Jump to content

38. Луксацията на брат Христо - Кръстю Христов Трифонов


Recommended Posts

38. ЛУКСАЦИЯТА НА БРАТ ХРИСТО

- КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К.: Да. Искам да ми разкажете нещо за Христо.

Л.Т.: Брат Христо. Какво да Ви разкажа за него?

В.К.: Защото освен Вие, никой не може да ми каже нищо за него, освен Вас.

Л.Т.: Да, верно е. Брат Христо, Учителят ми каза, няколко пъти ми повтори: „Той е чист човек, чист, много чист!” Не само това, но той е адепт, само че много скромен.

А това, дето куцаше, те го наричаха артистите с много обидни имена пред мене.

В.К.: Той от какво куцаше? От крака нещо!

Л.Т.: Едната му ябълка на крака излязла от мястото, когато бил малко момченце.

В.К.: А-а, той е куц още от малък.

Л.Т.: Имал братовчедче и се качили на една череша да берат череши. И като пада от черешата, изскача ябълката на бедрената кост на крачето от дупката, гдето е заложена отстрани на таза.

В.К.: А-а, луксация е имал, травматична луксация на ябълката на бедрената кост на таза.

Л.Т.: И майката, вместо да го пъхне пак тогава - че ще плаче, ще го боли - не я намества обратно, а можело е това да стори, той остава с извадена ябълка. И затова единият крак остава по-къс.

В.К.: А-а, това не го знаех, че го е получил от травма.

Л.Т.: А не, че е роден тъй. Отпосле става.

Брат Христо имаше сестричка, Виктория, и тя е от Братството. Много се обичаха. Понеже те бяха македонско семейство. Те не можеха да разберат, че нашите отношения са абсолютно братски и настояваха да правим граждански брак.

А той ми каза тъй: „Сестра Лилиана, аз съм готов да си замина от този свят и къщичката ми да остане на тебе, да влезеш в нея, но аз не искам да напусна Специалния клас.”

А Специалният клас е за неженени. Същото и аз.

И така стана, че получи хепатит и си замина след това.

Той имаше изключителни музикални дарби, прекрасен глас и изключителни знания по окултните науки. Той беше отличен, виртуозен хиромантик и винаги ми предаваше хиромантия.

И заставаше смирено пред пианото, да разпявам гласа му.

А на мене предаваше физиогномия, френология и много, крайно бе изпълнителен за принципите на Учението.

Той не ми даваше неделен ден да работя, понеже е ден на Господа. Нито едно копче не можех да зашия в неделен ден.

Беше много строг в изпълнение на тия принципи.

И така той предаде Учението на Учителя и на моята майка. И моята майка беше също много крайна. Тя много го уважаваше и ценеше.

В.К.: Той с каква професия беше в София? От какво се изхранваше?

Л.Т.: Той следваше физика. И астрономия малко е учил, но мисля, че не е дозавършил. А работеше като обикновен работник. Бяха го назначили във фабриката „Йорданка Чанкова”, при Лъвовия мост е фабриката, където правят сладки, бонбони и сладки работи. И там го назначиха като дърводелец, да прави кутии, такива работи. Той нямаше завършено, така, дипломно образование, но имаше големи познания.

И бе верно куче до Учителя, верен Негов ученик. Всичко, което ставаше около мене, той го докладваше на Учителя. Учителят го пращаше да следи.

И никога по улиците не се движехме един до другиго. Аз му казвах, че много неудобно ми е така. Той вървеше винаги малко зад мене и не позволи да го облека с хубави дрехи, макар че тогава имах пари и можех да го направя. Ходеше така, малко скъсан.

А аз, като оперна артистка, трябваше да се обличам другояче. И се получаваше наглед нещо рязко.

Никога не сме си говорили на „ти”, само на „Ви”, в учтива форма. И понеже той понесе кръста на страданието ми в Операта, артистите забелязаха, че говорим на „Ви”. Специално са пращали да вървят подир нас, да ни проследят, да слушат, като сме сами, да не би да си говорим на „ти”. И като сме сами, пак си говорехме на „Ви”.

Артистите не искаха да го видят, не го приемаха в турнетата. И той всичко това понасяше. И когато накрая вече, в „Разговорите” тука е писано всичко, той заплака пред Учителя и каза: „Стига, Учителю, тая Опера, стига!”.

Той понасяше най-тежкия кръст. Носеше и моя кръст, и неговия, макар че Учителят му промени името от Кръстю на Христо.

В.К.: А Учителят го беше изпратил да Ви придружава и да Ви помага!

Л.Т.: Той всичко Му докладваше, всичко!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...