41. Пиявиците

[Ани]

41. ПИЯВИЦИТЕ

Л.Т.: Веднъж отидохме при Учителя. По пътя мълчахме. И когато влязохме при Него, Учителят ни прие в антренцето. Най-напред аз влязох, да му целуна ръка; след мене брат Христо. Аз като целунах ръка, влезе брат Христо, и той целуна ръка, и каза: „Учителю, оставям Ви я на Вас. Аз си отивам.Аз извърших задачата си към нея.”

Аз извиках: „Ах!” и той излезе на двора, за да си тръгва. Погледнах Учителя в очите и казах: „И аз си отивам!”

Вместо да остана при Него. И застанах до брат Христов.

И Учителят каза: „Новобранци!”

А после аз попитах какво значи „новобранци”. Това било ангелски чин, някакъв ангелски чин.

- Елате сега в столовата да се нахраните.Той ни покани.

И влязохме в столовата. И брат Христо седна на дясната страна, тук. Тука седнах аз, тука беше Учителят, тука е брат Христо. И брат Христов пак хълцаше, нещо не беше разположен.

И бяха сварили чорба от сух фасул и слагаха.

И брат Христо каза: „Учителю, аз не мога да ям сух фасул.” А Учителят каза: „Хапни, каза, нищо няма да ти стане.” И взе хляб, и отчупи три големи хапки, и, както е солницата, ги тури, и с тоя пръст ги натисна една по една хапките, и му ги подаде през мене. Тука е Учителят, тука съм аз, Той тъй ги подаде: „Изяж ги!” - и той ги изяде. И яде фасул.

И тогава Учителят се обърна към мене и каза: „Той е чист човек. Мястото, където сега ходи и работи, е пълно с пиявици. А той стъпва бос. Тия пиявици сега спят, но ще дойде ден да се изправят и ще искат да пият кръвчицата на чист човек. Но ние ще го запазим, няма да позволим това да стане. Ние ще му помогнем.”

- Учителю, нищо не разбирам!

- Ние ще ги изловим с щипци и ще ги затворим в стъкленици.

- Нищо не разбирам, Учителю.

И се нахранихме, и Той пак ни покани в приемната. И като влязохме, преди да седна, му казах: „Учителю, какви са тия стъкленици? Нищо не разбирам.”, а Той каза: „Гробът! Гробът!”

Оттогава нататък, който се опиташе да се насочи срещу брат Христов, умираше. Той имаше един приятел Лазаров. Какво му повлияха, не знам, насочи се срещу брат Христо.

И тогава Учителят ми даде тия двадесет и четири правила, тогава, след този изпит.

Христов го видях в сън, че сега е в Школата - горе има Школа. Учителят говори горе беседи. Там сега има Велика Школа, в Невидимия свят. Той е при Учителя. Аз видях това, дадоха ми да видя.