Jump to content

137. Конкурс за роля


Recommended Posts

137. КОНКУРС ЗА РОЛЯ

В.К.: Той как се казваше?

Л.Т.: Едмондо де Веки - главен диригент в Скала ди Милано. Той ме избра между пет претенденти да пея ролята на Розина и се спря върху мене. Избра аз да бъда. Въпреки, че се яви и примадоната, бивша, на Операта, Милкова-Золотович. Тя беше уволнена, но тя искаше още слава, да излезе с Едмондо де Веки. Но той предпочете мене. Хем аз не казвам тука, но на Вас ще кажа.

Предния ден аз мих прозорци, врати, голямо пране прах. А това нещо разваля гласа. И на другия ден (те не ме предупредиха, че ще има конкурс в моя час с Атанас Маргаритов) и влизат, и ми казват, че има конкурс и трябва да пея. Ако ме бяха предупредили, нямаше да мия врати и прозорци и да пера голямо пране - да си развалям гласа.

Имам начини, Учителят ми дава особени начини как да си направя гласа много по-хубав. Щях да ги употребя и да се явя на конкурса, а те скриха от мене.

В.К.: Нарочно?

Л.Т.: Да.

В.К.: И те, като изпълнихте арията си?

Л.Т.: И въпреки туй, след като изпълних, от петтях Розини той избра мене, аз да бъда на премиерата.

В.К.: И след като мина премиерата, той Ви подари този портрет, така ли?

Л.Т.: Веднага, същата вечер след падане на завесата, качи се с жена си. Тя пристигна от Италия. Тя ме гримира, тя ме облече.

В.К.: Да.

Л.Т.: И извади от джоба си портрета, както беше прав, надписа ми го и ми го подаде.

В.К.: Какво написа?

Л.Т.: „Мелия синьорина Цветана Табакова уна буоно кантанте ди колоратура.“160

В.К.: Какво означава на български?

Л.Т.: „На синьорина Цветана Табакова, една добра колоратурна певица.”

В.К.: Това означава много!

Л.Т.: И се подписа.

В.К.: Това означава признание.

Л.Т.: Ами разбира се, това е световен диригент, главен диригент. Това е цял диплом.

В.К.: Ами Вие, когато пеете Бетовен под диригентството на Ерик Ортман?

Л.Т.: Той е генерал мюзик директор на Берлинската фолксопера. Той дирижираше Венцислав Янков, но най-напред, в сряда вечер на 27 януари дирижираше „Фиделио” и Венцислав в номер трета ложа ме слушаше, без да ме познава. А в четвъртък, на 28 януари, той дирижира в зала „България” - Венцислав Янков с филхармонията.

В.К.: От него имате ли нещо, автограф?

Л.Т.: Нямам.

В.К.: Така. На страница 63 от „Разговорите с Учителя”, когато работите с маестро Де Веки, той казва: „Basta, terribile!” [Достатъчно, ужасно!] Какво значи това?

Л.Т.: „Ужасно, ужасно!” И искаше да ги скъса.

В.К.: Тези нотни листове?

Л.Т.: Ама той ми ги откъсна от нотите.

В.К.: А кой ги беше написал тези каденци?

Л.Т.: Аз ги бях преписала върху нотите ми и залепени, да ги пея. Но той не ги хареса.

В.К.: А Вие откъде ги бяхте взели?

Л.Т.: Те бяха приети тук, традиционно се пееха в България.

В.К.: Да, значи „Баста, терибиле” [Basta, terribile], така.

Л.Т.: „Баста” значи - не ги ще.

В.К.: „Много сръчно ми написа каденците на Тетрацини.”

Л.Т.: Тетрацини161 е световна колоратурка. Нейни каденци аз сега ги пея още.

В.К.: Значи това е световна сила.

Л.Т.: Той ми написа други каденци - на Тетрацини.

В.К.: Да. И още ги имате, и още ги пеете.

Л.Т.: Имам ги и ги пея.

В.К.: На страница 63 от „Разговорите с Учителя” Учителят Ви дава една книга на немски, беседи, „Der Meisters pricht” [„Учителят говори”] - „да поднеса на него като подарък”. На маестро де Веки, така ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: Той я пое, нали?

Л.Т.: Пое. Защото той ми каза така (да не го казвам на френски -на български): „Аз тука много се отегчавам, отегчително ми е. Моята жена след няколко дена пристига от Италия. А искате ли тази вечер да приемете мойта покана: да отидем в ресторант „България”, да вечеряме заедно и да имаме приятни мигове?”

Аз му казах: Вие ме изненадвате с тая покана и няма да мога да я приема, защото едно лице долу ме чака по една спешна работа. Извинявайте много, че ще Ви откажа.

И слязох, и казах на брат Христов. Той досега беше много любезен с мене и се страхувах, защото като се откаже на един мъж, то става пък обратното.

Брат Христо каза: Не се безпокой, ще вземем едно такси, веднага се качваме.

В.К.: Къде, на Изгрева?

Л.Т.: При Учителя. И още като влязохме, то беше късно, брат Христов каза: Тя сега няма да спи цяла нощ, ще се тревожи. Кажете, Учителю!

Той се засмя и каза: Напротив, той ще стане още по-любезен към тебе.

И тогава даде книгата „Учителят говори”, преведена и отпечатана на немски - „Der Meisters pricht”, и каза на брат Христов: „И цяла нощ да не спиш, ще намериш един италианец, роден италианец, да напише...” - еди-какво си изречение - Учителят го даде, но не го помня. Там е писано, да го напише върху томчето на чист италиански език.

- И още утре, като влезеш при него да репетираш, поднеси му този том. Той ще разбере защо си му отказала.

В.К.: И Вие го направихте.

Л.Т.: И аз го направих. След няколко дена той ми каза: „Сега разбрах защо ми отказахте.”

Беше чел посвещението и нещо от книгата.

__________________________-

160) Miele Cara signorina Tsvetana Tabakova una buono cantante colorata

161) Луиза Тетрацини / Luiza Tetrazzini, 1871-1940, оперна певица, колоратурен сопран, педагог

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...