25. „Новото Битие” - Втори Божествен ден. (28.07.1942, вторник, София - Изгрев)

[Ани]

25. „НОВОТО БИТИЕ” - ВТОРИ БОЖЕСТВЕН ДЕН

28.07.1942 г.

[вторник], Изгрева, София

Днес, на 28 юли, отидохме с брат Христо при Учителя. Той ни прие в 12 часа. Аз носех в една мукавена кутия една дива сивичка гургуличка. Тя беше с оскубана опашка и кръв течеше от нея.

Ние отивахме към трамвая, за да посетим Учителя. Вървяхме по тротоара покрай двореца. Изведнъж нещо падна от клоните на дърветата пред нозете ни. Брат Христо се наведе и пое гургуличката, цялата в кръв. Ние внимателно я увихме, потърсихме в един магазин една мукавена кутия и я сложихме вътре.

Донесохме я при Учителя. Като седнахме на столовете, аз поставих кутията на предния стол до мене. Учителят погали гургуличката и тя, въпреки че беше тежко ранена, започна да гука. В този момент аз бях сложила кутията на коленете си. Още като влязохме в стаята, аз отворих капака на кутията, гълъбчето си хапна малко и след това си заспа.

Аз попитах:

- Учителю, с какво да храня гълъбчето и как да го излекувам?

Той каза:

- Ти намажи болното място няколко пъти със зехтин и ще му порасне нова опашка.

- То ще може ли да живее без другарче, Учителю? Защотото е тъжничко.

Той каза:

- Ти му купи едно другарче.

Ние започнахме да говорим за последния ми концерт. Учителят каза:

- В твоето пение имаше дълбок смисъл.

- Учителю, много братя и сестри идваха на сцената и една сестра ми целуна ръцете.

Вие чували ли сте песента на ангелите, тъй както те си пеят на небето?

Учителят се смееше.

- Те пеят сутрин, каза Той, започват да пеят много тихо и постепенно засилват песента си. Има начини и методи да се предаде тяхната музика и пеене на земята, но хората не са готови още да чуят тази музика. Ти, вечер като заспиш, отиваш горе и вземаш урок по пеене, и се учиш на тяхното изкуство.

- Но аз не го съзнавам, Учителю. Моля Ви, Вие ме научете на това изкуство.

- Ние ще преведем музиката на ангелите за повдигането и облагородяването на хората на земята.

- Учителю, казах аз, силно впечатление ми направиха думите в песента „Страшен беше вятърът” [„Езикът на живата природа”]: „ще ни се строшат ребърцата”, дето пеят листенцата на вятъра.

Когато пеех Паневритмията, изведнъж почувствах, че и на небето се пее и като погледнах, видях, че стените и таванът на салона бяха изчезнали някъде и цялото небе пееше.

Учителят каза: Хубаво, хубаво! Той беше радостен. Лицето Му светеше.

Аз извадих тетрадката, където си изваждах мисли от беседите Му и прочетох:

„В бъдеще гениалните певци ще вземат наведнъж по 2, 3, 5, 6 тона.”

Аз попитах:

- Как е възможно това? Покажете ми пример.

Той обясни:

- И сега, когато певците пеят бързи технически упражнения, се получава същото. Когато времето стане по-музикално, аз ще те науча на една нова песен, с нов ритъм. Тя няма да има думи и постепенно затихва, и прави впечатление, че певецът се отдалечава от сцената.

Аз нищо не казах.

Учителят ми заговори за тембъра на гласа. Той каза:

- Тембърът на гласа и добре озвученият тон при пеенето зависят от това дали двойникът на певеца е в ларинкса му и дали звучат всичките обертонове, от които е съставен тонът.

Всеки тон си има една Душа и други по-малки душички, групирани около главната Душа. Тази Душа определя дали тонът съдържа всичките си качества, например дали е мажорен този тон или е миньорен.

- Кажете ми с пример, Учителю!

- Например, тонът ФА е четвърти тон в гамата до мажор.

Вземаме пак тона ФА, но тук той е първи тон в гамата фа мажор. При двата случая, макар и да е все ФА, но той звучи различно и различно е съставен.

- Учителю, казах аз в изблик на едно неизразимо чувство на любов и радост, моля Ви, помогнете ми да осъществя едно мое желание. Аз искам да направя нещо, което много да Ви зарадва: да пея Вашите песни на всички същества!

Учителят каза:

- Имай още търпение. След войната Те ще те освободят от Операта и ти свободно ще служиш на Бога! Ти сега си припомни каквото си учила по хармония, да научиш правилата за композиране, че един ден ще дирижираш, което си композирала.

- Ах, Учителю, дали да посмея да си представя това нещо?

Аз пак прочетох от тетрадката си едни мисли, преписани от беседите Му:

„Трябва да задържаме една част от благата, които Бог ни дава и останалото да раздаваме на другите.”

Учителю, как да раздадем част от въздуха и светлината, които Бог ни дава?

Той каза:

- Във вид на добри, светли мисли, постъпки, дела и във вид на музикални тонове, като пееш за Бога и Славата Му.

- Учителю, когато се почувствам обезсърчена или тежко ми е, когато отворя наслуки една от Вашите беседи, състоянието ми се сменя и дава ми се отговор. Ако изпея една от Вашите песни, трансформирането става моментално.

Почукаха на вратата и ни поканиха да обядваме. Излязохме вън да се храним.

Учителят ни поднесе - на брат Христо и на мене - по едно голямо парче чист пшеничен хляб. Много бял беше хлябът. След това Той ми подаде пиперка от салатата Си и доматче. Аз поех само половината парче от доматчето, а Той ми каза:

- Вземи и втората половина, да стане слънце, защото тъй е полумесец.

Учителят се обърна към брат Христо и на него даде същото. Когато поемах от ръката Му пиперката, Той каза:

- И те пеят.

Аз Му казах:

- Но те също пеят, когато ги пекат на огъня.

Той се усмихна и потвърди. След обеда Той каза, че ще се видим в три часа следобед.

Точно в три часа ние влязохме при Него. Щом седнахме, Учителят каза:

- Ти трябва постоянно да разработваш градинката си.

- Какво да разбирам от думата „градинка”, Учителю? Аз нямам градинка.

- Градинката, тоест таланта ти, гласа ти. Този живот ти ще береш плодове от градината си. Когато човек има чисти мисли и постъпки, той отдалеч благоухае и мирише на теменуги или на плодове. Всички плодове благоухаят. И черешата мирише много хубаво.

- Учителю, какъв акорд има черешата?

- Тя звучи: [...].

Ти сега в Операта ликвидираш кармата си. Там ти ще извършиш една Божествена работа. После, когато те освободим, ще изучаваш изкуството да служиш на Бога и да го прославиш с пеенето си. След като ликвидираш кармата си, ти ще добиеш абсолютна свобода и ще служиш свободно, божествено.

Брат Христо беше просълзен. Аз станах права, коленичих пред нозете Му и казах:

- Учителю, благословете ме, пипнете с ръката си гърлото ми!

Аз вече бях седнала на стола си. Той стана прав, дойде при мене, сложи божествените си пръсти върху мястото на шията ми, където е гърлото, където е щитовидната жлеза. Той затвори очите Си и държа известно време ръката си. Сърцето ми биеше и аз го чувах как бие през това късо време.

Изведнъж изпърка²⁶ нещо в печката. Учителят бързо отвори вратичката на печката и оттам излезе едно птиченце, врабченце, цялото очернено от саждите.

Учителят каза:

- То е паднало от комина. Дълъг път е пътувало.

Птиченцето хвръкна и правеше кръгове из стаята, търсеше прозореца.

Учителят дигна ръцете Си нагоре, да го насочи към горните криле на прозореца, който отгоре беше отворен. Брат Христо и аз станахме прави и махахме с ръце също както Учителя. Птиченцето най-после изхвръкна навън.

Учителят седна на креслото Си и каза:

- Птиченцето послужи като предметно учение за чистотата. То падна в непозволено място, живя на тъмно и се изцапа в кюнците и в печката. Трима ангели го освободиха и му върнаха чистотата.

На другата сутрин Учителят говорил този пример в беседата.

- Учителю, попитах аз, безпокоя се от известно време сама ли ще остана в живота си!

Той каза:

- Най-хубавото нещо е човек да бъде сам и да служи на Бога, и да е напълно свободен. Той продължи:

Бог никога не ни оставя сами. Бог никога няма да те остави с един крак. Все ще имаш близкия човек, изпратен от Него. Ти, когато пееше на сцената, имаше около тебе ангели, напреднали, гениални същества от Невидимия свят.

- Учителю, попитах аз, да помагам ли на нуждающите се души материално (по повод покачването ми на по-висока категория в Операта)?

Той ми каза:

- Не, ти само ще раздаваш духовното отдалеч, като слънцето ще им раздаваш, като им пееш.

- Учителю, често моите колеги или други познати мои казват, че съм много крайна и ми напомнят миналото. Какво да им кажа, когато те ми говорят грубо?

Ти ще им кажеш:

- „Това, което ми говорите сега, не се отнася за мене. То се отнася за друга някоя. Сега аз съм наново родена и служа на Божественото и Божественото живее в мене.” Така, рекох, ще им кажеш.

Аз надникнах да видя какво прави гургуличката в кутията. То се беше събудило и ме гледаше. Аз казах:

- Колко са хубавички очичките на гълъбчето - и то веднага се изправи на краченцата си и пак си легна да почива.

Учителят каза, усмихвайки се:

- То сега иска да каже: Да знаеш само колко много се мъчих, докато ги добия!

Аз отворих тетрадката си и прочетох мисли от беседите на Учителя: „Когато ни се дадат страдания от съдбата, трябва внимателно да ги понасяме, за да ликвидираме с тях. Но когато ние сами си създаваме страдания, въпросът не седи така.”

- Учителю, как да познаем кои страдания са от съдбата и кои страдания сами си ги създаваме?

Той ми каза следния пример: „Една камила била много натоварена от своя господар (Бог) и вървяла през пустинята. Този товар тя понасяла, но когато човекът й сложил на гърба само една заешка кожа, гръбнакът й се пречупил.”

Значи Бог знае колко ние издържаме и толкова ни дава, но тежки са нашите, човешките товари.

- Учителю, казах аз, мъчно ми е, дето не пея окултни роли, в окултни опери. Често на сцената се изнасят отрицателни движения и се пеят отрицателни думи. Вие, Учителю, затрогвате ли се от такива сюжети?

Той много сърдечно започна да се смее и това трая дълго време.

Той извади кърпичката Си, избърса се и каза:

- Ти благодари, че ролите ти са невинни. Ти играеш своите минали животи на сцената и така ти ликвидираш миналите си кармични последствия.

Аз виждам не онова, което артистите се мъчат да предадат на сцената. Отрицателното не ме интересува.

Аз виждам положителното и зад всеки артист виждам миналото му.

Аз черпя поука от това, което виждам и после прилагам. Ще дойде ден, когато артистите няма да изнасят порочния живот на хората, техните слабости на сцената. Това не е изкуство.

- Учителю, казах аз, не ми се пее там.

- Артистите са като деца. Слаба е културата им. Гордостта и тщеславието са силно развити у тях. Ние те изпратихме там временно, каза Учителят. Ти ще извършиш там една Божествена работа. Всички, които те слушат там, ще дойдат при нас и ще станат ученици.

- Учителю, често си пея Първия ден на „Битието”.

Учителят стана прав и каза:

- Почакайте!

Той излезе. Ние чухме Неговите стъпки по стъпалата. След малко Той влезе при нас и държеше кутията на цигулката Си. Той внимателно я извади, настрои я и започна да свири една мелодия.

Втория път Той тихо запя Втория ден на „Новото битие”.

Той спря и каза:

- Вторият тон е РЕ. Тук има поляризиране на силите, затова ще слезем октава долу.

Във втория ден Бог раздели водите и направи небето и земята; във втория ден се явиха светлината и тъмнината, доброто и злото, мъжът и жената.

Сега человечеството живее още във втория ден на Битието.

Учителят вдъхновено свиреше на цигулката Си и пееше.

Брат Христо записваше думите на „Втория Божествен ден”:

И рече Бог:

Да бъде простор сред водите.

И направи Бог простора

И раздели Бог водата над простора

и водата под простора.

И стана така.

И нарече Бог простора „небе” !

И стана вечер!

И стана утро, ВТОРИ ДЕН!

Ние тихичко пригласяхме с Учителя.

- Мелодията е странна, Учителю, казах аз.

Учителят продължи:

- За втория ден Бог не каза, че бе добро. Той мълчи. За втория ден Бог не се произнася. Тогава се появи и злото.

Учителят изсвири мелодията, която беше къса.

Аз тихичко повтарях след цигулката и гледах думите от листчето. Лицето на Учителя светеше от неземно, божествено вдъхновение.

Брат Христо каза:

- Учителю, това не е песен, а нещо велико се предава от Вас на цялото човечество.

Аз изпях Първия ден на „Битието” и след това го съединихме с Втория ден на „Битието”.

Духът работи чрез окултното пеене. Пеенето е ангелски език.

Молитвата е Божествена песен.

Чрез пеенето се проявява и светлината.

И рече Бог: Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на завета между Мене и земята. И светът на слънцето ще бъде седмократен, както света на седемтях дни на Битието. Амин!

________________________

26) Изпърка, изпръкна - изниквам, появявам се