Jump to content

46. Китайските подаръци.


Recommended Posts

46. КИТАЙСКИТЕ ПОДАРЪЦИ

Л.Т.: Имам преживяване, когато рускинята ме покани срещу Цветница, да ми поднесе подарък за моя имен ден. В Аниер е нейната вила, извън Париж, Аниер. Нейният баща и нейната майка са живели тридесет години в Китай. Тя е родена в Китай, но майка й е рускиня. Тя говори руски и затова ме обикна, че пък българският и руският е близко.

Покани ме срещу Цветница, да ми поднесе подарък. Аз й казах: „Много са строги с мене. Ако моят прибор седи празен на масата, после ме наказват.Ако аз не се обадя по телефона...”

- Ама сега няма как да се обадиш по телефона. Ти ще дойдеш в Аниер. Искам да ти покажа как приготвям китайски орехи и как го ям. Аз го ям с пръчка.”

- Абе, викам, остави се.

- Аз ще те оправдая, ще те оправдая!

И ме замъкна. И влязохме в кухнята. Тури ориза, тури чиниите, извади масло, тури го в една машинка - излязоха в чиниите розички от масло. След туй горещият ориз - тряс! - върху розичките и извади едни пръчки. Тука две пръчки и тука две и почна да хвърля оризите в устата. Хвърля ги така и ги яде. После хвърля пръчките.

Влязохме в спалнята. Грамаден роял. Баща й имаше на площада на Операта грамаден магазин с антиките китайски. Над главата й - целият Буда, сега, от тавана до долу да бъде пуснат върху дебела коприна. Така е седнал. И всичко това е бродирано, не е рисувано, не е печатано.

Отвори едни сандъци, извади три подаръка за Цветница. Два комплекта бельо - всичко на ръка бродирано: едното - теменуги с листа, гащички с комбинезонче; а другото - с гроздове. Всяко зрънце грозде е бродирано и вързани с кордели. Извади третия подарък - китайска jupe. Jupe значи пола. Китайска пола от атлас бял брилянт - лъщи, лъскаво и цялата пола е на едри плисета. То е много материал. А предницата на полата е целият китайски живот на жена, бродиран със сърма и даже и мъниста вътре. Всичко на ръка. Представя да кажем една вишня цъфнала, под вишнята седнала една китайка с така, дръпнати тъй очите, тука розови бузи, тука едни клечки в устата. И свири, и пее, а пред краката й е седнал един китаец и я слуша. Такива сцени има по цялата пола отпред.

В.К.: Пазите ли ги още?

Л.Т.: Не ги пазя, разграбиха ми ги, защото от тая пола maman, жената на Емил Депорт, ми направи вечерен тоалет. С този тоалет отивах в Гранд Опера и хората се утрепваха да се обръщат, да ми гледат дрехата. Много интересна беше.

Не ги пазя още, там е работата. Много от тия работи ги отрязах къси, да ги нося и денем, като мислех, че вече никога няма да ми трябват. А после ми потрябваха, ама не можех да ги оправя. Както и да е.

Вечерта се прибирам сама. Тя не дойде с мене. Тя на другия ден дойде да ме извини. Нея вечер не ми дадоха вечеря. Като се нахвърлиха отгоре ми. Станаха много строги.

- Ще пишем на papa [татко] Тютюн! - защото баща ми е Табаков. -Нашият дом не е гълъбарник - кой кога иска да влиза, да излиза. Ти трябва да се обаждаш по телефона.

А те имат сутрин закуска в еди-колко си часа. Има мой прибор на масата, трябва да бъда. Следобед между 4 и 5 има чай или кафе на масата и вечеря - между 7 и 8 часа. Аз, оттогава много ми се караха, но като показах големите подаръци, maman Депорт вече омекна.

Като тури вестници на масата, на която се храним, там ме качваше, върху вестниците. Качи ме горе и като вземе плата, не го взема така, ами накриво го взема, за да прави гънки на обратното и го закопчава най-напред на рамото ми. И взема една голяма ножица и по мене почва да реже. Аз пищя, викам: тя не крои като другите, върху мене реже! Така ми е ушила много работи. И когато писах на баща ми, че трябва да им се отблагодарим, баща ми прати един голям колет.

И отиде monsieur Емил Депорт да го получи, но научиха, че трябва голямо мито да плати. Той се върна, нямаше толкова пари в джоба си и каза: „Grand douane [Голямо мито]”. Douanece казва мито.

Ами викам: „Платете го, защото пък вътре пък има ценни работи.”

Платиха го. И кога отвориха вътре - един плат за три дамски зимни палта, от фабриката - баща ми праща. Maman уши три еднакви палта на мене, на Вавон и на нея. И плат за костюм на monsieur Емил Депорт. Така че баща ми се отблагодари. Сега, баща ми знаеше немски език по-добре от български. И затова германците го избраха да бъде четири години през време на войната, той беше германски преводач в техния щаб. Не беше на фронта, ами беше в кабинет в град Браила в Румъния.

В.К.: Коя година? През Втората световна война? Или Първата световна война?

Л.Т.: Първата. Цели четири години той беше преводчик [преводач]. Много добре знаеше немски, много. Никакви грешки и много красив почерк имаше. Никаква грешка не правеше. Баща ми не знаеше френски.

И кореспондираше с monsieur Емил Депорт. И Депорт винаги ме заплашваше, че ще пише на баща ми.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...