Jump to content

1. Славейче в кафез


Recommended Posts

1. СЛАВЕЙЧЕ В КАФЕЗ

Днес е 11 януари 1991 г., ние сме, с Марийка Марашлиева и д-р Вергилий Кръстев, в дома на Лилиана Табакова.1

В момента е 10 ч и 48 мин. сутринта. Започваме разговора за житието и битието на певицата Лилиана Табакова с нейно разрешение.

Вергилий Кръстев (В.К.): Как се казва Вашият баща?

Лилиана Табакова (Л.Т.): Васил Табаков.

В.К.: Къде е роден и кога е роден?

Л.Т.: В Сливен, но не зная годината.

В.К.: С какво се занимаваше той? Каква беше професията му?

Л.Т.: Ние всички, баща ми, майка ми и аз сме родени в Сливен, но не сме живели много там.

В.К.: Как се казваше майка Ви?

Л.Т.: Мария Болградова.

В.К.: Откъде беше нейният род?

Л. Т: Нейният дядо е бил учител по краснописание в Болград и затова тя е Болградова.

В.К.: С какво се занимаваха родителите на Вашата майка?

Л.Т.: Не зная.

В.К.: А родителите на Вашия баща?

Л.Т.: Баща ми Васил на двегодишна възраст е останал без баща и без майка. Сираче е бил и неговата най-голяма сестричка, леля Янка, го прибрала при себе си да го гледа. Тя се пък оженва, макар че е била млада, красива мома, за най-богатия човек в Сливен, който бил вдовец с деца, а тя - млада мома. И прибира баща ми. Добре, ама нейният съпруг се съгласил, но не бил много доволен, дето е прибрала баща ми, своя по-малък брат. Гледал го косо, накриво.

Явява се тогава един световен конкурс, държавата ще плаща. Кой ще издържи най-добрия изпит, конкурсен изпит? И баща ми се явява на този изпит. И дават една задача и първият, който решава задачата, е баща ми. Туря я на масата и се пада той да бъде изпратен на държавни разноски в чужбина. Така че той е спечелил.

В.К.: Къде е учил и какво в чужбина?

Л.Т.: В Бърно, тогава е бил към Чехия. Тогава вече той, мъжът Васил, е направил брак с майка ми, а аз съм била тогава зачената и баща ми Васил заминава в Бърно.

Изкарва първата година без мама и когато се връща във ваканция, казал: „Марийке, не отивам повече без тебе!” А аз съм се вече родила2. „Ами детето?” „Детето ще го оставиш на майка си!” И тя привидно се съгласила. И почнали да събират багажа, приготвили куфари, всичко. И последната вечер като спели, тя почнала да плаче, като ме видяла в количката: „Как ще го оставя туй детенце тука, на майка си?” Той се събудил и попитал защо плаче, и тя му казала: „Върви си сам, аз без детето няма да дойда.” И почват сутринта, бързо приготвят пелени, гащи, това-онова.

За първи път влакът Сливен - Зимница закъснява с пет минути, заради туй бебе. Защото там е клон, разклонение на две гари, и се чака, а моят вуйчо - нейният брат, отишъл да вади паспорта, да напишат и моето име. А то нямало нужда. Влакът закъснява и тогава всички роднини излезли на гарата да изпращат, че било голяма рядкост да отиваш тогава в чужбина. Тръгнали.

И когато пристигат във Виена, аз съм викала: „И-и, и-и, уморяват ми се краченцата.” Той казвал на мама: „Що ти трябваше да го вземаш това черепче сега - виж как ни пречи.” Те искали да отиват и влизат в такива заведения, където да се забавляват и удоволствуват. А баща ми с неговата стипендия е поддържал и мене, и майка ми. А майка ми отивала да работи по домовете, понеже била завършила с отличие Стопанско училище, със златен медал. Тя ушивала роклята така, че не знаеш лицето ли е, опакото ли е. Изкусно. Тя е била голяма майсторка да шие булски рокли. И й плащали със златни пари. Тя тръгнала в богатите къщи да шие по цял ден, а мене ме оставяли в детска градина, тогава имало детски градини. Идвала Frau [госпожа] Фани сутрин, докато спя, ме занася там и вечер ме донася на родителите ми, но пак съм заспала. Най-малкото момиченце в тия градини съм била аз, защото другите деца имаха клозетчета, а на мене гърненце ми слагаха.

В.К.: На колко години си била?

Л.Т.: Малка съм била. А на три години вече аз пеех на сцената в Сливен. Значи още по-малка съм била, защото мама ме водеше за ръчичка в „Музикалната китка” на Мишо Тодоров. А той е автор на детски оперети. В „Двете пролетни царици” съм пяла, централната роля; „Горски цар”, „Деца и птички”, „Малката кибритопродавачка”. Когато стъпвах на сцената и диригентът ми подава - с оркестър пеех - да почна да пея, мама ме завеждаше, аз си вдигах рокличката и й казах, че трябва да ме питка. А диригентът питаше: „Какво иска?” Тя каза: „Чакайте!”, да ме заведе в тоалетната.

Сега, в оперетката „Деца и птички” аз трябва да умра вътре в кафеза. Децата ме хващат. Аз съм бяла птичка, а те са сиви. Идваше дърводелец, взимаше ми мярката настрани и приготвяше кафез. И ме пъхаха вътре. Значи била съм по-малка от три години, когато сме били там.

В.К.: Колко време изкарахте там, в Бърно?

Л.Т.: Сигурно две-три години. Сигурно, не зная точно.

Марийка Марашлиева (М.М).: Докато завърши баща Ви.

Л.Т.: Сигурно. 2-3 години, не зная точно.

М.М.: Какво е следвал?

Л.Т.: Баща ми специализира текстилната наука и беше достигнал до най-високите върхове. Той даже написа трудове писмени. И накрая даже го поканиха да го чествуват, но си замина.

Сега, на текстилните пазари той би всички текстилци със своите палмерстони - платове за зимни палта. И понеже би пазара, започнаха на американско наддаване по телефоните да го канят от разни фабрики, да го ангажират да бъде техен технически и административен директор.

И започнаха: „Обажда се Андонов, Михайлов дава петнайсет хиляди, Табаков”. Той мълчи. Обаждат се от друга фабрика, най-после Христо Райков3 от Габрово се обажда: „Двадесет хиляди, Табаков”. Той се съгласява и отива, но за малко, защото Стефан Стефанов4 (тогава го направиха, министър на финансите беше; най-голямата фабрика за платове е на Стефан Стефанов) каза му: „Двадесет и пет хиляди Табаков” И той се прехвърли при Стефан Стефанов. Даже министър-председателят нямаше такава заплата, която имаше баща ми. И затова той ме изпрати в Париж да следвам.

В.К.: Кога за пръв път вие започнахте да пеете като малка? И къде?

Л.Т.: Като тригодишно дете имах поставено гласче, естествено, колоратурно. И в Сливен ме наричаха „славейчето”. Даже като минавах по улиците, ме сочеха.

Естествен глас, защото впоследствие Учителят ми каза: „Не е било да не сме се познавали. Ти си пяла в моите светилища и храмове на древността като весталка и жрица. И си дала обет, че няма да приближиш мъж до себе си и си нарушила. И затова тоз живот никакъв мъж няма да приближиш до себе си, за тоз живот. Сега ти ще ликвидираш, последна ликвидация, на сцената, в твоите роли, и те там ще те тормозят, но ти с усмивка ще изтърпяваш.”

В.К.: Вие като дете учехте в Сливен. Кой Ви учеше на солфеж, на пеене?

Л.Т.: Ами като малко дете никой не ме е учил на солфеж. Играех направо на сцената. А след това вече родителите ги поканиха да напуснат Сливен и да отидат в град Троян. Там се намираше фабриката на братя Балевски. И баща ми беше с договор, след осем години получаваше една голяма сума, щото му плащаха по много. Ние и от Троян пък се прехвърлихме по-късно и в София. Сега аз се явих в Музикалното училище на конкурсен изпит.

В.К.: На колко години бяхте тогава? На 15, 16?

Л.Т.: Не мога да си спомня, но помня, че мама ми даде две сурови яйца в джоба и една игличка и ми каза: „Като наближи да те изпитват, ще направиш дупка, да изпиеш яйцето.” И от петстотин души, момичета и момчета, приеха само десет: пет момчета и пет момичета. Към петстотин души бяхме.

М.М: Дали това не е било след трети прогимназиален клас?

Л.Т.: Да, да. Аз не съм учила в гимназия. Аз от мъничка съм в музиката. И след няколко дена отиваме да видим кои приемат, и моето име беше вътре. А преди пък да се явя на този конкурс, аз казах на майка ми, че искам да се явя на изпит по рисуване в Художествената академия, понеже имам дарба да рисувам. Така, като видя нещо, мога да го нарисувам.

И се явявам в Художествената академия, имаше конкурсен изпит. Изпитът беше глава в натура. Значи един мъж позира. И аз се явих там, нарисувах главата. И си отидох. След два-три дена отивам, чета списъка -приемат ме. Казах на родителите ми. Да, но то беше неделя.

Отишли двамата - майка ми и баща ми, да видят къде ще бъда приета. Когато влезли вътре, не им харесало. И казват: „Едни мрачни коридори... Не, чедо, не ти трябва. Дръж си музиката!”

И те ме отклониха, иначе можеше да следвах и художество.

В.К.: Вие записахте Музикалното училище в София, така ли? Л.Т.: Но аз взех петгодишния курс за три години, като държах изпити и с частни уроци. Частни уроци взимах и държах изпити. Така че гимназиалния курс в Музикалното училище го вземах за три години.

В.К.: Вашите родители са в Троян, а Вие сте в София? Така ли?

Л.Т.: Не. Бях при тях в Троян, а след това още от Троян баща ми ме прати на улица „Лавеле” в София, където имаше французки пансион, там предаваха такива едни монахини, за да науча езика. И цяло trousseau ми направиха. Искаха всичко по 6: шест възглавници 6-6-6 и да се избродира номерът, който ще бъда. И влязох, и сума пари изхарчиха за мене, за да вляза, цяло „trousseau” ми направиха. „Trousseau” значи чеиз. Защото изискваха.

Преди да дойде Коледа, яви се дифтерит и затвориха пансиона. И сумата, която внесе баща ми, не му се върна. А там не позволяваха да се говори български. Макар и да грешиш, трябваше само на френски да говориш. Та там малко почнах да уча езика. Но се закри пансионът.

А след това вече родителите ми се прехвърлиха в София, но най-напред бяха в Сливен и после стана туй прехвърляне.

Сега, от дете съм вегетарианка. Когато баща ми идваше в София, внасяше сума във вегетарианския ресторант и те ми даваха една карнетка [книжка], и те натискаха така, както трамвайните билети, за колко лева съм изяла, карнета. Това беше рядкост тогава, защото Добри Христов5, големият композитор, не ме наричаше Табакова, ами: „Хайде, вегетарианче, ставай да кажеш за урока си, излез отвън.” „Вегетарианче” ме наричаха, значи това е било рядкост тогава. И моята професорка Мара Маринова Цибулка6, и тя ме наричаше „вегетарианче”.

В.К.: По какво Ви предаваше Вашата професорка? По солфеж ли, по какво?

Л.Т.: Тя беше певица и много добра школа имаше. Цели три месеца, като ме слагаше на кушетката легнала, ми предаваше уроци за дишането. Цели три месеца учих само дишането, без да пея още. Но Учителят пък ни предаде още по-хубавото, окултното дишане.

В.К.: Значи Вие завършихте Музикалното училище.

______________________________

1) Забележка на съставителя Е. Ангелова-Пенкова: Д-р Вергилий Николов Кръстев, си замина от този свят на 12 юни 2018 г., в 16.50 ч, и не успя да подготви всички материали. В два тома ще представим документите от неговия архив. С промяната в заплануваната от него структура подчертаваме ролята и приноса на Вергилий Кръстев за запознаване с опитностите на съвременниците на Учителя Дънов и с вътрешната Школа на Духа Беинса Дуно.

Цветана Василева Табакова след постъпване на работа в Софийската народна опера е помолена да смени личното си име, за да се разграничи в програмите и афишите от певицата Цветана Борисова Табакова (1905-1936) - участвала също в сопрановия репертоар на Операта. Цветана Василева Табакова приема името Лиляна за артистичните си изяви, но в почти всички документи, включително и официални, то е добавено към малкото й име: Цветана-Лиляна или Цветана-Лилиана. В разговорите е използвано името Лилиана, вместо Лиляна (предпочитанието е посочено в точка 252).

Записите са прехвърлени на машинописен текст от Марийка Марашлиева, а пропуските са допълнени собственоръчно от д-р Вергилий Кръстев.

Отделните епизоди от житейския и творчески път на певицата са разграничени със заглавия. Цитираните текстове от „Разговори с Учителя” са уеднаквени. Допълненията са въведени в прави скоби, а поясненията - под линия.

2) Датата на раждане на Цанка Василева Табакова в официалните документи е различна - 1906 г., 1913 г. или 1916 г. Ние сме приели 1906 г. - годината посочена в извадения през 1989 г. дубликат от Свидетелство за Свето кръщение (за смяна на името на Цанка Василева Табакова на Цветана-Лиляна Василева Табакова) - 1 януари 1906 г. (Виж сканирания документ)

3) Христо Райков, 1896-1967, фабрикант

4) Стефан Георгиев Стефанов, 1876-1946, юрист, индустриалец, политически деец

5) Добри Христов Иванов, 1875-1941, композитор

6) Мара Маринова Цибулка, 1891-1977, оперна певица, сопран, педагог

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...