Jump to content

54. Концерт на Изгрева на 27 август 1943 г., с братя Янкови и баща им. (27.08.1943, петък, София - Изгрев)


Recommended Posts

54. КОНЦЕРТ НА ИЗГРЕВА НА 27 АВГУСТ 1943 г.,

С БРАТЯ ЯНКОВИ И БАЩА ИМ

27.08.1943 г.

[петък], Изгрева - София

За днешния концерт с братя Янкови и баща им не беше сигурно дали ще го изнесем пред Учителя.

Аз станах рано сутринта, взех си храна и дрехи и потеглих през Княжево за Витоша. Не се обадих на никого. Брат Христо и Венцислав ме търсили. Брат Христо имаше ключ от стаята ми. След обед дошъл Любомир с цигулката си. Брат Христо им съобщил, че в седем и половина часа концертът трябва да се изнесе на Изгрева. Добре, но никой не знае къде съм аз. Питали хазяйката, и тя не знаела къде съм. Когато в 5 часа се завърнах, след като лежах на слънце и хубаво си починах, аз намерих стаята си пълна с гости, които репетираха за концерта. Брат Христо леко ме упрекна, дето не се обадих къде отивам.

Аз набързо направих репетиция с Венцислав и баща му. Набързо се облякох. Дойде и майка им в седем часа и едно такси вече чакаше долу пред вратата. Когато таксито ни отведе вече на Изгрева, салонът вече беше препълнен. Имаше хора, насядали и отвън, поради липса на места в салона.

Песните,които аз изпях, бяха:

„Фир-фюр-фен” - с флейта;

„Имаше человек”, с каденца от Учителя - с флейта;

„Вехади” - с флейта;

„Вътрешният глас на Бога” (от новите песни) и

арията на Линда от операта „Линда ди Шамони” от Доницети.

Любомир свири Паганини концерт с няколко бисови работи. Венцислав свири от Бетховен и Лист, а бащата изпълни на флейта менуета от Бетховен и пиеса от френски автор.

Концертът мина при необикновен успех.

От екскурзията, вместо да съм уморена, аз се чувствах много добре гласово. Когато целунах ръката на Учителя, Той ми прошепна да отидем после в стаята Му.

След поздравленията на братята и сестрите, ние влязохме при Него.

Той светеше, сияеше от радост. С ръката Си Той ни поднесе по една голяма кайсия и каза: Запазете костилките и ги посадете в земята.

Ние така и направихме.

До късно останахме при Учителя.

Майката на двамата виртуози гласно изказа възхищението си от концерта. Тя каза:

- Моля Ви, Учителю, запазете ги, благословете ги! Ние искаме скоро да си заминем за Берлин. Ако останем повече време в България, те трябва да служат военна повинност и ще ги вземат в казармата. Не може ли, Учителю, да се избегне това? Те са виртуози и за тях не е военният живот.

Учителят мълча. След това Той отговори:

- Те не трябва да избегнат военната си повинност, но тя трябва да премине, с изключение за тях, много по-леко.

Майка им Янкова твърде много се отчая от отговора на Учителя. Така и стана: те не заминаха за Берлин. Взеха ги войници и много леко минаха военната си повинност. Те изнасяха концерти през това време.

Янкова продължи:

- Ето, Учителю, ние имаме нужда и от пари, от обуща, от дрехи. Любомир има нужда от хубава цигулка, а те са тъй скъпи! Ние никога не можем да му купим скъпа цигулка.

Учителят каза:

- То всичко ще се уреди. Когато младоженецът е готов, цигулката сама ще дойде при него.

Учителят винаги говореше символично.

Ние останахме още много време при Него и много късно беше, когато те слязоха в града.

Аз останах да спя на Изгрева. На другия ден на обяд ме посетиха мама и татко. Ние с брат Христо ги заведохме при Учителя. Той ни прие в приемната Си стая. Сестрите слагаха масите за обяд. Ние седнахме на масите, аз по средата, между двамата.

Учителят каза за татко, че има много енергии. После Той се обърна към мама и я попита:

- Слушат ли те, рекох?

Тя само се усмихна и нищо не каза. Извикаха ни на обяд.

Ние с брат Христо ги изпратихме до началото на гората.

Пътят на живота е Любовта. Светлината на живота е Мъдростта. Свободата на живота е Истината. Амин!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...