Jump to content

156. Черното врабче


Recommended Posts

156. ЧЕРНОТО ВРАБЧЕ

В.К.: Сега тука Учителят Ви дава ключа и казва: „Братята и сестрата да спят в тази стая.” В коя стая? Там, в Стоянка Илиева в къщичката ли или на друго място? Чета:

„Принесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник.”

Коя е тая стая? На Стоянка Илиева ли, гдето живееше или на друго място?

Л.Т.: Вижте какво. Половината къща на Стоянка Илиева, тя заемаше. А другата половина беше за гости от чужбина. И там спеше по-късно, мисля че Илия Узунов.

В.К.: Узунов, по-късно.

Л.Т.: И аз описвам там как е.

В.К.: Значи за тая къщичка става въпрос.

Л.Т.: Да. Даже една вечер, много късно, дойдохме в събота вечер, за да присъстваме сутринта в неделя в пет часа, и приказваме като отключваме. Имаме ключ, Учителят ни даде. Тя излезе и много строго ни се скара, че сме я събудили - тя легнала рано да спи. И каза: Тихо влизайте!

В.К.: Тя си беше такава.

Л.Т.: Тия подробности не са важни.

В.К.: На страница 94 от „Разговорите с Учителя” се казва: днес е петък и се иска разрешение от Учителя, понеже има Младежки клас, затова ли?

Л.Т.: За да разреши дали да влезем или не.

В.К.: Да.

Л.Т.: Така беше.

В.К.: Да. На тази беседа Учителят е говорил за музика и певци. Това е на 25[т.е. 23].08.1943 г.170 Проверявали ли сте дали е записана тази беседа? Дали е напечатана? На тази беседа Учителят, понеже Вие сте с братя Янкови и сте музиканти, и Той говори за музика, за певци и т.н.

Л.Т.: Ами те са я напечатали, да. Но Той се вдъхновяваше, като виждаше, че сме седнали там.

В.К.: Вие проверихте ли дали е напечатана тази беседа?

Л.Т.: Не съм проверила.

В.К.: Или е от непечатаните беседи и лекции? Вероятно е от непечатаните.

Л.Т.: Смятам, че... Не зная.

В.К.: Не сте проверили.

Л.Т.: Например веднъж като бяхме в приемната, изпърка нещо в печката и изскочи едно врабче от печката - цялото черно, минало кюнците. И взе да се блъска в стените и цапаше, понеже от кюнците черно, цапаше черни топки по стените, да търси прозореца, да излезе.

И Учителят дигна ръце нагоре, да го накара да намери прозореца, да си излезе. Добре, ама то не може да намери изведнъж. Станахме и ние с брат Христов, правим тъй и Той каза: „Това птиченце послужва за чистотата. То е минало много дълъг път от комина по кюнците и влязло в печката, и пъркаше вътре.” Той отвори печката и птичето излезе.

Сутринта, на другата сутрин, говорил този пример в беседа, същия пример.

В.К.: Много интересно.

________________________________

170) Гласът на душата. 5 беседа от Учителя, държана на 23 август, 1943 г., 5 ч с. София - Изгрев. - В: Вечното благо, съборни беседи от Учителя. София, 1944, с. 112-132.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...