Jump to content
Ани

71. Птичката, която се освободи

Recommended Posts

71. ПТИЧКАТА, КОЯТО СЕ ОСВОБОДИ

В.К.: Сега, на страница четвърта от Вашите „Срещи и разговори с Учителя”116 четем, има едно изречение: „Вместо братът да отговори, аз избързах и казах, че Му нося една виланела117 за птичките.”

Л.Т.: Е тъй де, че нося една виланела за птичките.

В.К.: Какво означава това? Обяснете.

Л.Т.: Ами казах Ви го.

В.К.: Да го запишем.

Л.Т.: Композиция от Дел Лаква118, пея за лястовичките. И понеже нотите бяха много лепени, накъсани, приличаха на баница, а Учителят пожела да Му ги туря на коленете, да ги прегледа. Той започна да обръща страниците, а те едва се държат.

И каза: „Много са работили тия ноти!”

Викам: „Учителю, срам ме е да ги показвам, че са много накъсани, съм ги лепила.”

И почнахме с тази виланела, да му покажа. И после ми ги предаде.

В.К.: Да. Сега друг въпрос. Христо ли е виновен, той ли е причината да записвате всички разговори с Учителя?

Л.Т.: То почна, когато цъфнаха лалетата и предната вечер брат Христо дойде при мене в стаята ми и каза: „Цвете, познай какво нося в джоба си!”

И аз таман мисля какво да му кажа, той извади едно малко птиченце, което го купил от едни кафези при Банята - имало момчета, продавали в кафезчета птиченца хванати.

И: „Нося ти, каза, едно птиченце, да бъде другарче на гугутката.”

Щото имах една гугутка, котката й беше изяла опашката и течеше кръв.

Учителят каза, ще го намажеш със зехтин и ще поникне нова опашка. И болничко беше гълъбчето. И аз пуснах птиченцето при гълъбчето. То, вместо да кацне на клечката, кацна върху гърба на гугутката и си заспа.

- А сутринта, каза брат Христо, ще дойда да Ви взема, ще отидем при Учителя.

И сутринта ставам, и какво да видя: птиченцето паднало във ваничката, където е водата и умряло.

И аз почнах да плача. И когато дойде брат Христо, аз горчиво плачех за това птиченце.

- И-их, сестра Лилиана, облечи се бърже, то се е освободило. Аз ще изляза отвън да го погреба. Да изкопае, да го погребе.

Добре, ама като пристигнахме на Изгрева, те се хранеха на масите и сестра Гръблашева беше дежурна, и ме тури да седна срещу Учителя. Дадоха ми чиния, сипаха ми. Добре, ама очите ми бяха надути, че съм плакала. А зад гърба ми беше градината. Имаше нацъфтели много лалета, всички видове цветове. И Учителят се наведе през чинията Си и никой не Му каза, че е умряло птиченцето. А Той знае. Наведе се и тихо ми каза: „Недей да плачеш, защото ще си повредиш гласа, трябва ти там да пееш.” В.К.: Вие бяхте там на масата.

Л.Т.: „То, птиченцето, се е освободило.” А никой не Му каза. И мен ми стана по-леко.

И тогава аз извиках, като рекох тъй и видях лалетата, и извиках: „А-а-а,каква красота!” А Той каза: „Те са военни, най-ниският чин капитан. Те много се радват и ний като минаваме покрай тях, те много се радват за нас. И ний се радваме на тях.” А по-нататък вече ще срещнете, а че Той каза [за] тях всякое цвете в коя гама се намира.

________________________

116) Посочените страници са от ръкописа на Лилиана Табакова

117) Виланела(френски: villanella) - френски старинен селски танц или песен

118) Ева Дел Лаква, Ева Дел’Акуа / Eva dell’Aqua, 1856-1930, оперна певица, колоратурен сопран, композитор

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×