Jump to content

154. Чистият човек


Recommended Posts

154. ЧИСТИЯТ ЧОВЕК

В.К.: Не, нещо, което да Ви е разказвала? Като опитности, нещо интересно? Понеже говорим за нея.

Л.Т.: Тя ме сложи на нейното креватче да почина, когато пях най-напред пред Учителя.

И Той каза: „Този глас е работил хиляди години в Моите храмове и светилища” - като весталка и като жрица.

Но не съм си удържала обещанието пред Бога и съм го нарушила, че съм приближила мъж. А не трябвало да приближавам мъж. - „Затова тоз живот сама ще работиш.”

Брат Христов не беше мъж за мене. Той беше пратен да ми помага. С пръст не ме е пипнал. Защото Учителят е над нас. После къде ще се дяна! Даде, ако беше нарушил възбраната.

За него Учителят каза: „Той е чист човек!” Думата „чист” каза за него. Той си издържа докрай изпита, както трябва. И аз имам голямо уважение и благодарност към него, защото той ме заведе и ме представи пред Учителя.

В.К.: Аз смятам в бъдеще, когато прехвърлим материала, неговите материали ще ги съберем отделно, ще се издаде отделно като книжка.

Л.Т.: Аз само веднъж само показах на едного, има един, само Петър, той, Петър (презимето му как се казва?) - наш брат, инженер, забравих му презимето. Там, където работи, го пращат често пъти в Париж. Доведоха ми го тука и той ми каза: Може ли да идвам при Вас? Викам: Аз съм много заета, няма да може. Отказах му. Но той му дадох само едно нещо от брат Христов да прочете. „А-а-а, как искам, каза, нещо да си препиша оттука.”

Защото брат Христовата тетрадка, ако Ви покажа, се отличава много. Той никога не употребява тъмно мастило, ами химическо, като химически молив. И вътре пише с големи букви.

Той описва вътре едно изживяване между него, Михаил Иванов и брат Христов, поетично написано: „Цял ден работихме Учителят, аз и Михаил дърводелство и направихме една нова маса. И надвечер Учителят тръгна пред нас и ний след Него. И както вървеше, изчезна и се скри - каза - зад един бряст, ама ний не Го видяхме. И хукнахме, отминахме бряста и тичаме да Го гоним, а Той си тури кърпата на устата и се смееше, че не можем да го видим, че Го отминахме.”

В.К.: Те са смятали, че Той се е дематериализирал.

Л.Т.: Да, това е много поетично описано в тая тетрадка.

В.К.: Така.

Л.Т.: И знаете ли, каза: „Кого гоним ний? Ние гоним Сина на Слънцето, Учителя, нашия Учител. Ние приличаме на ония малки деца, които тичат и искат да хванат Лъча на Слънцето, да го хванат с ръка.”

Много поетично е написано.

В.К.: Да.

Л.Т.: Имам я тая тетрадка.

В.К.: Ще дойде време, когато почнем да разгледаме неговите неща.

Л.Т.: Много е интересна.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...