Jump to content

58. Съсипана от шрапнелите


Recommended Posts

58. СЪСИПАНА ОТ ШРАПНЕЛИТЕ

Л.Т.: Тука има ето какво. Артистите, трябваше да пътувам сама с тях в турнета, във време на бомбардировки. Заповед от Министерството: да не лежим, да се къпем във Вършец - в баните и да си получаваме големите заплати, ами да тръгнем по съседните градове с декори, костюми и да изнасяме цели опери. И на дъното беше само най-много аз. Защото всеки си хвана по една артистка - приятелка и я гали, да не се мъчи.

А аз съм пътувала даже и трета класа, и така съм се държала, защото цяла нощ да пътуваш така, а утре вечер да пееш „Травиата” във Враца... Защото вагонът е пълен с войници. Всички пейки пълни, и по земята и ми казват: „Елате върху нас!” - да легна върху тях. Аз не искам да ги докосвам. Аз седя права и се държа.

Когато пристигнах във Фердинандов град98, там беше евакуиран оркестърът, братя Янкови и майка им, и Янко Янков - флейтист. Те не можаха да ме познаят.

В.К.: Отслабнала, със сенки.

Л.Т.: Съсипана. Веднага майката каза: „Любчо и Венци, излезте да се разходите! Освободете си леглата!” Тури ме на едно легло, зави ме и веднага заспах. Спах, спах, спах - цял ден. Не мога да дойда на себе си. А утре вечер пея. Те са свидетели.

На 27, сега, март 1991 г. Венцислав има концерт в зала „България”. Венцислав знае за тия работи тука, дето чукам с ръка. Щото пиша вътре и за него. Пиша.

В.К.: Той тази година ли ще идва? През 1991 година?

Л.Т.: Ще има в зала „България” концерт. И тука дойде и ме намери, и ме посети. Двамата братя ме посетиха. Даже и подарък ми донесе. И казаха: „Ние сме в течение, сестра Лиляна, ние сме в течение на всичко туй, - (чука на кориците на тетрадката) - свидетели сме.”

Ще видите: това са искрени, чисти, абсолютно чисти срещи и дневници с Учителя. Венцислав имаше силна вяра.

Аз имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и нямаше опашка, и излизаше кръв отзад.

И я донесохме при Учителя и Той каза: „Ще я намажеш със зехтин и ще й поникне нова опашка.”

И като поникна, Венцислав беше при мене, бе отворен прозорецът. И тя взе, че хвръкна на другото дърво отвън. И мисля, че няма да се върне. А вече лампа се палеше по него време и часът беше такъв, че лампа се палеше. Венцислав застана пред белия долап и започна да му говори на немски. Аз се засмях и си казах: Гълъбчето едва ли разбира немски.

Аз също бях с оскубана опашка като това гълъбче, но от шрапнели-те. В молитви призовавах Учителя да ми помогне. И онова, което е отскубано от мен, отново да израсте. Ето какво значи съсипана.

В.К.: Ставаше въпрос, че Учителят е наредил да се намаже опашката на гълъбчето със зехтин.

Л.Т.: И го излекувахме.

В.К.: Да. Порасна му опашката и изхвърча навън от стаята.

Л.Т.: И то отиде на отсрещното дърво. Лампата гореше и Венцислав почна да му вика на немски, ту му приказваше на немски. И по едно време гълъбът пристига и му разбра езика. Върна се в стаята при нас.

В.К.: И дойде при него.

Л.Т.: Да. Дойде.

В.К.: Разбра немски. Като Ви слуша човек, да се изуми от чудеса!

_____________________________________

98) Фердинандов град - градът е основан с римското име Монтанезиум, по-късно със славянско име Кутловица, Голяма Кутловица; през 1891 -преименуван на Фердинанд; 1945 г. приема името Михайловград, а от 1993 г. до днес е познат като град Монтана

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...