Jump to content

98. Пентаграмата и брат Влайчо


Recommended Posts

98. ПЕНТАГРАМАТА И БРАТ ВЛАЙЧО

Л.Т.: Сега друга, пак във връзка с тази Пентаграма.

Брат Боян ми праща писъмце веднага да се явя при него. Аз се явявам и той ми казва: „Понеже си много близка с Тодор Павлов, на тебе се облягаме сега. Ще трябва да отидеш, защото брат Влайчо е много зле в концлагера, където са го сложили в Белене. Ти ще го намериш на обед, когато се храни. Там да го намериш и да му кажеш, че брат Влайчо Ви укри в каруцата под сеното, когато Ви гонеше полицията, а сега пък Вий помогнете на брат Влайчо! Иди!”

И аз отивам. И ги сварих, тъкмо ядяха печен заек, див заек опечен. Но Тодор Павлов не беше си дошъл още. Синът му беше, снахата му, жена му - и кака Гана беше, и турят прибор и на мене, да седна на масата. Аз се дръпнах. Сега, аз не искам да правя ореол, че съм вегетарианка, но казах: Няма нужда, аз ще си седя настрана, вий си яжте.

- Не, не си по-голяма от масата, ще седнеш! Най-после кандисаха, оставиха ме. Ядоха, каквото, и по едно време вдигнаха масата, слугините там, и кака Гана вика: „Сега виж колко съм свързана с Тодор. Тодор сега върви по тротоара долу. Сега влиза във вратата. Сега се качва по стълбата. Сега отключва и влиза. Тодоре, ей!” Той се обади.

В.К.: Ама кой казва това - майка му? Или Вие?

Л.Т.: Жена му, кака Гана.

В.К.: Да.

Л.Т.: „Познай кой е дошъл! Рядък гост имаме”, говори за мене. Щото аз много време не стъпвах. Влиза той. „Ама такава упорита, не иска да седне на трапезата!”

Пък той вика: „Сега с мене ще видиш как ще седне, веднага ще седне. Пенке, никакво месо няма да слагаш на масата! Ще донесеш всичко вегетарианско!”

И сипаха тогава на мене. Той седна срещу мене.

Добре, ама аз имам Пентаграма от Учителя на златна верижка. И тя седи вътре, в блузата ми. Добре, ама като се храня, той забелязал верижката и се обръща към кака Гана и вика: „Нещо има вътре на верижка, на шията й. Питай я какво е!” И тя се наведе до мене и вика: „Лилянке, кажи какво има на тази верижка!”

- Каквото е. Щом съм си го скрила, не искам да кажа и недей настоява!

- Ама ние те много обичкаме бе! Кажи бе, кажи! Взе да ми дърпа верижката. А Пентаграмата ми е закачена. И тя изскочи. И той стана, остави си яденето: „А-а, като нашата, комунистическа звезда! Е, какво значи това?” Аз станах права: „Ето какво значи!”

В.К.: И си разперихте ръцете.

Л.Т.: И се разкрачих. Ето, аз съм сега един Пентаграм! Човекът е един Пентаграм.

В.К.: Глава, разтворени крака, ръце.

Л.Т.: Той много му хареса това и ми каза: „Да не вземеш да го разправяш на никого това, чуваш ли? Само на нас ще го кажеш. Какво значи според Вашия Учител?”

- Значи съвършения човек, който владее пет добродетели: Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетели. И ако тази фигура я направиш върху умирающ човек с вяра, можеш да го върнеш. Ето това е.”

В.К.: И той?

Л.Т.: Той не каза какво ще прави с Влайча, но аз извърших каквото ми казаха да му кажа. И после подобри се положението на Влайчо. А брат Влайчо си има дарове небесни и с тия дарове той сам се поставя на нужната висота. Освен нашето ходатайство. Защото имаше ясновидство, имаше и яснослушане, и яснозрение, и имаше Божествено държане там.

Той е оставил много високи следи от своето пребиваване в Белене там. Аз лично не го видях, но ми се показа насън.

Сънувах го, че се намира в Сливен, преди да го арестуват, в моята стая, където съм родена, при моята баба. При моята баба в Сливен съм родена. И едната стена е паднала - три стени. А долу на улицата е цялото наше Братство, Бялото Братство. А той, застанал на ръба на моята стая, и казва тъй: „За Слава Божия!” Дойдоха и му туриха железа, белезници, арестуваха го. А те викат: „Не го даваме, не го даваме!” Народът вика, не го дава. А той казва: „За Слава Божия е!” И го откараха.

И го запомних - физиономията, не бях го виждала. Туй беше събота вечер. На другия ден беше неделя, отивам на беседа на Изгрева. И като влизам, бях закъсняла... И брат Христов беше там, не сядаше, той винаги прав слушаше беседите. „Аз, каза, не мога да седна да слушам беседа седнал, когато Господ говори.” Но като влязох, стоя и аз права, и като свърши беседата, седнахме там до лимона. Имаше лимон, една пейка и седнахме, и таман ще му кажа какво сънувах снощи (че видях един брат, който викаше и го арестуваха), отвори се вратата и влезна същият брат, Влайчо бе! Ама аз не знам, че е Влайчо. И до колоната застана, и като се юрнаха всички и го оградиха, и не можеш да идеш до него. И аз викам на брат Христов: „Ах, и аз снощи го видях. Кой е той?”

- Ами че ти не знаеш ли? Той е Влайчо, каза. Брей! И в тоз момент дойде Галито и взе да се разправя с него. Аз станах и искам да ида до него - не мога да пробия, много народ. Най-после се разредиха малко, той ме погледна, погледна, срещнахме си погледите и като отидох до него, казах, че „бих искала една среща с Вас”. Той ми каза: „Ний отдавна се познаваме духовно.” - „А една среща?” А той каза: „В сряда съм канен у Папазови, в дома на Папазови, вечерта, на вечеря. Ела там, ще се видим там.” Добре, ама туриха ме да пея в Операта и не можах да отида.

В.К.: И после го арестуваха?

Л.Т.: Минаха времена, не много, един ден влиза брат Кръстю при мене и вика: „Е, Лилиана, твоят сън се сбъдна! Този Влайчо (дето го видях) е арестуван, вече го арестуваха и пратен в Белене.” Да.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...