Jump to content

43. Силата на окултните песни


Recommended Posts

43. СИЛАТА НА ОКУЛТНИТЕ ПЕСНИ

Л.Т.: Сега, имах голям радио-концерт, стилен, само Моцарт, Моцартови произведения. А в стаята си имах тогава един полуроял - не цял роял, но стара германска марка, която ла-то не държи с официалното ла, а е по-ниско. И ако го дръпне, акордьорът, който ми акордира пианото, каза, ще се скъса, няма да издържи. А Моцарт не търпи да го пееш по-ниско. Моцарт иска, той е класик, иска официално ла.

И поканвам Любомир Пипков да ми акомпанира.

Пипков дойде в стаята ми: „А,а, Лиляна, по никой начин не можеш с твоя роял. Твоят роял вземи, че го продай и си купи, макар и едно пиано, но да бъде с официалното ла на радио и т.н.

Аз го продадох тогава за 40,000 и тогава си купих пиано. Това пиано после пак го продадох и съм купила това. Но това е с радиото, много точно. Ла-то ми не е мръднало, защото ла-то води другите, и те да се качат. А когато е ниско, всичко е ниско. Ако ла-то е високо, всички други тонове се качват по него.

Явяваме се в къщата на Пипков. Тогава жена му, тя беше белгийка, французка възпитаница, ходеше на работа - нямаше я. А неговата дъщеря, Лиляна [Яна] Пипкова, беше мъничко бебе. Насрало се в гащите, висят лайната надолу, босичко и с парапети заградено и се друса ей тъй: „И-и, и-и, и-и” в стаята. Няма кой да му смени гащите.

Пипков седна на пианото, той ще ми акомпанира. Над пианото беше портретът на неговия Пол Дюка91, с голяма брада - композитор, парижанин, който „на всеки, каза, урок, ми пъхаше франкове в джоба и ми помагаше”.

Той каза, самият Пипков, и ми каза: „Абе, Лиляна, ти имаш голямо бъдеще с този глас. В твоя тембър има едни елементи особени, които действуват на слушателите. Какви са, не знам, но се харесват. Недей да ходиш там, при тях бе, при дъновистите. Ето, подариха и сега една от Дънов песнопойка, синичка.”

Стана, дръпна я от етажерката: „Какво намираш тука бе? Туй са прости песни бе. Проста работа. Защо си се завряла там?”

Викам: „Вижте какво, ние или ще репетираме, или ще говорим то тия въпроси. Щом сте почнали да говорите, и аз ще Ви говоря. Ама ще мълчите. Тези песни изглеждат много прости, но в тях има една сила духовна. Чували ли сте Вий за падането на стените на Ерихон? Как с тези тръби, които ги надуваха евреите, обикаляйки стени непристъпни и от музика им се срутиха в развалини?!”

В.К.: И слушаше ли Пипков?

Л.Т.: Продължава] Обиколиха седем пъти стените на Ерихон със специален ритмус и специална музика и стените сами рухнаха, и паднаха. Тези песни имат голяма сила. Те могат да дадат живот, но могат и да отнемат живот. Те могат да дадат здраве, но могат и болест да дадат.”

Той млъкна, нищо не каза. Аз отидох и при Учителя и Му казах. Учителят половин час говори какво да му кажа. Имам го записано. Не знам само къде съм го сложила.

В.К.: Ето, това нещо е много интересно и много важно, защото на този етап всички музиканти реагират по същия начин, както Пипков. А пък нашите музиканти от Братството не знаят какво да им кажат, защото нямат Вашите познания и нямат онази опитност и онова, което е казал Учителят.

Л.Т.: Най-важно е какво казва Учителят, не аз какво казвам.

В.К.: Ама това трябва да стане достояние на тези поколения и затова е моята цел да дойда при Вас и Вашата задача е да ги предадете тези неща, да ги отпечатаме. Ето виж как се събираме. Така седят нещата.

___________________________

91) Пол Дюка, Пол Абрахам Дукас/ Paul Abraham Dukas, 1865-1935, пианист, композитор, музиколог, педагог

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...