Jump to content

102. Песента „Мирът иде!” (Иде вече, иде с палмово клонче на мира ...)


Recommended Posts

102. ПЕСЕНТА „МИРЪТ ИДЕ!”

(ИДЕ ВЕЧЕ, ИДЕ С ПАЛМОВО КЛОНЧЕ НА МИРА ...)

Л.Т.: Има една друга песен за мира. Тя е: „Иде вече, иде с палмово клонче на мира.” Тя е друга.

А за нея Учителят заплака, когато я изпях в Мърчаево. Той е дал на сестра Стоянка Илиева да тури думите под нотите.

В.К.: А-а-а, значи при тази песен текстът е от Стоянка Илиева!

Л.Т.: Добре, ама тя, понеже не е музикант, турила думи на шестнайсетини ноти - бързо. И вместо да ги легатира135, защото става насечена, музикалната фраза става като трески, като че сечеш трески. Аз я коригирах.

Брат Христов ми я донесе, аз я коригирах.

Например, тя както го е направила:

„Иде ве-че, и-де, с палмо-во-то клонче на Ми-ра”

- виж как е насечено.

„Сли-за Той от-го-ре, сли-за Той ка-то вес-ти-тел благ.”

Аз го направих тъй:

„Иде вече, иде, с палмо-воо” (Не ,,-во-то”, а „воо”)

- правя двечките легато, за да се получи магнетизъм, мекота.

Иначе става насечено.

И махнах „като” - „като” няма нужда.

„Слиза Той отгоре, слиза Той вестител”

- „като” няма нужда. „Слиза Той” (без „като”), пак едно легато и се получи една мекота на музикалната линия.

И когато го казах туй на Учителя в Мърчаево, Той заплака. Извади Си кърпата, търколи се една сълзица, търколи се втора сълзица и си обърса очите. Защото ме накара цялата да я изпея. И аз не Го гледах, гледах в кюшето там и когато си дръпнах очите, да Го видя, Той плачеше.

А и аз написах една композиция за тия сълзи:

„Сълзиците Си Той изтри и ние приехме една капчица само от великата Му скръб.”

Написах цяла композиция, защото изживях просто Неговото състояние.

Защо заплака, не знам. Това беше в стаята в Мърчаево. Той беше седнал на креватчето Си, аз бях седнала на стол и брат Христов беше до гардероба седнал.

Той ме накара да изпея цялата песен, както съм я коригирала. И сега я имам коригирана.

В.К.: Сега, знаете ли кое е най-интересното? Аз преди десет дни, понеже работя върху този сборник - „Изгревът”, и понеже аз знам историята на „Мирът иде!”, нали по разкази, и бях решил да включа и мелодията от Учителя „Иде вече с палмово клонче на мира” и текста от Стоянка Илиева, която мелодия и текст не е сложен в песнарката на Мария Тодорова.

Песента „Иде вече, иде с палмово клонче на мира” започва така:

Иде вече, иде с палмово клонче на мира.

Слиза Той отгоре, слиза Той, вестител благ.

Иде вече с палмово клонче като сияние,

Иде мирът обещан със Неговия поглед чист....

И сега те ми показаха една редакция на песента - вероятно е Ваша, онова, което Вие сте написали, както сте написали, - обаче ми казаха: Лилиана Табакова е сложила в друга, по-висока октава, в друга тоналност песента. Има ли такова нещо?

Л.Т.: Не, в нейната тоналност на песента, от сол. От сол надолу - главовият [основният] тон.

В.К.: И което е най-интересното, аз се чудих, ама преди да се срещна с Вас, сега коя редакция на песента да сложа - Вашата или както Стоянка е сложила. И сега това, което чувам от Вас, ме кара и вече взимам решение - ще сложа Вашата редакция.

Л.Т.: Тука става вече въпрос за тоналността, нали, а не за думите?

В.К.: Да, за тоналността на песента.

Л.Т.: Тя почва от сол, от втора октава. [Пее]

Същата гама я пеехме и пред Учителя, същата гама. Сега кой Ви го е казал, може би не е разбрал.

В.К.: Аз искам да Ви питам: сега това, което Вие сте го написали, има ли грешка?

Л.Т.: Ами как ще има грешка!

В.К.: В тази песен, понеже е в друга тоналност, стойността има ли някаква грешка? Във връзка с окултната теория?

Л.Т.: Ама никаква друга тоналност. Аз го пея в тяхната тоналност. Също. Само че измених тия наблъскани думи.

В композирането и в музиката ние избягваме на шестнайсетина ноти на всяка нота да турим сричка, щото се получава насечена музикална линия. А когато ги легатираме по двечки, например: „Слиза Той отгоре, слиза Той”. „Като” - ами няма нужда от туй „като”! „Слиза Тоой” - легатирам, „вестител свят”. Без „като”, защото става много насечено.

Цялата песен съм коригирала, ама тука става въпрос за фонетическия...

В.К.: Разбирам, разбрах вече.

Л.Т.: А не гамата.

В.К.: Да.

Л.Т.: Нито тоналността. Същата тоналност. И Учителят заплака, когато Му я изпях.

В.К.: Сега, в този сборник „Изгревът”, когато става въпрос за „Мирът иде!”, ще поместим именно това, Вашето. И историята на тази работа. Трябва да се опише, да се знае.136

Л.Т.: Аз съм я направила с акомпанимент, даже Фаустина, която е тук, я знае, понеже тя е пианистката ми.

______________________________

135) Легато - свързано и гладко възпроизвеждане на музикални ноти или изпълнение на два или повече тона без паузи между тях

136) Нотираният текст виж в Изгревът ... Т. 1. София: Житен клас, 1993, с. 681-682. ISBN 954-799-183-3; 2. доп. изд. 2011, с. 818-819. ISBN 978-954-9915-18-1

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...