Учителят ме погледна с любов и ми каза:

- Достатъчно са за такъв концерт 6 - 7 номера. Ти правиш музикални движения с ръцете си, когато пееш. Движенията на ръцете вървят по законите, по които се движат и тоновете.

Ти се държиш естествено на сцената и гласът ти е естествен. Всяко едно движение е геометрическа фигура. Така ти даваш и вземаш едновременно. Движенията на певеца трябва да бъдат искрени.

Учителят заключи горе стаята Си и слезе по стълбата заедно с нас.

Долу, пред прозореца на салона, ме чакаха мама и татко. Аз за миг отидох при тях и им казах, че Учителят ме кани да остана и те си отидоха в града.

Учителят тръгна пред нас и ние след Него. Той зави пред чешмата на полянката надясно и се спря пред къщичката на сестра Савка и чукна три пъти с пръста Си. Прозорецът веднага се отвори, показа се сестра Савка и учудено извика: „О, Учителю!”

Той й каза:

- Рекох, да влязат брата и сестрата и Аз сега ще дойда.

Ние с брат Христо влязохме. Тука също бяха сестра Милка Аламанчева, брат Гали [Галилей] беше седнал в ъгъла до вратата на ниско столче и беше още една пълна сестра, която заекваше. Радостни бяха всички.

Учителят дойде, като предварително изпрати торта по една сестра.

През време на вечерята и след нея аз непрекъснато задавах въпроси на Учителя, като Го гледах в очите. Той все ми отговаряше.

Най-напред сестра Савка Го попита:

- Учителю, хубаво ли пя сестрата?

Той каза:

- Хубаво пя певицата.

И веднага поясни: В Божествения свят, в Божествения език не съществуват степени на сравнения като например „много хубаво” или „най-хубаво” . Там като се каже „хубаво”, разбира се „най-хубаво”.

След това всички присъстващи се изредиха да изказват впечатленията си от концерта. Те говореха за хубавите песни, за изпълнението, а Учителят през всичкото време се усмихваше.

Брат Гали все пишеше разговорите ни в една тетрадка.

Аз попитах Учителя:

- Как да пея песните Ви, Учителю?

- Ти ги пей тъй, както сега ги пееш! Пей ги така, както си ги чувстваш, както пееш ариите си. Ти ги пееш окултно.

Поканиха ни да седнем по-близо до масата. От дясната ми страна беше Учителят, а от лявата ми страна - брат Христо.

Аз Го попитах, сядайки на посочения ми стол.

- Учителю, Вие чували ли сте как пеят ангелите? И виждали ли сте ги?

Учителят ме погледна продължително, усмихна се и каза:

- Тук, на земята, Аз съм чул въплътени ангели.

Брат Христо се наведе до ухото ми и каза: „Тези думи на Учителя се отнасят за вас.”

Аз пак Го попитах:

- Ангелите имат ли криле и свирят ли с бурийки26, както ги рисуват художниците?

Той каза:

- Ангелите не изглеждат така, както ги рисуват. Те не свирят със свирки. Те пеят и имат хиляди, милиони крилца.

Аз казах:

- Учителю, в салона е изложена картината на Арахангел Михаил как е стъпил с ногата Си злото и иска да го прободе с копието Си. Направи ми впечатление, че тялото Му е силно, мускулесто, а лицето Му е нежно, като на момиче. Учителю, да се моля ли на Арахангел Михаил? Аз все се моля в молитвите си и на Него.

Учителят каза:

- Ти трябва да се молиш на Бога и Той ще нареди да ти се помогне, защото Арахангел Михаил е много зает.

- А пък аз, Учителю, все се молех на Него, но сега, щом Вие ми казвате, ще престана да се моля на Него.

Учителят беше много разположен и отговаряше на всички въпроси.

След малка пауза аз Му казах:

- Учителю, Вашите песни в диалогична форма са много естествени, живи и разнообразни.

Учителят ми каза:

- Певецът трябва да има спокойно дишане и вярно чувство, за да изпълни добре окултните песни.

Брат Христо заговори за сутрешната беседа и Учителят поясни: „Човек каквото най-силно желае да стане и каквото най-силно не желае да стане - все се сбъдва.”

Учителят казал в сутрешната беседа, че сега има само жени, майки, но мъже няма.

Аз казах:

- Учителю, Вие казвате, че жената трябва да бъде чиста и да не ражда деца. Това как да го разбираме?

Учителят се усмихна и отговори:

- Думата „раждане” аз я казвам в най-широк смисъл. Например, ако взема едно зрънце и го посея в земята, чрез Мен Божественото се проявява, и чрез почвата се проявява, и семето покълва, и се получава раждане на нещо ново.

Аз казах:

- Учителю, много е неудобно човек като жена да работи за Бога в света.

Учителят каза:

- Каквото и да мислим, ние неизбежно трябва да минем през тези временни форми. Бог прави човека мъж или жена в зависимост от неговата мекота или твърдост. Когато човек стане много мек, Бог го създава мъж. Когато пък той много затвърдее, прави го жена.

Той продължи: Всъщност мъжът и жената като принципи са във всеки човек. Лявата половина на човешкото тяло е жената, а дясната половина е мъжът. Днешната жена в света не е истинска жена, защото не е чиста. Чистата жена е дева. Добре би било, когато мъжът пожелае да прегърне жената и когато жената пожелае да прегърне мъжа, те да се стопят и да изчезнат.

Учителят заговори за Адам и Ева.

- Вторият Адам носел Ева на гърба си и все искал да я види. Ева била срасната на гърба му. Най-после Бог изпълнил молбата му и извадил от ребрата му Ева (втората Ева).

Аз попитах Учителя:

- Защо на Изгрева хората се женят и раждат деца? Вие говорите в беседите за абсолютна чистота на жената и мъжа, а те се женят.

Учителят отговори след минутно мълчание.

- Тези, които се женят на Изгрева, изплащат кармата си от миналото. Това са временни състояния. В тялото на човека има седем милиона прозорци - пори, а в стомаха само има няколко хиляди клетки. (Учителят каза точното число на тези клетки, но аз пропуснах да ги отбележа и ги забравих колко бяха).

Тези клетки непрестанно работят, размножават се и умират. В мозъка също има хиляди клетници, също и в другите удове27 на човешкото тяло. Всичко това е дадено от Господа на разположението на човека. Човек управлява и поддържа в хармония функциите на тези клетници.

Аз Го попитах:

- Защо Сара и Захари са имали дете, когато били в напреднала възраст? Четох, че Сара тогава е била на 90 години.

Учителят каза:

- Бог избира благочестиви души, чрез които да се въплътят велики духове, които трябва да слязат на Земята, за да работят за человечеството. Така Бог избра и Дева Мария, за да слезе и Исус Христос.

Брат Галилей непрекъснато записваше. Сестра Савка заговори на Учителя за сутрешната беседа, където Той уподоби Любовта на брашно, от което всичко можеш да направиш.

Учителят каза:

- На артистите не е лека работата им. Например те поднасят пълна крина с жито на публиката, но някои от тях все критикуват и все са недоволни: или крината не била много пълна, или пък крината била много препълнена.

Брат Христо пак заговори за сутрешната беседа:

- Учителю, Вие казахте, че ако има десет души в света, които истински да обичат Бога, то войните, болестите и нещастията на человечеството ще престанат.

Всички, които бяхме около Учителя, Го попитахме:

- Кои са тези души и колко са сега?

Той каза:

- Сега са само трима: Ганди и в България има двама.

Преди това, когато говорехме още за музиката и ангелите, Учителят каза:

- Гласните струни в човешкия глас са създадени от Духовния свят. Всички клетки в гласовия орган са материал на ангелите.

Часът стана 11. Разговорът беше много приятен. Учителят стана и се ръкува с нас.

След Неговото излизане сестра Савка възкликна:

- Колко е свободна сестрата и как на всички нейни въпроси й отговаря Учителят с такова разположение и търпение! Аз не бих посмяла да Му задам такива въпроси.

Брат Христо и другият брат Гали ме изпратиха до вкъщи, в града. Из пътя, като стигнахме до чешмата на Доброто, брат Галилей каза:

- Действително е, сестра, че вие сте работили в миналото с Учителя.

Часът вече беше 12 посред нощ, когато влязох в стаята си. До 1 часа писах всичко. Учителят беше пред мене и ми говореше.

На 25-и вечерта имах радиоконцерт. На другия ден брат Христо, минавайки покрай салона, бил спрян от Учителя, преди да слезе в града при мене. Той му казал, че слушал концерта и, подавайки му една ябълка за мене, изброил подред номерата, които съм пяла и добавил, че много харесал концерта.

Радост и веселие да придобие Душата ми и да се весели в Господа! Благославяй, Душе моя, Господа! Амин!

__________________________

25) Мария Михайлова Тодорова, 1898-1976, първата частна ученичка на Учителя

26) Бурия - меден духов инструмент, със силна звучност

27) Уд - част от човешкото тяло

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×