Jump to content

55. Завещанието на Лилиана Табакова.


Recommended Posts

55. ЗАВЕЩАНИЕТО НА ЛИЛИАНА ТАБАКОВА

В.К.: Дойде време да пишем завещанието. И така, пишете. Значи: „Аз, Цветана Табакова...

Л.Т.: Аз пиша и двете имена.

В.К.: „...-Лилиана Табакова предавам на доктор Вергилий Кръстев”, (Вергилий)...

Л .Т.: Щото аз Ви бъркам името.

В.К.: Вергилий с две и-та, Вергилий Кръстев.

Л.Т.: Сега, според Учителювата кабала, тия и-та много Ви помагат и ще Ви помагат. И-то, въобще това Ви име е с хубави букви. И в-то, и р-то - то е дръжка, топаз.

В.К.: Да.

Л.Т.: Р-то е дръжка. А тия и-та, които са три, те много ще Ви помагат. Вергилий Кръстев.

В.К.: „...Кръстев, моите разговори с Учителя...”

Л.Т.: Срещи.

В.К.: „...срещи с Учителя, срещи и разговори с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира.”

Л.Т.: Е, добре, но аз не приемам Ваши пари.

В.К.: „Той лично ще финансира на печатницата.” Пари на Вас няма да дам, а на печатницата.

Л.Т.: Накрая Учителят беше много гневен. Не седеше на креслото да говори, но ходеше по стаята и говореше, когато мене ме уволниха.

Той каза: „Тебе Небето те изпрати при тях, не аз.

За мене българският народ е еврейски и България ще мине през големи страдания.”

Това ще трябва ли да го отрежем?

В.К.: Няма да го отрежем. Всичко, което си написала и всичко, което е казал Учителят, ще бъде вътре.

Л.Т.: Ама много е страшно!

В.К.: Страшно, не страшно - така е. Това е епохата на Учителя и българският народ, който не Го приема.

Л.Т.: Много беше нервен.

В.К.: Знам. Знам. Сега пишем по-нататък: „Ще предам и нотните записи...”

Л.Т.: Ето, не съм го коригирала.

В.К.: „.. .нотните записи в оригинал:”-така както Вие сте ги направили - „Битието”, 12-те песни и останалите три песни...”

Л.Т.: Които на никого не съм ги дала.

В.К.: ,,...и останалите три песни.”

Л.Т.: Едната е „Молитвата”, дето я дадох на Йоана.

В.К.: Да, ти си я дала и останалите три песни от Учителя, които ги пазиш досега като свещени и са от Учителя.

Л.Т.: Ами как!

В.К.: Точно така, да.

„Днес е 15.01.1991 г. София. От Лилиана Табакова.

подпис /Цветана-Лилиана Табакова/

Свидетел: подпис /Фаустина Иванова/”

В.К.: Искам да го прочетете.

Л.Т.: [Чете]

„Аз, Цветана-Лилиана Табакова, предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори-срещи с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 (сто четиридесет и една) страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира печатането. Ще предам и нотните записи в оригинал, а именно: „Битието”, дванадесет песни и останалите три песни от Учителя. Аз ги пазех досега.

Подпис.......................

/Цветана-Лилиана Табакова/

Свидетел:....................

подпис /Фаустина Иванова/

15 януари 1991 г., София.” В.К.: Така, свършихме една много голяма работа. Сестра, сега елате Вие. Вие присъствахте, нали? Аз искам сега и Вие да го прочетете като свидетел. Елате насам, защото микрофонът не се вижда и защото това е документ, нали.

Ще го прочетете, защото Вие сте свидетел.

Фаустина Иванова [ФИ]: [Чете]

„Аз, Цветана-Лилиана Табакова, предавам на д-р Вергилий Кръстев моите разговори-срещи с Учителя от 6.06.1940 г. до 17.12.1944 г., наброяващи 141 /сто четиридесет и една/страници, за да ги предаде за печат, като той лично ще финансира печатането. Ще предам и нотните записи в оригинал, а именно: „Битието”, дванадесет песни и останалите три песни от Учителя. Аз ги пазех досега.

Подпис.......................

/Цветана-Лилиана Табакова/

Свидетел:....................

подпис /Фаустина Иванова/

15 януари 1991 г., София.”

В.К.: Свидетел сте Вие - тази, която четете.

Ф.И.: Да.

В.К.: Значи свършихме една голяма работа. Аз ти го предадох това нещо: срещите и разговорите ти с Учителя.

Л.Т.: Това остава за Вас - декларацията и „Срещи с Учителя”.

В.К.: Това остава за мен. Казахте, че не са коригирани някои неща в тези „Срещи с Учителя”.

Л.Т.: Не съм ги прегледала.

В.К.: Сестра, аз ще ги прегледам.

Л.Т.: Може да има пропуснати букви.

В.К.: Може, това няма никакво значение. Аз ще ги прегледам и като ги прегледам, аз ще дойда, нали,ще уточним по-нататък. Аз не зная какво представя материалът. Това нещо ще се отпечата, обаче към него вероятно ще трябва да сложим биографични данни.

Л.Т.: Само че има вътре много силни места и ме е страх да не стане беля.

В.К.: От какво Ви е страх?

Л.Т.: Народът, масите не разбират още Учителя.

В.К.: Сега, аз ще го прегледам и ще видим какво ще направим, но на това нещо нищо няма да се отнеме.

Л.Т.: Не трябва.

В.К.: Няма. Ще видим как ще бъде. Нали сега почваме. Правим първата крачка. Вие отворихте съкровищницата и ми давате „Срещи с Учителя“.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...