Jump to content

62. Нови думи на песента „Угледна мома”. „Добрият момък”. (14.08.1944, понеделник, село Светляево /Мърчаево/)


Recommended Posts

62. НОВИ ДУМИ НА ПЕСЕНТА „УГЛЕДНА МОМА”.

„ДОБРИЯТ МОМЪК”

14.08.1944 г.

[понеделник], село Светляево (Мърачево)

Така ще наричаме селото Мърчаево отсега нататък: село СВЕТЛЯЕВО, Учителят го нарече така.

Той стана причина да прекарат електричество в селото.

На другия ден, 14 август, ние дойдохме с брат Христо при Учителя. Първите Му думи, като влязохме, бяха:

- Ти всичко ще намериш тука, но не и удобства.

Тези думи бяха казани от Учителя, защото аз през нощта сама минах през цялото село, тая нощ, през лая на кучетата, да се прибера у Рилкини, където на двора в сеното спеше брат Христо.

Предния ден беше дошла сестра Димитрина Захариева, да ме покани у тях.

Аз отказвах, но най-после, след нейните настоявания, се съгласих и отидох заедно с брат Христо и заедно с нея у брат Пеню.

По пътя срещнахме брат Методи Константинов. Те заспориха за нещо със сестра Димитрина и се получи дисхармония, и аз бях готова веднага да се върна с брат Христо, но с усилие се въздържах да сторя това.

В голямата стая у брат Пеню ми посочиха леглото до прозореца. Луната грееше през малкия прозорец и осветяваше цялата стая.

Между сестрата, която ме покани и брата се яви спор и голяма дисхармония. След полунощ, не можейки да заспя, защото се яви тази дисхармония между тях, аз станах, тихичко се облякох и още по-тихо си излязох от стаята, и минах през цялото село, през лая на кучетата, за да се прибера у Рилкини.

Учителят, гледайки ме в очите, продължи:

- Ти снощи се разходи по цялото село.

Аз много се учудих на Неговите думи. Никой, освен брат Христо, не знаеше, че съм минала посред нощ по цялото село.

Учителят продължи:

-Ти друг път да не спиш там. Атмосферата при тях е много тежка за тебе. Аз, като дойдох тук, намерих мухи, бълхи и боклуци. Ето, виждаш - и Учителят посочи на цъфналите цветя пред прозореца Му.

Аз казах:

- Сестра Димитрина ме покани, Учителю, защото иска да й предавам уроци по пеене. Аз я съветвам да не ревнува брат Методий и да пази нервите му.

Учителят се усмихна и каза:

- Ти си застъпила един от най-трудния проблем - ревността. И Боговете се затрудняват от ревността и бягат далеч или пък й се покоряват и й слугуват.

Всъщност, продължи Учителят, вината не е нито в момъка, нито в момата, но в това, че те са се срещнали на обед, вместо да се срещнат сутрин. Когато те се срещнат сутрин, те тръгват с Любовта; на обед всеки бърза, взема си и бяга, отива си; а когато пък се срещнат вечер, те влизат в ада.

Заговорихме за музикалните тонове.

Учителят каза:

- Всичките тонове имат по малко страдание. Най-весел е тонът СОЛ. ЛА е по-висок от СОЛ, но е по-тъжен. Колоритността е украшение, красота на пеенето и музиката.

Аз станах права и тихо Му изпях Седмия ден на „Битието”.

Учителят изпъчи гърдите Си, за да ми покаже по-нагледно и каза:

- Колоритните гласни са горди същества и те слизат отгоре, ей така изпъчени. Те, като изпеят нещо лирично, бавно, пак се качват горе и като пеят колоритните си украшения, те казват: Досега ние бяхме при вас долу, но ако можете, елате при нас горе и пейте като нас и при нас.

Колоритните гласове най-добре владеят трите вида дишания. Ти не можеш да закрепиш високия тон, ако не го закрепиш отдолу със смесеното дишане и ако не го подпреш.

Подпора трябва да има всеки един тон.

Тялото не трябва да бъде стегнато през време на пеенето.

Някои певци имат много красив кадифян тон. Те това богатство го носят от миналото си.

Никой педагог не може да измени тембъра на гласа. Той може да се измени само от чистите мисли, чувства и добрите постъпки.

Певецът трябва да живее чист, ангелски живот.

По гласа се познава какъв е Духовният живот на певеца.

Учителят каза, като помълча малко:

- Песента „Угледна мома” ще се пее и на момата, и на момъка. Учителят отвори песнопойката и запя тихо:

„От старо време, дъще, е знайно” (вместо „синко, е знайно»), каза Учителят и продиктува новия текст на тази песен, и ние го записахме с брат Христо. Аз запях песента с новите думи:

От старо време, дъще, е знайно:

добрия момък на светъл ден се познава,

кога сутрин слънце изгрява,

кога сутрин слънце изгрява.

Той е ранобуден, рано става

и с’колата и воловете на нивата отива.

И със воловете и с оралото браздите той очертава.

И със воловете и с оралото браздите той очертава.

Добрия момък се, дъще, познава,

кога лозе копае

и то изобилно грозде дава.

Лозе момкови ръце добре познава,

лозе момкови ръце добре познава,

лозе момкови ръце добре познава,

лозе момкови ръце добре познава.

Добрия момък се на нива познава,

кога ръкои дига и слага,

и на земя ги добре полага,

и на Бога хвала дава.

Той е, дъще, гласовит, личен певец е,

Него жито добре познава,

него жито добре познава

Хубав момък, дъще, се добре познава,

кога на гумно житото отвява и през решето го пресява,

в‘житници го туря и хляб на бедни дава.

Него всички, малки и големи, добре го познават.

Него всички, малки и големи, добре го познават.

Умен момък, дъще, се познава,

кога книга в ръце си взема

и скрито бъдеще разгадава.

Всичко той в живота на място поставя.

Добрия момък, дъще, е роса,

що земя оросява.

Той е ангел, що от Горе иде, при хора слиза

и в’дома им мир и радост внася.

Той е светъл кат зората,

той е добър кат водата,

той е сладък кат храната.

Аз попитах: Учителю, още ли трябва да пея в Операта? Дотегна ми да пея там. Иде ми да избягам.

Учителят ми отговори:

- И там ти работиш за Бога. Там ти вземаш от суровата руда, слагаш я в пещта и изваждаш чисто злато.

Аз казах:

- Учителю, много се интересувам от въпроса за красотата.

- Защо тя е тъй преходна? Защо красотата не е безсмъртна? Той каза:

- Който обича Истината, е вечно красив.

Истинската красота е строга. Тя респектира. Пред нея треперят духовете на злото и пороците. Красотата не съблазнява. Това, което съблазнява, не е красота.

Брат Христо попита:

- Учителю, какво ще кажете за певицата Ерна Сак63?

Той отговори:

- Тя е още много далеч от славея. Тя е стъклена ваза - красива отвън, но празна, без съдържание.

- Учителю, казах аз, омръзнаха ми сплетните и клюките в задкулисния живот в Операта.

Той ме попита:

- Кое предпочиташ или кое е по-хубаво: да те замерят със снежни топки или с истински шрапнели?

Аз отговорих:

- Предпочитам второто, защото Вие ще ме запазите, Учителю, да бъда неуязвима.

Вън вече чакаше отдавна главният секретар на министър Багрянов - Стоил Стефанов. Той държеше в ръцете си една увита хартия - речта на министър Багрянов.

Ние го видяхме през отворения прозорец. На вратата сестра Юрданка два пъти почука, но Учителят я спря с ръката Си, когато се опитахме да станем от столовете си ида си отидем, Той спокойно работеше с нас и никак не бързаше да приеме големия човек.

Аз запях пак края на песента „Добрия момък”.

Четвърти път почукаха за обед. Ние с брат Христо седнахме заедно с Учителя и братята, и сестрите на трапезата.

Учителят каза:

- Славейчетата и канарчетата в далечното минало бяха артисти. Те не са изпълнили задачите си, затова Невидимият свят ги изпраща да пеят десет хиляди години на човечеството.

След като се нахранихме, сестрите и братята общо запяха пред Учителя братски песни.

Господи, благослови ме на всичко да се радвам. Да задържам всеки ден по една красива мисъл в ума си. Смирена да бъда и Твоята благост да бъде върху мене! Амин!

_________________________

63) Ерна Сак, Ерна Доротея Луис Сак / Erna Dorothea Luise Sack, 1898-1972, оперна певица, колоратурен сопран

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...