110. Химнът на Слънцето - „Будя” и молитвата

[Ани]

110. ХИМНЪТ НА СЛЪНЦЕТО - „БУДЯ” И МОЛИТВАТА

В.К.: Да, добре. Сега тука, на 41 страница от Вашите „Разговори с Учителя” има за правене на „Будя”: „Будя - изгрява моето слънце в моята душа, да се слави името Божие. Будиш и т.н.

Л.Т.: Вижте какво, това е „Химнът на слънцето”, а аз го наричам „Буди”, защото ето какво изживяване имам за това нещо.

Имаше една много голяма комунистка - шумкарка и партизанка. Тя сега си замина в другия свят, от град Троян. Тя идваше при мен и много услуги ми направи, защото нямах никакъв цимент. За да се получи бетон, трябва цимент да вземеш. А бараката ми, дето беше, по-надолу правеха блокови жилища и имаше много торби цимент. Тя като дойде, беше дошла Сийчето Динова, а аз съм на палатка, защото ми преместиха къщичката, а трябва цимент за основите, тухлите да се циментират. А Стефан Деветаков щеше да прави това. И сега какво да направим - вързани са ни ръцете, нямаме цимент.

И пристига тя и казва: „Никакви празни приказки, моля освободете ни! Лиляна, вземи една тенекия и една кофа! И аз ще взема. Тръгвай с мене!” И влизаме в склада. Пише: „Вход забранен”. Тя си влезе, и аз влязох. Всички седят мирно.

В.К.: Те я познават?

Л.Т.: Усещат я, че е някакъв началник. Директорът, и той изскочи.

Комунистката каза: „Това е оперната певица, пенсионерка, Лиляна Табакова. Тя е изнасяла много концерти по радиото - и т.н., взе да ме рекламира. - Сега трябва й цимент, защото й преместиха къщичката.”

Отговориха: „Ами разбира се, ще й дадем. Ама няма да казвате, че аз съм разрешил. Вземайте колкото искате” - директорът каза.

Че като почнахме, че като напълнихме. А че на другия ден аз вече си влизам свободно и си взимах цимент, че занесох на Стефан Деветаков. Всички искат да напълнят, да имат, на сума познати им дадох. Ама само аз мога да вляза. Те не могат да влязат, защото пише „Вход забранен”. А като влезеш, толкова много цимент, че като стъпя, прахът се вдига. И една машина го прави на бетон от пясък и чакъл, и вдига много прах. След това Стефан ми каза: „Какви са тия гвоздеи, дето ми ги даваш!Те ще спукат дъската, като ги кова. Много са дебели.” - Сега, където е „Плиска” - хотела го строяха, не беше още готов. „Иди с твоите гвоздеи - аз тука ще се моля за тебе - и ги смени. Иди там.” Хайде, отивам.

В.К.: Пеша?

Л.Т.: А, пеша, разбира се. Влизам и казвам: Ето моите гвоздеи, да ги сменим. Аз ще Ви дам тези, да дадете по-тънки, защото който работи каза, ще спука дъските.” - „Дръжте си ги, казаха. Ние ще ти дадем колкото искаш.” И ми ги подариха, такива, каквито ми каза той, колко сантиметра.

Много ми вървеше тогава. И къщичката ми беше една кошничка само с цветя. Не се виждаха керемидите от розови рози, които бяха увиснали и цяло лято цъфтяха. И ми завидиха и ме махнаха оттам.

Та искам да кажа, че тази шумкарка ме покани на обед. А нейният апартамент беше до зала „Универсиада”, от прозореца й се виждаше. Аз не исках, ама отидох. А тя била много близка на Тодор Живков. Аз не знаех това.

А тя всяка неделя идваше да слуша беседа в моята барака, където се четеше и да записва, и да ме пита после.

В.К.: Да не е тази, Димитрова? Имаше една при Цанка Дойнова-Димитрова.

Л.Т.: Тя е, от Троян. Тя ме покани в един салон, то вътре, в апартамента, мебелировката е разкошна работа.

Казва: „Лиляна, аз ти обещах да бъдем насаме с тебе, а пък сега дойде една моя позната. Не се страхувай от нея. Тя, каза, е много симпатичен човек. Аз я поканих в столовата. Ще се запознайте, не се страхувай! Но аз искам, като седнем на масата, същите молитви да направиш и както пееш, преди да се храниш (Аз си пеех преди да се храня - изпявам малка песничка преди да се храня), пък да го направиш и пред нея.“

Е, а че викам, голяма работа, аз ще го правя за Господа. Пък че някоя кокошка била до мене и слушала, то си е нейна работа.

Влизаме в столовата и там беше и другата. И по едно време звънна телефонът. Моята позната вдигна телефона и каза: „Да, тука е, тука.” И извика другата да се яви. Самият Тодор Живков я вика. „Да, каза, аз като се наобядвам.” Разбрахме, че тя говори с Тодор Живков.

Аз се позатворих малко, като видях тази ситуация. Добре, ама те не ме оставят на мира. Направих, както си правя молитвата, почнахме да ядем. Добре, ама моята шумкарка ми каза: „Изпей сега тихичко „Химна на слънцето” и ако можеш да дадеш нотите, защото аз пея в един хор, в зала „България” изнасяме концерти. Да ни дадеш нотите на нас за това.” Именно „Будя”.

Аз съм го направила за хор, оркестър и четири солисти.

„Будя” го пее бас: „Изгрява моето слънце в моята душа. Да се слави името Божие!” - изпява го първият бас.

„Будиш” - значи спряга се това „будя” във второ лице от глагола „будя”.

А че „Буди” - трето лице.

А че почва хорът: „Будим”, „Будите”, „Будят”. Три хора.

И стана оратория. „Можеш ли да ми дадеш нотите?” И го изпях, и тази чу, другата.

Това „Буди” Учителят ми го свири. И защо не го даде на всички, не знам.

Учителят на мене го даде. И каза: „Направи го да стане по-голяма композиция.”

В.К.: Вие мелодията я имате от Него?

Л.Т.: Да.

В.К.: И думите от Него ги имате?

Л.Т.: И направих цяла оратория.

В.К.: Сега, за доказателство на това, което Вие казвате, аз искам да Ви кажа, че аз лично съм виждал и съм преписал от едно тефтерче на Учителя именно тези думи. И сега, когато аз го прочетох, аз си спомних за това нещо. Казвам: Ето, това са думи на Учителя от тефтерче на Учителя.

Л.Т.: А-а, облечено в музика.

В.К.: Значи Вие музиката я имате на „Будя”?

Л.Т.: Имам я.

В.К.: По същия начин на времето, преди 45 години, когато Мария Тодорова и Борис Николов виждат за пръв път Вашите песни и думите, те казаха така: „Тогава приятелите не бяха съгласни, че ние да поместваме нещата на Лиляна Табакова, защото те смятаха, че не са песни от Учителя.” Обаче казваха: „Ние имаме доказателства!”

Л.Т.: Ето, виждате ли?

В.К.: Да. Ние видяхме в тефтерчетата на Савка, че бяха същите думи, които е дал Учителят в нейните песни. Значи Учителят е дал думите. А понеже тя беше професионална певица, нали, песента е от нея. - Това е най-голямото наше доказателство.

И сега, вчера, снощи, 18 януари 1991 година, когато аз четох, аз извадих моето молитвено тефтерче, което аз съм преписал лично от тефтерчето на Учителя преди двадесет години - то не е при мене в момента, да проверя. И със същите думи.

Бяха същите думи и аз казвам: Е-е-е, нали, какво потвърждение, нали, доказателство. И затова искам да Ви питам за „Будя”.

Л.Т.: Този „Химн на слънцето” е прекрасна композиция. Мелодията е чудна.

И накрая ето, в песнопойките я има „Молитвата”, и се завършва с нея. Започва се с „Будя” и се завършва с „Молитвата”. „Молитва” пише. Накрая се пее от висок колоратурен сопран като соло:

Това е моята молитва. Висок колоратурен сопран изпява и така завършва тази оратория. Аз направих цяла оратория.

В.К.: Която започва с „Будя”.

Л.Т.: С „будя, будиш, буди, будим, будите, будят”.

В.К.: И накрая завършва с „Молитвата”.

Л.Т.: Да, ето я „Молитвата”, дето я посочих. Това е за „Будя”.

В.К.: Да, и за „Молитвата”. Разбрах, двете вървят заедно една след Друга.

Л.Т.: С дилетанти, аз не мога да работя с дилетанти. Само със специалисти мога.

В.К.: Значи тази „Молитва”, която е на 166 страница от песнопойката на Мария Тодорова: „Вярвам в Тебе, Господи, Който си ми говорил в миналото.”

Л.Т.:Да.

В.К.: Значи я има записана и отпечата[на].

Л.Т.: Да, нали Ви казах думите.

В.К.: Значи тука я има написана. Така, добре.

Л.Т.: За висок колоратурен сопран.

Той ми каза: „Всички братски песни ще се обработват в бъдеще за всички видове гласове: за ниски, за бас, за баритон, за алт и за високи сопрани. В различни гами ще бъдат, защото не можем флейтата да я накараме да свири като контрабас. Флейтата си има сол ключ, високи тонове. Контрабасът си има фа ключ, ниски тонове. Също тъй и с гласовете: имаме ниски гласове, имаме и високи. И там е красотата. И така се получават цели оратории, симфонии и симфонична музика.”

В.К.: Вие знаете ли, разрешавате един много голям въпрос. Понеже има една певица Искра, Вие я знаете, нали? Тя има високо поставен глас и каза: „За да пея песните на Учителя, аз искам в друга гама да бъдат, защото искам да си покажа гласа.” А другите не искат тя да пее по този начин, защото казват: „Ти изменяш песните на Учителя.”

Л.Т.: Това не е изменяне. Това е за нейния глас. Много просто. Значи те са много ниско образовани, нямат култура музикална.

В.К.: Понеже от мене зависеше аз да я лансирам и да я кача на сцената да пее. Аз не смея да я лансирам, понеже аз не съм музикант. Но аз имам възможност да я лансирам, да й дам възможност да направи концерт, но аз се дърпам, понеже ме е страх да не коригирам тоналността или песните на Учителя. И затова се страхувах. Но Вие ми разрешавате един въпрос.

Л.Т.: Именно.

В.К.: Тя няма да знае утре кому дължи тая работа. А дължи на Вас. Защото тя ми вика да се срещнем. Аз мога да работя с нея, нали? Тя с мене може също да работи, но аз се дърпах, не знаех как да разреша този въпрос.

Л.Т.: Сега друго нещо. Учителят много държи окултният певец да живее чист, ангелски живот и да няма любовни каши и такива работи. Да не живее светски живот, а да живее чист, свят, ангелски живот, защото то се отразява и върху гласа, и върху вибрациите.

В.К.: Певецът трябва да живее чист живот.

Л.Т.: Чист и свят живот. Да няма днес един мъж, утре друг мъж, любовни каши.

В.К.: Да, това трудно се постига.

Л.Т.: На мене Той много строго ми е казвал да спазвам това. Винаги ми казваше да внимавам.

В.К.: Това много трудно се издържа. Човек в млади години плува в море от изкушения.