117. Работата ми с Мария Тодорова

[Ани]

117. РАБОТАТА МИ С МАРИЯ ТОДОРОВА

В.К.: Ясно. Тука има един интересен въпрос. Тук има едно много хубаво изказване, което много ми хареса. Идва една сестра, която Ви пошепва на ухото - това е Мария Тодорова - за да отидете при нея, за да Ви научи как се пеят окултни песни.

Л.Т.: Да, ама Той я отряза.

В.К.: Той я отряза.

Л.Т.: Е, сега не мога да го изменя!

В.К.: Няма да го изменяте. Сега друг въпрос: Вие правили ли сте опити да работите с нея?

Л.Т.: Правих опит.

В.К.: Защото тя ми разказа, че сте правили опити, след което Вие сте пели.

Л.Т.: Ами тя ме покани. Тя ме покани. Добре, ама не може тя да ми каже сега тука го пей пиано, тука го пей форте, защото аз имам други знания по тия въпроси. Тя за мене не може да ми бъде авторитет. Но излязох с нея и на сцената.

Иначе е много чиста, много привързана към Учителя, много. Аз я поставям много по-високо от Борис, много високо. Аз я държа в най-високите полета на моето съзнание. Имам много хубаво чувство към нея.

В.К.: Аз я познавам много добре. Аз съм работил с нея десет години.

Л.Т.: Но едно не ми харесваше: че ходеше при ясновидки.

В.К.: Е, всеки има своя слабост.

Л.Т.: Това е. А иначе бе много чиста.

В.К.: Сега, понеже става въпрос за нея, искам да ми разкажете как почнахте да работите с нея за издаването на тази песнопойка. Тя ли дойде да Ви предложи, как стана тази работа?

Л.Т.: Тя идваше.

В.К.: Историята на песнопойката?

Л.Т.: Идваше един път, че втори път. Аз - не! Нищо не давам! „Абе сестра Лиляна, ще направим това...” - Не!

В.К.: Защо не искахте да дадете в началото?

Л.Т.: Влизаше един дух в мене и не ми позволяваше. И когато тя слизаше вече по стълбата, да я изпращам, спира се на първата площадка. „Абе сестра бе, не ме пращай така!” - и на стълбата ме молеше. След един-два дена идваше Борис отделно, а после идваха и двама. — Не, казах, не! Свърши! - Сядаха. А пък имах в стаята ми студио. Аз имах много голяма заплата и плащах голям наем, дето живеех.