108. Паневритмия и главовияттон на сричката „ма”

[Ани]

108. ПАНЕВРИТМИЯТА И ГЛАВОВИЯТ ТОН НА СРИЧКАТА „МА”

В.К.: Така, сега на 38-а страница Вие споменавате за Паневритмията, че не е правилно написана със силната и слабата сричка, и грешките в песнопойката. Обяснете ми.

Л.Т.: Не е правилно.

В.К.: За коя песнопойка става въпрос? За тази, която Кирил Икономов издава?

Л.Т.: Не знам Кирил ли е, кой е, не знам. Солото, дето пеят: „Ти си ме, майко, човек красив родила” и се хващат така.

В.К.: Това за Паневритмията.

Л.Т.: Да, но не е правилно, както го правят. Затуй аз никога, когато играя с тях, никога не пея с тях.

И Учителят ми каза: „Ти ще коригираш това”, каза ми го. Но аз съм настрана, виждате. Щото ме изгониха с камъни оттам, от моята барака, през 1972 година.

Нито един от Братството не влезе да види жива ли съм. Само рускините идваха. Скъсаха ми тока, останах на тъмно. И пет прозореца децата ми счупиха, за да ме накарат да изляза оттам. И ми разграбиха къщичката и нищо не ми платиха. И след това ме изгониха оттам.

Сега, закон е в пеенето:

Първият главов тон е от трета октава сол, който звучи вече в черепа.

При главови тонове ние избягваме някакви вокали, които не отговарят за главово звучене.

Например, когато Каренин пееше, аз съм го виждала как удря с юмрук на масата на директора: „Защо сте ми турили, на главов тон и корона сте ми турили сричка - при превода от чужд език - с „е”!

Аз не желая да пея главов тон с „е”!

В.К.: Но кой казва това?

Л.Т.: Каренин им казва или пък друг някой певец, защото при „е” и при „и” не се вземат такива височини. А трябва да бъде или „о”, или „а”. При „о” и „а” короната звучи вече другояче.

А те хващат се и пеят: „Ти си ме-е-е”.

Преди всичко, частицата „ме” не може да бъде корона във фразата.

Да кажем, че не го пеем, декламираме.

Аз ще го издекламирам, както те го правят: „Ти си ме-е, мамо, човек красив родила” - корона.

А трябва да кажем: „Ти си ме, ма-а-мо, човек красив родила - на буква „а”, а не на „ме”.

Частицата „ме” не може да бъде кулминационна точка във фразата. Разбирате ли ме?

В.К.: Разбирам. Вие това нещо имате ли го поправено във Вашата-Паневритмия?

Л.Т.: Не, аз само тъй го пея: „Ти си ме, ма-а-мо, човек красив родила.”

В.К.: Добре. Вие можете ли на музикалния текст да оправите сричките? Вие поправили ли сте...

Л.Т.: Ами тия дебели глави как ще ги оправиш, да не го пеят с „ме”!

В.К.: Добре, ами Вие поправили ли сте го във Вашата „Паневритмия”?

Л.Т.: Мен не ме интересува какво пеят в момента. На моята си го пея правилно.

В.К.: Вие как сте го отбелязали - по Вашия начин?

Л.Т.: Да.

В.К.: Защото на мен ще ми бъде необходимо след това да преснимам от Вашата „Паневритмия” как е направено, за да го имаме като документ.

Л.Т.: Той, Учителят ми каза друго. Той ми каза да изпея на концерт, като номер да го изпея.

Първо. Ние никога не пеем, една мелодия два пъти да я повторим със същите думи.

А те два пъти пеят едни и същи думи. Два пъти го пеят.

Той даде още два куплета и аз го изпях с три куплета на концерта.

В.К.: А в „Паневритмията” как е дадено - само два куплета или един?

Л.Т.: Един, който го повтарят два пъти.

В.К.: А Вие имате и другите два куплета?

Л.Т.: Имам ги, ама не съм ги дала.

В.К.: Значи Вие ги имате.

Л.Т.: Имам ги. И ги пея.

В.К.: Сега, когато дойде време да се занимаваме с „Паневритмията”, нали, с онова, което Вие сте написали там - сричките фонетически, ще дадете и онези другите неща.

Л.Т.: Да, ще ги дам на тетрадката да се напишат, ама те пак ще си пеят: „Ти си ме-е-е”. Това е много груба грешка.

В.К.: Мен не ме интересуват те, тяхното поколение. Мен ме интересуват следващите поколения.

Л.Т.: Да, ама трябва да Ви интересува, защото така го изнасяха.

В.К.: Мен ме интересува да го дадем така, както Вие сте го написали, да го публикуваме.

Л.Т.: А, тя друга работа.

В.К.: Аз за това говоря, за публикация.

Л.Т.: Защото дилетантското, любителското трябва да отпадне вече, да дойде нещо по-качествено.

В.К.: Точно това е нашата работа. И сега, например, когато дойдем до Паневритмията и този коментар, който Вие имате и който сега записваме, ще се даде, както Вие сте го написали и тази опитност, която имате с Учителя.

Л.Т.: Всичко това е, както са го написали, не може да даде тази корона. Те държат горе корона.

А „Ти си ме ма-мо” - „ма-а-мо”.

В.К.: Освен този пример, има ли и други примери в Паневритмията?

Л.Т.: Има, има, прошарено много. Ще видите. Аз даже казвах на Учителя. И Той каза: „Всичко ще се препечатва и всичко ще се коригира.” Ще видите какво каза. Аз Му казах, за всичко Му казах.

В.К.: Аз като четох тук на 38-а страница от Вашите „Разговори с Учителя”, казах: А, значи тя има коригирана с грешките!

Л.Т.: Имам.

В.К.: Грешките Вие сте ги коригирали?

Л.Т.: Разбира се.

В.К.: Затова аз трябва да Ви питам. Така. Искам друго да Ви кажа. Този Ваш материал, който е подготвен и ако попадне у човек, който не е запознат с онези Ваши коментарии, той и да иска нещо да направи, не може да направи нищо. Защото трябва да търси онова, което ние сега работим с Вас, трябва да се допълни. Да се направи както трябва.

Л.Т.: Ясно.

В.К.: Значи за Паневритмията така. Значи Вие имате този материал.

Л.Т.: Ами как да нямам, когато тъй го пея.

В.К.: Така. След това ние ще я вземем, ще дадем на човек, който ще я препише, нали, с Вашите корекции.

Л.Т.: Цялата Паневритмия я имам, но не от ла миньор, а от ми миньор с фа диез. А те имат от ла миньор.

В.К.: Защо Вие имате от ми миньор с фа диез?

Л.Т.: Със знанието на Учителя я направих.

В.К.: С Негово позволение?

Л.Т.: Защото Му казах тъй: Когато е от ла миньор, както те го имат, не е певуче [мелодично], не е за пеене, защото се получават много ниски тонове. Като се получат, те се качват октава горе, защото се давят долу.

Ако пък се качат горе, става им високо, пък слизат пак октава долу и се получава чупене на мелодията, като пеят (Така, като играят, си пеят).

Аз съм си хванала ми миньор и нямам това чупене. Пея си естествено, но моят глас е колоратурен.

Сега, Учителят каза, Паневритмията се изпълнява най-добре от колоратурен сопран.

Аз го попитах: Защо, Учителю? Под ноти щом има думи, срички, то трябва да се пеят. - А те само свирят, никога не пеят.

И когато аз исках и казвах на тез, които там са, да пеем Паневритмията или някой да излезе, като соло да пей - забранено било от властта да се пее - само да се свири.

Добре, ама свиренето не дава думите, а Паневритмията има много по-голямо въздействие, когато се изговаря и се пеят и думите, защото са хубави.

В.К.: Сега, когато се свири Паневритмията, може ли да се свири така, както е дадено в песнопойката, както я правят те или това, което Вие казвате, се отнася само за пеене?

Л.Т.: Те си я свирят както е дадена в песнопойката.

В.К.: Когато се пее, трябва да се даде както Вие я давате.

Л.Т.: А мойта съм я направила за колоратурен сопран соло, турила съм флейта, турила съм обой, турила съм първа цигулка, втора цигулка, виола, чело и контрабас - за цял оркестър.

И тя започва от ми миньор с фа диез.

И Учителят каза тъй:

„Ще има в средата на поляната хор и оркестър и ще има и солисти. А които играят, няма да пеят, ще мълчат, защото фалшиво пеят. Които играят ще мълчат, а тия, които са в средата, те ще изпълняват пеенето и свиренето. И ще стане истинска Паневритмия. Ще има специалисти, школувани певци.”

Това ще бъде в бъдеще. Да.