Jump to content

32. Изпитът за дъновистите


Recommended Posts

32. ИЗПИТЪТ ЗА ДЪНОВИСТИТЕ

Л.Т.: И като отидохме вече до вратата, Владимир Трендафилов извика: „Моля ви се, недейте излиза, има да кажа две-три думи, върнете се! После излезте! Имам да кажа нещо!”

И се върнахме. А другите маси са светски хора, нямат нищо общо с нас.

Владимир Трендафилов стана прав и каза: „Другарки и другари, ето виждате, нито сме яли, нито сме пили, всичко е нормално. Има едно общество над Семинарията в София, оглавено от техния велик Учител -започна да говори за Учителя, в ресторанта.

- Той е изключително явление в България и България трябва да се гордее, че има такава душа. Той е най-големият астролог, математик, лекар, музикант, ... - и ги изрежда, - много! Аз бях на смъртно легло, мои приятели. Вдигаха рамене и казваха: „Ако има дни, ще живее.” И моята сестра отиде при този велик Учител. Той не ме е пипнал, нито ме е погледнал, само каза, че ще оздравея. И ето ме, още съм жив.

Аз останах смаяна. И продължи още.

Поклоних се и си отидох. Тази реч, същата, с прибавки... Щото ние пътувахме през цяла Северна България месеци, месеци. Че и в Търново бяхме, че и в Плевен бяхме, че в Ловеч, че в Севлиево, че къде ли не. Че в Трявна, много. Така, така, по цели килими.

В Търново ни направиха саботаж. Валеше силен дъжд. Вътре скъсаха електриките, на тъмно стана, покатериха се артисти, не могат да оправят.

А там има военен гарнизон. И дойде генералът, аз видях панталона отстрани, че е червено. Разбрах, че е генерал. И каза: „Каня ви цялата група във Военния клуб да повторите тоз концерт, който ще правите тук.”

Най-после оправиха. Те викат тъй: „Излезте, на улицата си правете концерт!” Добре, но дъжд вали из ведро. Как да правим концерт на улицата! Много изпитания минахме.

И когато отидохме във Военния клуб след концерта, Владимир Трендафилов дойде до нас, както сме прави и каза: „Няма да сядате! Защото като влезе генералът, аз няма да му стана прав. Ще стоите прави.” В.К.: А той царски генерал ли беше?

Л.Т.: Млад човек беше. Но всички военни стават прави. А той не искаше да му става на крака...

И изнесохме великолепен концерт... А целият Военен клуб е паркет, лъскав, трябва да се плъзгаш. И аз съм седнала на едно кюше, свила съм се така. И по едно време военната музика засвири танго. А те са със семействата си, военните. А трапези дълги се слагат, отсега нататък пък ще ни хранят. Но засвири военната музика танго. И по едно време гледам, срещу мене пристига генералът. Викам, има си хас да идва да ме кани да танцувам! А аз с кавалер никога не танцувам. Дойде, поклони ми се - да играем танго.

Аз му казах: Извинявайте, че много Ви излагам, че отказвам.

- Как може артистка да...

Викам: „Аз съм артистка на сцената и аз обичам да играя върху трева и в природата. А в салон с кавалер не ми е удобно да играя.”

Той се върна с наведена глава.

А през туй време Владимир Трендафилов е застанал така и гледа картинката. И като се отдели генералът, извика: „Лиляна, ела тука до мене!” И аз отидох до него. И стана прав, слагаха още масите.

Извика: „Другарки и другари, има едно общество...” Почна същото. Но прибави още нещо.

Три пъти той говори. И в Плевен говори.

Ето какво прибави към първото: „Ние сега в Партията сме много заети. И ние не можем сега да се занимаваме с учениците на Учителя, защото ние искаме да им помогнем. Но в най-скоро време ще ги поставим на изпит: те да докажат какъв и кой е техният Учител. Те да докажат. Ще ги поставим на изпит. Всеки поотделно.”

И точно тъй направиха: едни отидоха в затворите, други - в концлагерите и т.н. Ще ги поставим на изпит... И от Военния клуб сложиха на масите много ястия за артистите. Аз винаги вземах салатка.

Добре, ама понеже Балабанов, който говори на „Детския час” в Радиото, си счупи крака, не знам какво стана и лежеше във вагона - не може да стане.

Мен ми дойде на ума, викам, аз ям салатка, ама викам: „Дайте това, дето ми се полага.” Те ми дават с месото порция.

- Дайте ми една книга!

Завих, турих картофчетата и кюфтетата, каквото дават и направих един пакет. А аз си ядох салата. И влязох в неговия кабинет в царския вагон и му поднесох.

- Ей, никой не ме е погледнал досега, бе! И аз съм със счупен крак, бе. И гладувам. Я виж ти, ти, вегетарианка, да ми носиш и месце да хапна.

Викам: „Заповядай! Да ти мине крачето!”

Когато се прибрахме в София, а, преди да се приберем, вече звънецът звъни: „Зър-р-р!”, че наближава София. Ние сме се събрали в столовата, а във вагона има столова с библиотека, голяма маса в средата - разкошна работа, царска.

Аз съм седнала тъй, куфарът до мене. Срещу мене е седнал Стоян Ц. Даскалов. И всички чакаме София вече. И по едно време той се загледа в мене, Стоян Ц. Даскалов. Обърна се към мене и каза: „Ела да видиш!” После ми показа през прозореца: „Тука е Карлуково. Тука е лудницата. Тука ще ви пращам. Тука е за дъновистите.”

В.К.: И какво става? Я, го повторете още веднъж, за да го запомня добре.

ЛТ. „Тука, каза, е Карлуково, каза Стоян Ц. Даскалов. Ела да видиш! Ей тука, каза, ще ви пращам. Лудницата е за дъновистите.”

Той сега е седнал срещу мене. Аз забелязах, че третото му копче на ризата висеше на един конец, скъсано, ама не е докъсано.

Той ме гледа в очите и вика: „Я дайте списанието!” Дръпнаха, дадоха му едно списание, голямо като „Паралели”, голямо. На първа страница - Георги Димитров.

- Кажи сега всички тука да чуят: вашият Учител е по-хубав или нашият?

- Ама че, викам, въпрос ми задаваш. Вашият учител си е хубав за вас, пък нашият си е хубав за нас.

Пред всички ме накара да кажа това.

И когато на другия ден се явих в Операта, Георги Димитров, композиторът, ми каза: „Абе Лиляна, дай си ръката!”

- Защо бе, защо да си дам ръка?

- Всички казват, че отлично си се държала във време на това турне! Аз съм първият, който ще подпиша партиен билет за тебе!

- Там е работата, че на нас не ни е позволено да влизаме в политически партии.

Значи това съм преживяла, като бях в Операта. Да чуеш предварително какво има да се случи с Изгрева, и то на турнето с артистите от Операта.

В.К.: И после казахте ли на Учителя как мина екскурзията?

Л.Т: Разбира се. Разказах Му всичко - и за пророчествата, и за заплахите.

В.К.: Какво беше мнението на Учителя за република, за царя?

Л.Т: Нищо не каза. Абсолютно нищо не каза. Но Той в беседи се изказва, нали, по този въпрос.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...