104. Нощуване в село Мърчаево

[Ани]

104. НОЩУВАНЕ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Л.Т.: Аз спях у Рилкини. И на двора имаше още две здания освен къщата. Тука една стара къща, а тука една с тухли, недовършена, незамазана. Тука висеше на вратата кофар - заключена, а вътре си евакуирал мебели от София брат Славчо Славянски¹³⁸.

А ние пристигаме с брат Христов 2 часа посред нощ в Мърчаево, защото имаше полицейски час. Като слязохме в Княжево, почна полицейският час и ние бягаме по-скоро да напуснем Княжево. И минава една каруца със сено, и брат Христов я спря, а вече мръква. „Може ли, каза, да ни качиш на каруцата при сеното, да ни закараш в Селимица и оттам да ударим към Мърчаево пеша?” - „Може.” - „Ще ти платим.”

До Селимица ни закара. Аз легнах върху сеното, брат Христов седна до каруцаря. И гледах небето и звездите, и стигнах. В Селимица той ни спря, получи си парите и си отиде. А оттам насетне тръгнахме пеша. Стана два часа посред нощ.

Стигнахме в къщата на Рилка. Куче имаха сляпо с двете очи, взе да лае. И лаят на кучето събуди цялата къща, запалиха лампа.- „О-о-о-о, откъде идете?” - „От София пристигаме.” - „Тъй, тъй, тъй!,разтича се тя. Влез вътре!” - „А, не!” Щото в селските къщи има много бълхи, аз никога не влизам да спя в такава къща. Викам: „Извади ми дюшек на ливадата, отвън.” Тя ми извади дюшека и го просна на ливадата. Извади булченския си юрган, атлазен.

- Бе недей такъв бе, дай ми нещо просто.

Зави ме с такъв юрган. А брат Христов се пъхна в купата сено на двора. И сутринта петелът се качил върху мене и кукурига. Аз спя. Понеже кокошки има, имаха овце, имаха крави, имаха волове, много стока.

В.К.: Значи петелът върху Вас кукурига!

Л.Т.: Върху юргана. Добре, ама сутрешната влага, има една роса, която е вредна за моя глас. И като влязохме при Учителя, брат Христов каза: „Тя има да пее като си отидем пак. Оттука може да изстине гласът й, не бива да спи на ливадата.”

А има още една къщичка, ама има кофар. Брат Христов опита - с нож не може да се отвори.

Учителят каза: „Ти, рекох, пак опитай, за ключа!”

А Той написа едно писъмце, диктува на брат Боян. (Брат Боян тогава не носеше патерици, без патерици ходеше.) И диктува на Славянски: „Пристигнала е оперната певица Лиляна Табакова. Трябва да спи в стаята, гдето си евакуирал твоята мебел. Няма да ти се повреди нищо, да влезе вътре да спи.” - В този дух.

И брат Боян отиде чак да го занесе, брат Боян.

В.К.: Къде да го занесе? На Славянски?

Л.Т.: Ами той не бил в София, мисля в някакво друго село.

В.К.: Да, той отиде да го занесе.

Л.Т.: А пък турил си най-хубавата мебел в тази стая, да му се пази.

В.К.: А Учителят диктува на брат Боян, така ли?

Л.Т.: Диктува, да занесе туй писъмце. Добре, ама каза: „Ти пак опитай кофара.”

И връщаме се от Учителя, и аз влязох, и Рилка тури мляко да вари, и вика: „Да вечеряте!” И брат Христов вика: „О-о-о, сам се отвори кофарът!” Само като го пипнал.

В.К.: [Смее се]

Л.Т.: А как се мъчел с гвоздей и не ще. С какви ли не гвоздеи се опитваше да отвори.

В.К.: Значи Учителят беше казал: Опитай пак!

Л.Т.: Пак опитай! - тъй каза. И като влязохме, Рилка тъкмо беше надоила от овцете млякото в голямо котле такова, а вътре в стаята, която се отвори, има и електрическа печка. Има две спални легла, има кушетка, има и диван. Най-хубавата си мебел Славянски е турил, с всички завивки. И закачиха електрическата печка, и като взе целия казан, и го тури върху печката, за да прави после с туй мляко, ще прави нещо, не знам какво.

Аз започнах да спя в тази стая. Като в писъмцето пише: само Лилиана ще спи.

Леле то какво се получи! Извървя се орталъкът да идва да спи при мене, от София.

В.К.: Вие колко време стояхте там, в тази стая?

Л.Т.: Ами около един месец, имах ваканция.

В.К.: Да.

Л.Т.: Щото аз сутрин като стана, опитвам си гласа, пея си и т.н. Като почнаха да идват, че кой не е дошъл. А че и братя, Асенчо Арнаудов.

В.К.: И той идва да спи във Вашата стая?

Л.Т.: Вътре.

В.К.: И Вие спите.

Л.Т.: И аз спя, и той спи.

В.К.: Ха, ха.

Л.Т.: Асенчо, че Неделчо Попов. И затова групово влязохме при Учителя. А нея нощ спаха, всичко беше заето. Сийчето Динова легна на кушетката, на дивана легна Асенчо Арнаудов, а на брачните две легла аз тука легнах, тука Елена Каназирева легна до мене. И сутринта тръгваме при Учителя. Те тръгнаха с нас и влязохме при Него групово.

И тогава Неделчо каза пред Учителя... Не, още като влязохме, още сме прави, Учителят каза: „Дошло е време всеки да заеме своето място на земята. Ти седни тука, ти седни тука!” - Посочва кой къде да седне. А на мене, (имаше един стол с бродирана възглавничка и отстрани имаше така): „Ти, каза, пък тука седни!” А другите столове бяха обикновени. И всеки си зае своето място.

__________________________

138) Славчо Славянски, Светослав Георгиев Славянски - псевдоними на Светослав Георгиев Печеников, 1908-1978, книгоиздател