42. Песнопойката на Учителя

[Ани]

42. ПЕСНОПОЙКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Л.Т.: Правех репетиции. А те ме поканиха да дойда в дома на Мария Тодорова, че се събрали да уточним бъдещата работа за това, за песнопойката на Учителя.

Аз отказах да се явя, защото в такова братско събрание се получава една гореща баня. И почват лични работи, разправии, а това се отразява на моето пеене. Аз не се явих на това събрание, пратих брат Кръстю.

А те писаха после в песнопойките: „Дадени от Учителя на една ученичка-певица” - даже не пишат и „оперна” - „и ние по нейно настояване” - аз не съм настоявала, те настояват - „сме ги издали”.

В.К.: Знам, тя, Мария Тодорова ми разправяше как е идвала много пъти при тебе и Кръстю, да се дадат песните.

Л.Т.: И аз все отказвах.

В.К.: Да, знам. И тя ми каза, че сте все отказвали.

Л.Т.: И се съгласих, а те ги напечатаха на хартия и в песнопойка не както трябваше да бъде.

В.К.: Това е тяхна грешка, това е тяхна грешка и е груба грешка според мене.

Л.Т.: Защото като чете човек, ще мисли, че са мои композиции и че ги турям като Учителюви.

В.К.: Това е груба грешка. Но тогава те са смятали и сега всички смятат, че ученикът трябва да бъде смирен. Ученикът трябва да бъде смирен, когато работи за Бога, нали? Но Учителят е дал тези песни чрез певицата Табакова, а това не е случайно. На Него Му трябва певица от висок ранг и школувана, и от кариерата, че като изпее песента, че да има музикална памет.

И аз ще докажа тази Ваша музикална памет с оня опит с Карл Бьом, където Вие за десет дена научавате наизуст Деветата симфония.

Л.Т.: Защо е предпочел Учителят мене, това си е Негова работа.

В.К.: Е, явихте се на конкурс за Девета симфония?

Л.Т.: Е, дадоха ми я!

В.К.: А това е опит от Великия Учител: да се докаже на другите, че имате музикална памет. И това е начин, за да може Той впоследствие да работи с Вас.

И сега не може никой от Вашите съвременници да каже, че това не е вярно, че Вие не сте научили за десет дена Девета симфония от Бетховен. Ама това е така. И след като излизат тези песни с Учителя, значи, че Вие сте ги научили наизуст и те са точни.

Л.Т.: Всичко е точно.

В.К.: Ама това не се знае. То се знае само от мене. Откъде го знам: знам го от Мария Тодорова, знам го и от Борис Николов. То това е тяхна груба грешка, че те тогава, на времето, не поместиха: „дадени чрез Лилиана Табакова” еди-какво си. И трябваше да сложат една страница и да дадат биографични данни за Вас. Това трябваше да го направят. Но от ревност, от ревност човешка, не го направиха.

Л.Т.: Аз не мога да работя с дилетанти и любители.

В.К.: Ха така.

Л.Т.: Аз съм специалист.

В.К.: Вие сте професионалист от класа.

Л.Т.: Моята професия и моята дарба е вокалното изкуство. А те са, повечето са любители музиканти - певци и инструменталисти.

В.К.: Те са лаици. Те са самоуци.

Л.Т.: Те са повечето на Изгрева инструменталисти. Както и да е, аз не съм против никого, но ето на, сега искам да се сработя, да бъда заедно с всички.

В.К.: Сега, на този етап, Вие не трябва да правите погрешка.

На времето, например сестра Мария ми разправяше следното: „Аз ходих няколко пъти да се карам с Кръстю и с Лилиана, да дадат песните. Те не искаха. И аз казах: Ще дойде време, когато Вие ще ги издадете, но никой няма да вярва, че са песни на Учителя.”

И добре, че са ги поместили. Че грешки има, грешки тука, коректорски грешки, а сега е точно времето - ето пред тази сестра, която седи и ни слуша, разправям - че Вие трябва да дадете и ония три песни, другите.

Аз ще поместя ония, „Битието” - дванадесетте песни, както и ония три песни, които още не сте ги дали и целия коментар от Вас. Аз няма да Ви променя нищо. Ако трябва, декларация ще Ви надпиша.

Л.Т.: Добре, ама вижте какво. „Битието” трае два часа, само „Битието”.

А значи и освен туй пък дванадесет песни, другите. Значи ще заеме голяма част от бъдещата книга.

В.К.: Сега, има два начина.

Първо ще дадем текста, музикалния текст, който го имате. Има два начина. Първо ще издадем музикалния текст на песните, които Учителят Ви е дал. Текстът ще дадем и ще дадем онези три песни, ще ги издадем в книга.

Или пък ще издадем в отделна брошура цялото „Битие”, да не се смесват с другите песни.

Л.Т.: Материалът е голям.

В.К.: Ама аз не го познавам. Аз за пръв път идвам при Вас.

Л.Т.:Да.

В.К.: И Вие се чудите защо аз така питам. Вие сте се затворили в себе си и аз не мога да започна да работя с Вас.

Л.Т.: Вижте сега. Аз имах един голям радио-концерт и винаги давах програми не за един месец - за цяла година, за нас 12 програми. Там има комисия, преглежда ги и ги одобрява или не ги одобрява.

В.К.: Да.

Л.Т.: Имам над 300 картички от Радиото. Значи имам над 300 концерта, още от основаването на Радиото⁸⁸ на ул. „Московска“ № 5.

И когато се явявах или със Събчо Събев да пея дуети от разни опери, тогава даже още не плащаха. Тичаха подир нас да ни върнат, да продължим още да пеем, защото се обаждат по телефони: „Искаме още да слушаме!”

Ние почнахме от А, Б, когато построяваха Радиото в ул. „Московска“, срещу двореца на царя там.

В.К.: Имате ли записи оттам, записи на магнитофон?

Л.Т.: Нямам записи, те са в Радиото.

Сега, когато изнасях стилни концерти, да кажем само Габриел Форе⁸⁹ на френски, събирам нотите и тръгвам да си излизам - тичат да ме върнат: „Обаждат се по телефона. Елате, търсят Ви!”

Връщам се.

Ангелова-Урукин⁹⁰ (която има певческа школа в София и нейният съпруг е парижанин), тя вика на телефона: „Абе Лиляна, напълни ми душата с тоз концерт. Поздравявам те за хубавия французки език и интерпретация на Габриел Форе!”

Значи тази касета, която имам от Радиото - интервюто, ми е дадена от златната каса на Радиото като подарък. Аз мога мое интервю да пущам винаги.

В.К.: Да. Сега, тази касетка ще ми я дадете. Аз ще си я прехвърля и ще Ви я върна. Аз имам специална апаратура.

Л.Т.: Да, аз Ви дадох написаното. То е извадено от касетката.

В.К.: Не, аз искам да го запиша, да го имам като документ после, като документ.

______________________________

88) На 25.01.1935 г. с указ на цар Борис III, радиоразпръскването става държавна собственост, а на 18 юни за първи ръководител е назначен Панайот Тодоров Христов, известен с псевдонима си Сирак Скитник.

89) Габриел Юрбен Форе / Gabriel Urbain Faure, 1845-1924, пианист, органист, композитор, педагог

90) Елена Ангелова-Урукин, 1895-1971, вокален педагог