109. Промени на ударението на думите в песните на Учителя

[Ани]

109. ПРОМЕНИ НА УДАРЕНИЕТО НА ДУМИТЕ

В ПЕСНИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

В.К.: Сега, въпрос. Във Вашата разработка на Паневритмията Вие сте коригирали всички ония пропуски и грешки, за които ставаше въпрос преди малко.

Л.Т.: Не само за Паневритмията, всички песни в песнопойката имат грешки.

Например, когато бях седнала до Борис, тая песен, „Страдна душо”:

Страдна душо, ти копнееш.

За какво гориш и тлееш?

Словото Ти, Боже, чакам

и обилната Ти милост,

за Теб страдам и копнея.

Това е първият куплет.

А в четвъртия куплет е грешка. Те пеят: „Във под-ви-и-зи” - подвизи!

А то не е „подви-и-зи”, ами е „по-од-ви-зи”.

Те окарикатурват Словото, защото изменят ударението на думите.

А аз ето какво правя, без да изменям мелодията.

Те пеят: „Във подви-и-зи, съвършенство”.

А аз пея, коригирам: „В съвършенство и по-од-визи”: „-визи” слиза надолу и става „подвизи”.

А не „под-ви-зи”.

Турям „съвършенство”-то отпред, а „подвизи” го турям отзад.

В.К.: Да.

Л.Т.: И се получава идеално. Давам Ви пример само.

В.К.: Да.

Л.Т.: По този начин всички песни са минали през моя корекция.

Например „Благославяй, душе моя, Господа”: „моя” - „я”-то турено на силно време на такта и става „мо-я”.

А аз го изменям: „Благославяй, душе-е” - правя легато „ше-е” и отивам в силното време на съседния такт.

Първото време е силно: „моя, Господа”. А не „моя”.

„Моя“ го турям в другия такт, на силното време. А предния такт правя [легато „ше-е”].

Има много такива, например „Бога” - не „Бога”, ами „Бога”!

Например в „Мирът иде”:

„Мира иде вече,

мира иде вече,

мира иде вече!”

Те го пеят:

- тъй Господ наш рече.

Аз го коригирам („Господ” не казваме ние):

- „Тъй наш Господ рече.”

Турих „наш” отпред, за да бъде „Господ”, а не „Господ”. Разбирате ли?

В.К.: Разбирам, че трябва да се прави от човек, който е компетентен и професионалист.

Л.Т.: А-а-а, да е учил фонетика.

В.К.: Това ми е ясно на мене. И ми е ясно откъде идва отклонението - още от 1922 година. Това ми е ясно.

Л.Т.: Не може да изкривяваме Словото. Иначе е много грубо, много грубо.

Например в „Сърдечен зов” - молитвата:

„Пред Тебе припадаме, Господи...”

Цялата молитва става карикатурна в съседния куплет, защото има такива нарушения и вместо да вдигнеш ръце, и да се молиш, ти трябва да кажеш: Ужасно нещо!

В.К.: Това е „Сърдечен зов”?

Л.Т.: Да.

В.К.: Песента. А как трябва да бъде?

Л.Т.: Чакай, аз съм забравила тяхната мелодия. Щото аз го правя тъй:

Забрави нашите грехове

и благослови ни.

А те го правят с изкривена дума към Господа [„Забравяй греховете наши”] и ти просто виждаш, че на небето си се качил, а трябва да слезеш долу и да се смееш просто. Цялата молитва пропада.

Аз го направих така:

„Забрави нашите грехове”.

Аз го измених, за да не правя такива карикатурни фигури.

В.К.: Аз си спомням, че тази песен „Сърдечен зов” е дадена на Добро поле, 1917 г., и е записана от капелмайстор Ковачев, от брат Ковачев.

Л.Т.: Е, може, ама той няма хабер пък от тия работи, които аз казвам.

В.К.: Ха така.

Л.Т.:А пък другите са инструменталисти. А един инструменталист няма хабер от вокална техника и от вокално пеене, и прочее.

В.К.: Сега той, брат Ковачев, също беше недоволен, че Миката - Мария Тодорова, не е записала правилно песента. Той също беше недоволен от тая работа. Че той я пеел и я дал по един начин, а е предадена в песнопойката по друг начин.

Л.Т.: Е, не знам сега.

В.К.: За това става въпрос. Да, знам това.

Л.Т.: Значи тука се иска знание.

Учителят тъй ми каза: „Ти даваш окултните песни вече не като упражнения, а като истински песни ги изпълняваш.”

И моята интерпретация е друга, нали? Аз някъде забавям, някъде затихвам, някъде задържам, някъде подчертавам, нали?

А това, друго нещо ще Ви обърна внимание.

Отворете всички песнопойки на Учителя и вижте има ли динамични знаци на песните. Нито един! Нито подвижни, нито неподвижни!

Само на „Битието” и новите песни има динамични знаци.

Аз съм ги сложила заедно с Учителя. Ще видите по-нататък.

А останалите песни, старите - няма никакъв динамичен знак: нито кресчендо¹⁴⁰, нито ачелерандо¹⁴¹, нито пиу мосо¹⁴², нито или забързване, или забавяне, или кресчендиране - засилване на тона, или ачелерандо -завръщане. Нито пиано¹⁴³, нито форте¹⁴⁴, само пише анданте¹⁴⁵ в началото и това е.

Аз попитах Учителя: Защо е това? Това е дива работа! Светът е отишъл много далеч може би, а ние искаме да представим едно Велико Учение и окултисти, и окултна музика, а сме дилетанти и любители, и нищо не знаем. - А Той каза защо, само че не съм го записала.

Той нарочно оставя песните без динамични знаци, за да може окултният изпълнител, той да даде нещо от себе си. Свободно да интерпретира.

В.К.: Оставя му творчество.

Л.Т.: Например има една песен [„Зов на планината” - песен от Учителя]

И скачам аз като птичка от клон на клон,

да се чуди всякой как ме ви-ди.

- „ви-и-ди”.

Но те не го пеят тъй. Те пеят: „И-и скаа-чаам аз” (Леле-е, че скачам, бавно!) „ка-ато-о птиич-ка” - никак не прилича на птичка!

А аз пея:

първия куплет - бързо, подскача като птичка;

втория куплет го пея анданте, а

третия - даже ларго, още по-бавно.

Трите куплета ги пея с различна интерпретация. Защото последният куплет е:

„И ви-иждам ааз връх изпраавен пред мен стоии.

Той зовее ме горее да се кача при него.“

А! Ще го дам бавно. Но не можеш да скачаш бавно, като птичка си, ти пък пееш бавно.

Аз интерпретирам песните по особен начин, както и Учителят ми каза.

В.К.: Необходимо е знание.

Л.Т.: Да, и подготовка от Учителя.

B.K.: И подготовка. Знание и подготовка - иначе не става.

Л.Т.: Ами ако не го изпълниш както трябва? Например има една друга песен [„Скитах се по гори и планини” - песен от Учителя]

Скитах се по гори и планини.

Един незнаен, невидим, ме придружаваше.

Качвахме и слизахме планински върхове

и ходейки с мене, Той винаги беше с мен.

Там горе видях а-аз...

„А-аз” - вече е корона. Ама таз,тази корона я давам на „а” - ааз, „ааз видях”.

А този Огнян¹⁴⁶, дето е сега в Лондон, дойде и ми слуша интервюто по радиото, и ми изпя таз песен.

Той като я изпя, а то е си бемол горе, видях аз, висок тон, той туря две срички върху си бемол и разваля цялата песен.

Абе коригирах го, но понеже не е много подготвен, не може да го направи.

В.К.: Не ти вярва или не е подготвен?

Л.Т.: И, сега ми се обади от Лондон, ми писа картичка и вика: „Щом се върна от Лондон, искам да идвам при Вас”, каза. Добре, ама аз сега ученици няма да приема.I

В.К.: Ти сега имаш друга работа.

Л.Т.: Аз съм чакала да дойдат - те не идват.

В.К.: 45 години ги чакаш.

Л.Т.: И никой не дойде.

В.К.: Сега имаме друга работа.

Л.Т.: Сега имам друга работа. И знаеш колко е мъчно! Трябва да му чукаш, да му чукаш, да му чукаш - да ти побелее главата.

В.К.: И той не ти вярва.

Л.Т.: Не знам. Аз с Илияна работих. Но вече не ща, не ща ученици.

В.К.: Коя Илияна? Някоя си...

Л.Т.: Е, има една, работих с нея. Чукаш, чукаш - не може да го направи.

В.К.: Сега, има две неща: или нейният глас не й позволява да го направи, или тя смята, че това, което й казвате, че не е вярно.

Л.Т.: Или пък в миналото не е била музикант и сега почва, и й е трудно.

В.К.: Или пък тя не Ви вярва, че това, което казвате, е така.

Л.Т.: Ами че тогава да си върви.

В.К.: Има две положения. Аз си спомням на времето, преди двадесет години, Вие ми разказвахте един случай как дошла една сестра и се оплаквала, че не й върви. И когато Вие сте й проверили гласа, сте казали: „Той, този глас няма диапазон.”

Л.Т.: Ами няма, разбира се. Самият Учител каза: „Идва при мене една сестра и казва: „Дето чукна - на камък!” - не й върви. Той я попитал: „Колко октави имаш?” - „Две.” - „Ах, никога няма да успееш! С две октави никъде няма да те вземат.”

В.К.: А трябва да има най-малко?

Л.Т.: Две и половина или три най-малко. А пък трябва и повече от три. А бъдещите певци ще имат от 5 до 7 октави.

В.К.: Вие, Вашият глас колко октави има?

Л.Т.: Е, и аз имам повече.

В.К.: Колко имахте Вие?

Л.Т.: Аз имам...

В.К.: По онези години, когато бяхте през времето на Учителя?

Л.Т.: Например в „Севилския бръснар” имам и низини. Още преди да пея арията си, горе на балкона когато се явявам, а отдолу Петър Райчев ми свири серенада отдолу и ми пее. Той пее граф Алмавива, а аз имам ниски тонове. И като спре да пее, но той още не е спрял, аз извиквам: „А-а”, защото ме видяха отдолу. Тръшвам прозореца и се прибирам. Това ми е разпяването за бъдещата ария във второ действие, с много каденци.

Искам да кажа, че няма да ти кажа „сантиметрите”, както Учителят не си даде сантиметрите на главата, ами три пъти трябваше да Му носим шапки, за да хванем главата Му.

В.К.: Не, защото аз като виждам, понеже не съм музикант, нали, но като чета, за да може Учителят да даде тези неща, Вие трябва да имате 3-4 октави най-малко. Затова питам колко октави сте имали.

Л.Т.: Значи, че имам. Важното е, че ги имам.

В.К.: Важното е, че не ги казвате, не си казвате „сантиметрите на главата”.

Л.Т.: Ако Ви ги кажа, да не ги загубя.

В.К.: А-а, да не се загубят. Извинявайте! Добре. Продължаваме по-нататък.

Значи се разбрахме с Паневритмията, нали? Вие ще я дадете така, за солото, за което говорихме.

Л.Т.: Особено солото. Когато се хванат, аз мога да им дам и друг куплет. Той ми даде още два с други думи. И така го пях, в зала „България” имах концерт. И много се хареса.

В.К.: Добре, това става въпрос когато се печата, да се направи както сте го дали. Сега, във Вашия нотен ръкопис на Паневритмията Вие сте поправили всички пропуски в книжката „Паневритмията” със сричките, нали всичко е поправено?

Л.Т.: Да, всичко.

В.К.: Значи въпросът е ясен. Всичко е ясно.

Тука на страница 39 от Вашите „Разговори с Учителя” Вие поставяте въпрос. Вие казвате: „Брат Христов каза: „В Паневритмията има слово, музика и движение.” Аз добавих: И там има нарушение на някои места, както в песнопойката. Учителят пък каза: „Те ще се коригират и ще се напечатат отново.”

Л.Т.: И виждате ли?

В.К.: Това е нарушение на Паневритмията!

Л.Т.: Ами да.

В.К.: Значи Вие сте коригирали всичко.

Л.Т.: Всичко. Аз не мога да търпя такива работи.

___________________________

140) кресчендо / crescendo - с постепенно усилване

141) ачелерандо / accelerando - постепенно забързване

142) пиу мосо / piumosso - по-раздвижено

143) пиано / piano, р - тихо

144) форте / forte, f- силно

145) анданте / andante - умерено бавно

146) Огнян Николов,1960-2012, оперен певец, тенор, педагог