56. Светската и духовната сцена

[Ани]

56. СВЕТСКАТА И ДУХОВНА СЦЕНА

Л.Т.: Суров материал. Той ми каза тъй: „Аз те пращам между некултурни хора”, нарича Той, артистите нямат култура.

„Те са тщеславни деца, които искат само да им ръкопляскат.” Те, каза, са облечени в дрипи и са цели в рани потънали. А ти си облечена в блестящи, красиви дрехи, със скъпоценни камъни. И те искат да седят на тъмно, никой да не вижда раните им. И затова ти, като влизаш при тях, носиш светлина. Те са против тебе, че ги осветяваш. Те са в дупки.

Той много лошо говори за Операта, много лошо.

В.К.: Той какво Ви беше казал - че там не Ви е мястото, така ли?

Л.Т.: „В дупки са, каза. И с усмивка ще приемаш всичко, което ти предлагат. С любов ще търпиш, още малко потърпи. Господ ще те освободи и ти свободно ще служиш на Бога.”

Той направи със своя пръст моето уволнение ето как.

Застана, аз бях права вече, и Той застана прав. „Ето, каза, ти си тука сега.” И почна да смъква пръста си надолу. „Сега ще те турим малко да си починеш.”

Аз рекох: „А!”, а Той направи тъй: качи се с пръста на първото място и го надмина, и ме гледа все в очите.

И рече пак тъй: слезе малко, но качи се по-високо от второто място. Пак слезе малко. Но, качи се трети път. Вий ще го видите там, аз го описвам. И рече тъй-й-й, нагоре.

Аз Му прочетох мисълта, защото в ръцете си държах най-красивите си роли в снимки. А Той рече, така...

В.К.: Клати с глава, отрицателно.

Л.Т.: Аз разбрах, че Той иска в духовните пътища да получа едно въздигане, не на светската арена. И винаги ми повтаряше:

„Дръж си капитала за Господа! Давай само процентите, лихвите, от самия си глас не давай на тях, от капитала си.”

Аз не човърках много да Го питам. Той не обича, когато някой със съмнение Го пита, Той не обичаше това. Аз приемах всичко, каквото ми каже, с голямо доверие и любов.

И когато брат Христо седеше от тази ми страна, и ми направи знак, аз му прочетох мисълта: да падна на колене пред коляното Му и да туря двете си ръце върху коленете Му.

И Христо се обади и каза: „Учителю, пипнете гърлото й!”

Аз го направих, паднах на колене, турих си двете ръце така, а Той с този пръст написа Сатурновата линия на двете ръце и каза:

„Отлична Сатурнова линия имаш! Ти не обичаш да се подчиняваш на човешкото! Ти с усилие си се подчинявала и на учителите, и на родителите си!”

И не ми пипна гърлото.

Аз се върнах и седнах на стола. Той седя със затворени очи дълго време. След туй стана прав, дойде при мене и тури дясната Си ръка върху щитовидната ми жлеза. А на мене сърцето ми почна, иска да хвръкне като птиче, да чука, а устните Му изговаряха нещо, мърдаха, но аз не чух нищо. Държа, държа и когато сне ръката Си, каза:

„Това гърло не е твое, то е, този глас е Божият Глас. Няма да даваш никой да го пипне!” И си седна.

„Това гърло ще пее за Бога!”

- Но, Учителю, тогава що ме пращате там?

- И там ти пееш за Бога! - тъй каза. - Какво предпочиташ повече, ще го срещнеш. Ако пееш там, ще те замерят със снежни топки; ако пееш в Братството, с истински шрапнели ще те замерят.”

Пък аз Му казах: „Учителю, предпочитам с истинските шрапнели да ме замерват, защото Вий ще ме опазите.”

Той му стана много приятно.

Защото и в Братството на Изгрева, 1972 година, счупиха ми пет прозореца. Цяла зима бях с пет прозореца счупени, живях. И не изстинах. Никой не иска да ми направи прозорците. Накараха малките дечица да ми чупят прозорците, за да ме махнат оттам.

Аз предпочитам в малката дървена къщичка да живея, защото брат Христо предпочете да си отиде в Невидимия свят и аз имам, нотариално ми я прехвърли върху мене, като писа, че съм броила три хиляди лева за нея (та аз не съм броила). Нотариус подписа, че съм я купила от него. Аз имах вътре и бойлер, и топла и студена вода си бях нагласила, и кухничка. Но пет прозореца ми счупиха. И нощя пеех.