Jump to content
Ани

156. Черното врабче

Recommended Posts

156. ЧЕРНОТО ВРАБЧЕ

В.К.: Сега тука Учителят Ви дава ключа и казва: „Братята и сестрата да спят в тази стая.” В коя стая? Там, в Стоянка Илиева в къщичката ли или на друго място? Чета:

„Принесох куфарчето си в приемната за гости от чужбина, състояща се от голяма стая с две легла и умивалник.”

Коя е тая стая? На Стоянка Илиева ли, гдето живееше или на друго място?

Л.Т.: Вижте какво. Половината къща на Стоянка Илиева, тя заемаше. А другата половина беше за гости от чужбина. И там спеше по-късно, мисля че Илия Узунов.

В.К.: Узунов, по-късно.

Л.Т.: И аз описвам там как е.

В.К.: Значи за тая къщичка става въпрос.

Л.Т.: Да. Даже една вечер, много късно, дойдохме в събота вечер, за да присъстваме сутринта в неделя в пет часа, и приказваме като отключваме. Имаме ключ, Учителят ни даде. Тя излезе и много строго ни се скара, че сме я събудили - тя легнала рано да спи. И каза: Тихо влизайте!

В.К.: Тя си беше такава.

Л.Т.: Тия подробности не са важни.

В.К.: На страница 94 от „Разговорите с Учителя” се казва: днес е петък и се иска разрешение от Учителя, понеже има Младежки клас, затова ли?

Л.Т.: За да разреши дали да влезем или не.

В.К.: Да.

Л.Т.: Така беше.

В.К.: Да. На тази беседа Учителят е говорил за музика и певци. Това е на 25[т.е. 23].08.1943 г.170 Проверявали ли сте дали е записана тази беседа? Дали е напечатана? На тази беседа Учителят, понеже Вие сте с братя Янкови и сте музиканти, и Той говори за музика, за певци и т.н.

Л.Т.: Ами те са я напечатали, да. Но Той се вдъхновяваше, като виждаше, че сме седнали там.

В.К.: Вие проверихте ли дали е напечатана тази беседа?

Л.Т.: Не съм проверила.

В.К.: Или е от непечатаните беседи и лекции? Вероятно е от непечатаните.

Л.Т.: Смятам, че... Не зная.

В.К.: Не сте проверили.

Л.Т.: Например веднъж като бяхме в приемната, изпърка нещо в печката и изскочи едно врабче от печката - цялото черно, минало кюнците. И взе да се блъска в стените и цапаше, понеже от кюнците черно, цапаше черни топки по стените, да търси прозореца, да излезе.

И Учителят дигна ръце нагоре, да го накара да намери прозореца, да си излезе. Добре, ама то не може да намери изведнъж. Станахме и ние с брат Христов, правим тъй и Той каза: „Това птиченце послужва за чистотата. То е минало много дълъг път от комина по кюнците и влязло в печката, и пъркаше вътре.” Той отвори печката и птичето излезе.

Сутринта, на другата сутрин, говорил този пример в беседа, същия пример.

В.К.: Много интересно.

________________________________

170) Гласът на душата. 5 беседа от Учителя, държана на 23 август, 1943 г., 5 ч с. София - Изгрев. - В: Вечното благо, съборни беседи от Учителя. София, 1944, с. 112-132.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×