36. Песента „Мирът иде!” (28.03.1943, неделя, София - Изгрев)

[Ани]

36. ПЕСЕНТА „МИРЪТ ИДЕ” !

28.03.1943 г.

[неделя], Изгрева, София

Днес преди обед отидохме и тримата - брат Христо, Венцислав и аз, при Великия Учител.

Когато пристигнахме на Изгрева, Учителят се показа горе на стълбата и слизайки от нея, каза:

- Вие закъсняхте, защото се връщахте.

И действително брат Христо и Венцислав се върнаха от трамвайната спирка, за да ме вземат и мене, че тримата да отидем при Учителя.

Той ни прие с Божествена любов и обърна се към мене, и каза:

- Ти, когато дадеш концерт, можеш да сложиш няколко номера от окултните песни.

- Учителю, казах аз, например много ми харесват някои от българските Ви песни.

Учителят поясни:

- Окултното пеене е неподражаемо. Ти ще покажеш на музикалния свят, че има нещо повече от това, което те разбират в пеенето.

Например устройството на цигулката трябва да се видоизмени, защото от окултно гледище тя трябва да се видоизмени. Това ще стане, когато хората се проникнат от едно особено музикално чувство.

Тонът на цигулката най-много се приближава до човешкия глас. Хората с груби чувства и страсти имат груб глас, който съответства на характера им.

Злото може да отстъпи само пред музиката.

В бъдеще композиторите ще вземат мотиви от нашите песни. Кой от композиторите е познал Божествената Любов?

Ние мълчим.

Учителят отговори сам на въпроса Си: Никой от тях не е познал Божествената Любов.

Учителят се обърна към Венцислав и Му каза:

- Ти, като свириш, някога ще свириш за ума си, някога ще свириш за сърцето си, а някога ще свириш за Душата си.

- Ти, когато пееш в Операта, не възприемай техния начин. Твоята Душа ще те свърже с възвишения свят, където ще чуеш песента на ангелите. В Божествения свят всички същества пеят и свирят.

Учителят продължи: Вие, рекох - като гледаше мене и Венцислав, -трябва да избягвате големите съпротивления в живота и да се движите по пътя на малките съпротивления.

Един добър пианист докосва с пръстите си клавишите на пианото така, че да предаде в тоновете влиянията на планетите чрез всеки пръст на ръцете си. Паганини е достигнал това изкуство и отчасти Лист.

Венцислав попита:

- Кои са планетите, които влияят на пръстите на ръцете?

Учителят каза:

- Дясната ръка е на ума; лявата ръка е на сърцето. Между ума и сърцето не трябва да има стълкновение, те трябва да се движат хармонично.

Учителят улови с пръстите на лявата Си ръка палеца на дясната Си ръка и каза:

Този пръст е под влиянието на Божествената промисъл⁴⁸ и той държи всичките други пръсти. Показалецът е под влиянието на Юпитер. Средният пръст е под влиянието на Сатурн. Следващият е под влиянието на Слънцето и малкият пръст е под влиянието на Меркурий.

Окултният музикант трябва да дисциплинира цялото си тяло, всичките си клетки и всичките си органи, да трептят под ритъма на музиката, която той свири или пее. Същото се отнася и за певеца.

Една сестра ни покани да обядваме. След обяда Учителят пак ни покани в приемната Си стая и каза:

- Почакайте!

Той се изкачи по стълбата в горната Си стая, види се да си почине. Той се бави повече от половин час.

Аз се възлегнах на кушетката, а през това време брат Христо тихичко разговаряше с Венцислав.

Дойде и Учителят отгоре. Той носеше цигулката Си. Настрои я и започна да свири много тихо, божествено. Той постепенно засилваше свиренето, докато достигна до форте, фортисимо и постепенно пак започна да затихва свиренето, докато стигна едва чувано от нас. Той каза:

- Тази песен е „Мирът иде”. Всяка сутрин невидими същества така слизат от Горе с първия слънчев лъч. Те идат отгоре, много отдалече и постепенно се приближават, и когато слънцето стигне на зенита си, на обед, това е изразено с фортисимото; и постепенно те се отдалечават, когато слънцето залезе. Ако тази песен се изпълни по всичките окултни правила от идейни певци, хорове и оркестри, мирът ще дойде на земята!

На масата пред Учителя имаше току-що отпечатани нови беседи „Да ви даде”. Преди няколко дена брат Христо беше ми донесъл една от тези беседи и аз я прочетох.

- Учителю, когато прочетох тази книга с беседите Ви, си помислих: Ако съберат всичките богатства и скъпоценности в света, те нищо не струват от едно само редче от тази книга. И по-тихо Му прошепнах:

Учителю, всички гении и таланти ще дойдат при Вас и ще служат с изкуствата си на Господа.

Той взе от масата една от книгите и я поднесе на Венцислав.

Брат Христо каза:

- Учителю, надпишете му я!

Учителят каза на Венцислав да отвори на 226 страница и да прочете на глас. Падна се нещо много хубаво върху стиха:

„Дето са събрани двама или трима в Мое име, и Аз съм между тях.” „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Ти си проводил!” Амин!

______________________

48) Промисъл - грижа и участие на божеството към света и хората; провидение.