Jump to content

68. Комунистът Стефан Киров и фашистът полковник Пандев.


Recommended Posts

68. КОМУНИСТЪТ СТЕФАН КИРОВ И

ФАШИСТЪТ ПОЛКОВНИК ПАНТЕВ

Л.Т.: Ето СССР, поканата да пея в Съветската легация.

В.К.: Това е поканата от 1939 година, така ли? [Чете]

„ЛЕГАЦИЯТА НА СССР В БЪЛГАРИЯ

ОТ ИМЕТО НА ВСЕСЪЮЗНОТО ОБЩЕСТВО ЗА КУЛТУРНИ ВРЪЗКИ С ЧУЖБИНА ВИ МОЛИМ ДА ПРИСЪСТВАТЕ НА ПРИЕМА (с главни букви).

Приемът ще се състои на 20 март, понеделник, в салона на Съветската легация, София.

Облекло обикновено.”

Л.Т.: На приема пяха руски арии и песни.

В.К.: „Госпожица Лиляна Табакова.”

Това коя година, 1939 година ли?

Л.Т.:Да.

В.К.: 1939 г.

Л.Т.: А тогава полицията арестуваше, които влизат в Съветска легация да пеят.

Първият, когото арестуваха, ето, пише за неговото арестуване. Ето, оттука надолу.

На 20-и, на края на февруари, пях в Съветската легация. И той ме заведе с файтона си.

В.К.: Стефан Киров.

Л.Т.: А в първите дни на март го арестуваха.

В.К.: Да. Това е описано в списание „Наша Родина”, № 2, месец февруари 1979 г.

Л.Т.: И не се върна вече. Там го убиха. А Учителят мене ме опази.

В.К.: Да. Тука четем следното:

„В едно ранно мартенско утро на 1939 г. (разказва Иван Иванов - Иванич, актьор, сътрудник на Съюза на артистите), Стефан Киров бе извикан в Дирекцията на полицията за бърза справка. Когато влиза в кабинета на полковник Пантев106 бива посрещнат с ледено мълчание. Пантев е забил глава в книжата на бюрото си. Киров стои няколко минути в очакване.

Приближава се до полковника и го запитва: „Защо, г-н Пантев, не ме поканите да седна, нали знаете, аз съм с болно сърце?”

Пантев вдига глава и с яростно озлобление вика: „Комунистите не могат да сядат!”

Пламналият Киров чука с юмрук по бюрото: „Да, комунист съм. Ха да видим какво ще ми направите!” И сяда на близкия до него стол.

Пантев натиска звънеца. На влезналия в кабинета дежурен агент нарежда: „Да се въдвори незабавно в Елхово!”

За интернирането на Киров в Елхово излизат няколко съобщения в печата. Правителственият вестник „Зора” пише:

„Полицията е въдворила на местожителство в провинцията Стефан Киров и професор Асен Кантарджиев. Още снощи двамата бяха изпратени, първият - в Елхово, а вторият - в хотела.

Въдворява[нето] и на двамата бе извършено въз основа закона на Държавната полиция.”

След известно време, по застъпничество на Владимир Станев, председател на Съюза на артистите в България, Стефан Киров бива преместен в Сливен.

Задържането и поведението на Киров в Сливен се съобщава в писмото на областния полицейски началник до директора на полицията:

„М.В.Р.З. Областно полицейско управление - Бургас

1 № 4816127 - V.1939 год.

Строго поверително.

До Дирекцията на полицията, Отдел .Държавна сигурност” - София.

Донасяме Ви, г-н Началник, следното: С Ваш № 2.1945 от 24.III.1939 год. бе въдворен в Елхово видният комунист-артист Стефан Киров.”

Л.Т.: Туй всичко го имам в интервюто по радиото.

В.К.: Така. [Продължава]

„Впоследствие с друго предписание същият бе преместен в гр. Сливен.

В град Сливен, родният град на Стефан Киров, същият поддържа връзки с всички левичарски среди, като навсякъде разправя, че бил интерниран при един прием в Съветската легация, пил наздравица за Сталин и за славната Червена армия, а също, че на конгреса на журналистите държал реч против Германия.

През време на пребиваването народният представител комунистът Иван Киров Бояджиев също беше поставен в постоянен контакт със Стефан Киров.

Пребиваването на Стефан Киров в гр. Сливен, един от най-комунистическите градове в България, е вредно за държавната сигурност.

Областен полицейски началник: (Не се чете.) Началник държавна служба: (Не се чете.)”

Значи след това Киров го убиват. Значи Вие фактически заедно със Стефан Киров присъствахте на този концерт.

Л.Т.: Той три пъти ме качи на файтона. Единият път - да пея в зала „България” на неговия 30-годишен юбилей. И пристигаха от Русия телеграми и той пликовете ги късаше на сцената и ги четеше, но в салона имало от полицията на полковник Пантев.

А аз четох в едно списание, че се падна на едно младо момиче, то да го убие.

Момичето го уби, вардеха го с годеника. То беше сгодено туй момиче и вардеха кога се прибира, срещу Зоологическата градина, полковник Пантев.

В.К.: И къде го убиха, в София, го застреляха?

Л.Т.: Да. Застреля го момичето. Паднало му се на жребие то да го убие.

В.К.: Значи момичето.

Л.Т.: Момиче го уби.

В.К.: Значи жена. Каква карма! Такива работи само в България може да се случат.

______________________________

106) Атанас Атанасов Пантев, 1892-1943, юрист, военен

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...