Jump to content

71. Птичката, която се освободи


Recommended Posts

71. ПТИЧКАТА, КОЯТО СЕ ОСВОБОДИ

В.К.: Сега, на страница четвърта от Вашите „Срещи и разговори с Учителя”116 четем, има едно изречение: „Вместо братът да отговори, аз избързах и казах, че Му нося една виланела117 за птичките.”

Л.Т.: Е тъй де, че нося една виланела за птичките.

В.К.: Какво означава това? Обяснете.

Л.Т.: Ами казах Ви го.

В.К.: Да го запишем.

Л.Т.: Композиция от Дел Лаква118, пея за лястовичките. И понеже нотите бяха много лепени, накъсани, приличаха на баница, а Учителят пожела да Му ги туря на коленете, да ги прегледа. Той започна да обръща страниците, а те едва се държат.

И каза: „Много са работили тия ноти!”

Викам: „Учителю, срам ме е да ги показвам, че са много накъсани, съм ги лепила.”

И почнахме с тази виланела, да му покажа. И после ми ги предаде.

В.К.: Да. Сега друг въпрос. Христо ли е виновен, той ли е причината да записвате всички разговори с Учителя?

Л.Т.: То почна, когато цъфнаха лалетата и предната вечер брат Христо дойде при мене в стаята ми и каза: „Цвете, познай какво нося в джоба си!”

И аз таман мисля какво да му кажа, той извади едно малко птиченце, което го купил от едни кафези при Банята - имало момчета, продавали в кафезчета птиченца хванати.

И: „Нося ти, каза, едно птиченце, да бъде другарче на гугутката.”

Щото имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и течеше кръв.

Учителят каза, ще го намажеш със зехтин и ще поникне нова опашка. И болничко беше гълъбчето. И аз пуснах птиченцето при гълъбчето. То, вместо да кацне на клечката, кацна върху гърба на гугутката и си заспа.

- А сутринта, каза брат Христо, ще дойда да Ви взема, ще отидем при Учителя.

И сутринта ставам, и какво да видя: птиченцето паднало във ваничката, където е водата и умряло.

И аз почнах да плача. И когато дойде брат Христо, аз горчиво плачех за това птиченце.

- И-их, сестра Лилиана, облечи се бърже, то се е освободило. Аз ще изляза отвън да го погреба. Да изкопае, да го погребе.

Добре, ама като пристигнахме на Изгрева, те се хранеха на масите и сестра Гръблашева беше дежурна, и ме тури да седна срещу Учителя. Дадоха ми чиния, сипаха ми. Добре, ама очите ми бяха надути, че съм плакала. А зад гърба ми беше градината. Имаше нацъфтели много лалета, всички видове цветове. И Учителят се наведе през чинията Си и никой не Му каза, че е умряло птиченцето. А Той знае. Наведе се и тихо ми каза: „Недей да плачеш, защото ще си повредиш гласа, трябва ти там да пееш.” В.К.: Вие бяхте там на масата.

Л.Т.: „То, птиченцето, се е освободило.” А никой не Му каза. И мен ми стана по-леко.

И тогава аз извиках, като рекох тъй и видях лалетата, и извиках: „А-а-а,каква красота!” А Той каза: „Те са военни, най-ниският чин капитан. Те много се радват и ний като минаваме покрай тях, те много се радват за нас. И ний се радваме на тях.” А по-нататък вече ще срещнете, а че Той каза [за] тях всякое цвете в коя гама се намира.

________________________

116) Посочените страници са от ръкописа на Лилиана Табакова

117) Виланела(френски: villanella) - френски старинен селски танц или песен

118) Ева Дел Лаква, Ева Дел’Акуа / Eva dell’Aqua, 1856-1930, оперна певица, колоратурен сопран, композитор

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...