175. Музикалната Пентаграма. Репертоара на Лилиана Табакова

[Ани]

175. МУЗИКАЛНАТА ПЕНТАГРАМА.

РЕПЕРТОАРА НА ЛИЛЯНА ТАБАКОВА

В.К.: Тука на страница 126 от „Разговорите” става въпрос за Пентаграмата - да се напечати и т.н. и става въпрос, че тя трябва да бъде и с цветни бои да се напечати. Вие напечатахте ли я, нарисувахте ли я с цветни бои?

Л.Т.: Аз не се занимавах с това. Учителят, Той накара Неделчо Попов, в Държавната печатница го направи, но не с бои - черно и бяло. А с бои...

Сега, в първите мои печатания може да бъде най-напред черно и бяло; после може, ей Учителят иска с бои.

В.К.: Става въпрос не за онази Пентаграма, която е братската голяма, а за Вашата Пентаграма, която е вътре в песните. За нея става въпрос.

Л.Т.: Да, имам я.

В.К.: Но тя имате ли я цветна? Не?

Л.Т.: Какво да имам?

В.К.: Цветна, цветна, с бои.

Л.Т.: Ами как, отде да взема бои?

В.К.: Питам, понеже нали тука брат Христов пита Учителя.

Л.Т.: Моята е чернобяла.

В.К.: Понеже брат Христов задава въпроса може ли да се направи цветна.

Л.Т.:Да.

В.К.: Затова аз питам, дали я имате. Значи я нямате.

Л.Т.: Нямам я, само е черно-бяла.

В.К.: Така. Тука на страница 126 от „Разговорите” Вие казвате, бъдещето ще донесе певци, които ще пеят от 5 до 7 октави. Тук Вие сте сбъркали, не сте писали от коя до коя.

Л.Т.: От 5 до 7 октави.

В.К.: Тука не е написано.

Л.Т.: Пропуснала съм. Някой е звъннал, излязла съм и не съм го написала.

В.К.: От 5 до 7 октави - поправям. Ами вашият глас колко октави имаше?

Л.Т.: Не казвам.

В.К.: Не казвате, добре.

Л.Т.: Сега пея още по-добре, отколкото тогава.

В.К.: Така. Сега на страница 127 от „Разговорите”, в Мърчаево Вие сте. Ирина Кисьова и Веса Несторова искат да им изпеете „Мирът иде” [Иде вече с палмово клонче на мира ...], новата песен. И Вие им я изпявате. Сега тази песен, ставаше въпрос - по текста на Стоянка Илиева? За нея ли ставаше въпрос?

Л.Т.: Да, за нея. Защото аз я коригирах и като я изпях пред Учителя в Мърчаево, Той заплака. А Той праща тях да чуят аз как пея, за да си вземат бележки и те да я коригират. Е-е, то стана източен въпрос.

След смъртта на Стоянка дойде Илия, и той да ме пита къде съм коригирала пък неговата Стоянка, нали те са приятели.

В.К.: Сега, аз като издавам този сборник, понеже искам да пусна тази песен, Вие ще я дадете тъй, както Вие сте я направили. И аз ще я напечатам. А отгоре ще се напише историята, както Учителят Ви е казал - какво, що, как сте променили и нали, направено от Лилиана Табакова. Тоест в този раздел за Лилиана Табакова, в този сборник, ще сложим и „Мирът иде”.

Л.Т.: Да.

В.К.: С Вашето обяснение.

Л.Т.: Сега виждате как са нещата.

В.К.: Виждам как, сега имам представа. Аз по-рано нямах представа какво представлява това.

Сега по-нататък, на 128 страница от „Разговорите с Учителя”. Вие споменавате, че започват да Ви тормозят. Най-напред, докато се разбере кой е кум, кой е сват в Операта, започнаха да Ви тормозят на лична почва и като дъновистка: „Тормозите се сипеха отгоре ми най-много от секретаря Георги Димитров и режисьора, и диригентите.”

Л.Т.: Започнаха, защото съм от Братството, а пък кой е кум, кой е сват, те - дали си комунист, в каква партия сме. Пък аз съм безпартийна.

В.К.: И затова почнаха да Ви тормозят. Казвате, най-много от секретаря Георги Димитров. Така се казва секретарят, така ли?

Л.Т.: Той е бившият композитор, диригент на партийния хор „Георги Кирков”. И беше пияница, много пиеше.

В.К.: И режисьорът? Кой режисьор беше?

Л.Т.: Е, той е, Драган Кърджиев.

В.К.: А, Драган Кърджиев, да.

В.К.: Така. Аз искам накрая да споменем и Вашите роли, които Вие сте пели.

Л.Т.: Аз пея години наред централните роли:

1. Джилда от „Риголето”.

2. Марта от едноименната опера „Марта”.

3. Розина от „Севилския бръснар”.

4. Лучия от „Лучия ди Ламермур”.

5. Виолета от „Травиата”.

6. Блондхен от „Отвличане от сарая”.

7. Марцелина от „Фиделио” и

8. Като солистка в Девета симфония от Бетовен, с диригент Карл Бьом.

В.К.: Значи осем централни партии.

Л.Т.: След 9 септември 1944 г. аз пях още четири години в Операта

9. Аделина в операта „Еликсир на любовта”.

Вие ще видите, че когато вече Учителят бере душа и се излъчва, Той ме пита: „Дават ли ти още работа в Операта?” И аз Му казвам: „Дават ми.” И Той прати мощна мисъл, да не бързат да ме уволнят. Затова в комунистическо време аз пях още четири години и половина и чак 1948 г. ме уволниха.

В.К.: Значи Вие сте пели още четири години и половина в Операта -Аделина от операта „Еликсир на любовта”.

Л.Т.: Да.

В.К.: 10. Норина от операта „Дон Паскуале”.

Л.Т.: Да.

В.К.: И след това друга роля?

Л.Т.: А, имам, разбира се.

В.К.: Понеже тука не сте отбелязали.

Л.Т.: Имам, например:

11. Всички видове пажове съм пяла: и в „Хугеноти”, и в „Лоенгрин” от Вагнер, и в „Бал с маски”.

Три вида пажове ме избираха, защото когато се облича трико (пажовете са с трико), краката не трябва да бъдат криви и когато се съединят, да няма помежду да свети. А нагоре вече, тогавашните пажове са били така облечени.

В.К.: Понеже Вие сте били стройна.

Л.Т.: Ами де да знам.

В.К.: Ха-ха, така.

Л.Т.: Например пажът в „Хугеноти” е колоратурен сопран, висок, защото има каденци. Въобще пажовете са млади момчета. И обикновено са влюбени в своите кралици, при които работят. Аз съм влюбена в моята кралица. Значи трите видове пажове съм пяла.

В.К.: Първият вид паж кой беше?

Л.Т.: Ами и в „Хугеноти”, и в „Бал с маски”, и в „Лоенгрин” от Вагнер.

В.К.: Значи тия три пажа сте пели, понеже е необходимо колоратурен сопран.

Л.Т.: Сега, в „Хугеноти” е колоратурен, а в другите е лиричен сопран.

В.К.: Да. И Вие сте пели в тези роли.

Л.Т.: След това пях в Оперетата. Дадоха оперета в Операта, за пръв път.

12. [Арсен от] оперетата „Цигански барон” от Йохан Щраус