Jump to content
Ани

163. Бомбардировките над София

Recommended Posts

163. БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СОФИЯ

В.К.: Сега, на страница 104 от „Разговорите с Учителя” Вие разправяте, че през време на бомбардировката175 нощем Венцислав свири, а Вие пеете и не слизате в мазето през време на бомбардировката, във Вашата квартира.

Л.Т.:Да.

В.К.: Той е разказвал, че в Берлин също никога не е слизал в мазето.

Л.Т.:Да.

В.К.: Нещо разказвал ли е за този случай?

Л.Т.: Загасват лампите най-напред, става тъмно, но луната грее през прозореца.

В.К.: Той в тъмното свири, а Вие пеете.

Л.Т.: Да. Разбира се, свирим духовна музика.

В.К.: Ясно. А той разказвал ли Ви е нещо за тези бомбардировки в Берлин?

Л.Т.: Разказвал ми е, но не съм ги писала. Те там бомбардировките са били килими, килими, едно до друго, така, даже мравките и бубулечките да умрат. Не едро, ами така, едно до друго.

И когато аз посещавах Учителя в спалнята Му горе и Му казвах: Учителю, Вий имате мощна мисъл. Щом пожелайте нещо, ангелите тичат да го изпълнят. Моля Ви се, не искам тази роля, не искам Блондхен. Искам Констанция.

Той ме гледа и вика: „Ти не знаеш какво искаш. Ти знаеш ли сега в Германия колко деца остават без родители, колко виртуози остават без ръце? Знаеш ли какво прави Хитлер там? Какви вопли, какви плачове, какви страдания и отнемане на живот? А ти искаш роля.”

И аз тогава казах тогава: Простете ми, Учителю, че искам. Няма вече да искам. Каквото са ми дали, ще го пея.

Той всичко виждаше: „Ти знаеш ли, че посред нощ Ме събуждат - казва - и параход потъва в океана, хиляди хора умират там и викат за помощ. Или пък любовникът, или годеникът, или мъжът извадил револвер срещу нея, иска да я застреля и Аз трябва да го спра. И му казвам: Тя те обича, тя е добро същество, не посягай на живота й! И той спира, не я убива.” Така ми казва.

Но всичко туй не съм го писала. Нощем Учителят не спеше, все лампата Му светеше.

В.К.: На Учителя?

Л.Т.:Учителя. Защото когато напуснах в Мърчаево Димитрина и Методий, когато се скараха и се сбиха, и тръгнах през селото, лампата на Учителя светеше посред нощ. А Той на другия ден каза: Ти направи разходка по цялото село и селските кучета беше опасно да те нападнат.

В.К.: Имате ли датата на този концерт, когато Любомир Янков дава концерт и когато Учителят е бил на мястото на тия хитлеристи? Имате ли запис на концерта?

Л.Т.: Не.

В.К.: Имате ли датата на концерта? Искам да Ви питам за друго: да ми разкажете за бомбардировките на 10 януари 1944 г. Изобщо какво представляваха тия бомбардировки (страница 105 от „Разговорите с Учителя”), най-голямата бомбардировка?

Л.Т.: На 10 януари 1944 г. - шесто представление, премиерно, вечерта пея в „Лучия ди Ламермур”.

И в деня, когато пея, аз имам специална храна, която майка ми я приготвя и ми я донася в деня на пеенето. А брат Христов след малко пристига и донася плод от Учителя, че ще пея много добре. Този плод аз никога не го изяждам бързо. Хапвам малко и го скривам зад кулисите по кюшетата, че през цялото пеене вечерта все да кусвам по малко от него, за да ме благославя. Те, артистите се чудеха какво правя по кюшетата, зад кулисите и се крия. А аз плода търся, за да хапна от него. Чудеха се, щото ме наблюдават мойте колеги.

И тъкмо и мама дойдеше със специалното ядене, а аз бях с копринен пеньоар, много тънко облечена и като почна „Вууууу!”, тревогата. И трябваше да слезем в мазето. Аз се позабавих, докато туря по-дебели дрехи, докато се завия и като взехме да слизаме по стълбата, почнаха да играят и стъпала, и всичко, почнаха бомбите. И като слязохме в мазето,ония, Балта-джиеви, които ме изгониха оттам за птичетата ми и те в същото, в нашето мазе са дошли. И понеже цялото мазе скърцаше, тухлите така правеха, щото наблизо пуснаха бомба (даже цяло здание събориха, съседно до нас, и светна веднага след туй), те се вкопчиха в реверите на брат Христов, защото той е чист и свят.

В.К.: Те го усещат вероятно.

Л.Т.: Усещат и непрекъснато викат: „Простете ни! Олеле, тука ще си останем, ще ни затрупа!” „Простете ни!” - искаха извинение. Всичко това го разправих на Учителя. Ама каква полза?

________________________

175) Бомбардировките на английските и американските ВВС срещу София и други населени градове в страната по време на Втората световна война са в периода 18.10.1941 г. до 17.04.1944 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×