Jump to content

30. Помиряване със змиите. Мечка на оперната сцена


Recommended Posts

30. ПОМИРЯВАНЕ СЪС ЗМИИТЕ.

МЕЧКА НА ОПЕРНАТА СЦЕНА

Л.Т.: А пък по едно време Учителят ми каза: „Ти ще трябва да се помириш със змията.”

- Учителю, аз нямам нищо против змиите.

-Ти ще трябва да погалиш една змия от главата до опашката, ба-а-а-вно и да се примириш със змията.

Аз нищо не казах. Добре, ама сестра Мария даде ми ключ от една мънинка нейна барачка, до брат Боев беше.

В.К.: Мария Тодорова81?

Л.Т.: Величка, да спя там срещу неделя, за да присъствам на двете беседи.

И тъкмо мина първата беседа, и си влизам в къщичката, в стаичката, и брат Христо ми чука на вратата и казва: „Сестра Лилиана, ето случай да погалиш змията, каквото каза Учителят.”

- Къде, къде има змия?

- Ела.

И отидохме, където е къщичката на Славянски. Отпред има една валчеста маса, такава, мраморна, и пейка. И се струпаха няколко сестри и братя и гледам един човек. А той в цирка разигравал змии, цял чувал ги носи. И ги донесли на Изгрева. Беше седнал на пейката и брат Христо му пришепна нещо на ухото, ама какво му каза, не знам.

И по едно време (той беше с каскет, този човек) като каза тъй (!) -дръпнал си каскета. Каскетът му пълен с пепелянки. Навили се и щом сне каскета, те се вдигнаха нагоре и започнаха да си вадят езиците.

А той вика: „Кате, лягай! Зойче, а!”, приказва им. И като каже „Лягай!” - ляга. И след туй пак си тури каскета, със змиите отгоре на главата.

- О-о-о, аз не искам да пипам змия!

Добре, ама Учителят ми каза. Трябва да пипна.

Той измъкна от чувала една много дълга - водна змия - дебела, дълга, бежов цвят.

- Дай си тука ръката, бе!

Хвана ми ръката той, лепна я върху главата на змията и натиска ръката ми по цялата змия, до края. Като че пипам лед.

Не мина много време, аз бях в Операта, когато репетираха опера „Момчил” от Пипков.

Аз там нямам роля. Таня Цокова пееше централната роля.

Долу в машините (защото сцените отдолу нагоре ги качват - долу ги мобилирват и с машини ги качват като в печка баклава: дръпнат една баклава, турят друга) се явил един голям смок.

И когато репетират „Момчил”, смокът излизал на сцената и се просвал, и слушал музиката.

Добре, ама Таня Цокова била бременна със сина си, вече към края на бременността си и се оплакала, и казала: „Аз може да пометна, като гледам този смок.”

Трябва да бъде премахнат. И тогава извикаха същия тоз човек, който разиграваше змиите в цирка. И той с една свирчица един особен мотив им свири и хвана смока, и си го тури в чувала.

Когато да изнасят опера „Момчил”, Пипков пожела истинска мечка да излезе на сцената, да извикат мечкарин, който разиграва мечки... Добре, ама артистите се противопоставиха, като се страхуваха да няма в кожата на мечката разни животинки.

Добре, тогава Петко Стайнов беше директор. Пипков влиза при него и казва: „Желая да бъде с мечкарин и мечка - жива!”. Артистите се противопоставят. И въпросът беше висящ, нерешен. Когато минавам по коридора, където е вратата на лекаря, Бъчваров (там е много тъмно, една много малка лампичка свети), аз се блъснах в едно кожено палто, а беше лятно време.

А тя вече дошла мечката с мечкаря. И той се обади и каза: „Моля, моля, моля, мойта примадона, не я бутайте!”

- Аз, каза, по хиляда лева на представление получавам за нея.

Видях, че вече са разрешили да излиза истинска мечка. Бях се блъснала не в кожено палто, а в истинска мечка с мечи кожух.

_____________________________

81) Мария Михайлова Тодорова, 1898-1976, първата частна ученичка на Учителя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...