44. Дъщерята Ивон и бащата Емил Депорт

[Ани]

44. ДЪЩЕРЯТА ИВОН И БАЩАТА ЕМИЛ ДЕПОРТ

Л.Т.: С Вовон Депорт от Париж, която взе първата „Голяма награда на Рим” за композиция, имам преживяване.

Аз получих известие за наградата, когато се върнах в Сливен, при Сливен при моите родители и бяхме на терасата седнали. И пристига Марко, който носи нашата кореспонденция с колелото и винаги качва се горе. И му поднасяме или кафе, почерпваме и той изсипа на масата цялата си чанта, много вестници и писма. И когато си тръгва, не ги взема.

И аз викам: „Марко, вземи си нещата!” - „Ами това, каза, е за тебе.” - „Хайде бе, викам, що не ми кажеш по-рано?” Кога отварям, какво да видя? На първата страница моята Вовон, тя е взела първата „Голяма награда на Рим” за композиция. И тия писма - за мене.

Отварям, баща й пише: „Ние сме полудели от радост, на вратата турихме вече „композитор”. А тази вечер имало прием в двореца на президента на Франция с всички участвуващи. Нейното действие от опера се игра от първите артисти на Франция и всички са на вечеря поканени.”

И пише за своята радост, нали, и за нейното бъдеще. Сега тя върху тази награда, което получи, продължава да работи в Париж. Тя има много композиции, собствени, и баща й го наричаха „французкия Шуберт”.

Много композиции има и той. Даже някои са надписани и „За малката българка”, за мене. И съм ги пяла по радиото.

Аз съм изнасяла цял концерт от баща й, негови композиции. По радиото стилен концерт съм изнасяла също и от нея. Сега, когато да умре баща й, аз не знаех. Нали той беше абсолютно здрав човек. Когато аз живеех у тях, той беше 71-годишен. Тогава и предаваше най-трудния предмет - солфеж в Консерваторията и приемаше вкъщи частни уроци. Събираше по 20-30 души в салона и им даваше частни уроци. Между тия частни ученици седях и аз и само се учех, защото всеки един урок е от полза за мене, нали?

Monsieur Емил Депорт аз не знаех, че си е заминал. Беше неделен ден [1944 г.]. Аз бях седнала на пианото си и бях отворила една негова композиция, специално надписана за мене. И тъкмо дойдох до една фраза да я свиря, и изведнъж притъмня на прозореца. Аз бях в партер, не бях нависоко. В двора ни отсреща беше балконът на къщата, в която живееше Петко Стайнов, който ми стана после директор в Операта.

И аз с едното си око видях, че една голяма фигура се яви на прозореца и се плъзна по въздуха към мене. Това беше моят професор Емил Депорт. И като го видях, аз изпищях силно и съм паднала пред пианото долу почти в безсъзнание.

В този момент пристига от Изгрева брат Христов, отваря вратата и ме вижда просната на пода. Аз се усетих, че ме плиска със студена вода. И дъщерите на хазайката, и те са над мене. Вдигнаха ме, туриха ме на леглото.

А брат Христов, като дойдох на себе си, му казах какво съм видяла. Той отстрани на нотите пише: в еди-колко си часа - 10 часа и колко минути, съм видяла тая фигура. И понеже цяла треперех, не бях на себе си, той взе едно такси, качи ме при Учителя. И като влязохме, аз нищо не можех да говоря.

Учителят каза: „Проверете, в този час той си е заминал.”

И проверихме, и верно излезе: тогава той е издъхнал.

В.К.: А Вие през това време свирехте негова композиция.

Л.Т.: Да.

В.К.: Това е много интересно. Виж как той се измъква и отива там, където се свири неговата композиция - при Вас.

Л.Т.: Да.

В.К.: Това е много интересно. Това си е окултен закон.

Л.Т.: Да, той се материализира.

В.К.: Не отива на друго място, идва от Франция в България, където му се свири композицията.

Л.Т.: Monsieur Депорт не беше като другите мъже. Той не носеше такава връзка. Той, тука на ръкавите му бяха дантели и така и дирижираше.

В Париж можеш да облечеш и най-екстравагантния костюм -няма да Ви кажат нищо. Той не ходеше като другите мъже облечен. И беше възрастен човек. Аз бях тогава, нямах още 19 години, а той беше 71-годишен, възрастен.

В.К.: Това нещо описвали ли сте го?

Л.Т.: Не съм.

В.К.: Хубаво, че го записваме.

Л.Т.: Сега, той имаше собствен оркестър и плащаше заплати на всички. Аз изнесох цял концерт от негови произведения с акомпанимента на оркестъра му и дирижираше дъщеря му Ивон (Вавон) Депорт. Вавон, аз я наричам, а тя е Ивон. Тя беше диригент и към Операта. Излизаше в строг черен тоалет и дирижираше.