177. Последна среща с Учителя

[Ани]

177. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

В.К.: Сега накрая идваме до последната среща с Учителя.

Л.Т.: Дойдохте ли до нея?

В.К.: Аз съм дошъл и съм я прегледал. Сега аз искам да ми я разкажете. Тя е много интересна, това е финалът. Да ми я разкажете!

Л.Т.: Вижте какво, брат Христов криеше от мене, че Учителят се готви да заминава. И аз пък имах вече тежки репетиции в Операта, пазех си много гласа. И не говорех много, щото много пеех, за да бъда свежа там, като се явявам. И изведнъж брат Христов идва на 24 декември 1944 г., неделя. Беше смутен и много замислен. И ми каза: Бързо се облечете, сестра Лилиана, да отиваме при Учителя. Аз се зарадвах много, защото не знаех какво е положението. Пристигаме на Изгрева, имаше много сняг. И видяхме атмосферата коренно изменена. Салонът, в който Учителят влиза да говори беседи - вратата широко отворена, столовете разкривени, кой как излязъл, оставял.

На един стол стъпил шофьорът на Лулчев - Йордан, и вика: „Сестри и братя, Лулчев е невинен. Молете се за него!”

В.К.: Ама той е арестуван вече?

Л.Т.: Той беше арестуван. А пред приемната на Учителя се трупаха много хора, всеки иска да влезе. А на вратата на приемната беше застанала сестра Савка Керемидчиева и не пуща никого. Най-после и ние се доближихме с брат Христов. Тя му пришепна: „Вие ще влезете!”

Необичайни работи в неделен ден обикновено. За мене беше много изненадващо, защото брат Христов нищо не ми каза. И когато влязохме вътре, беше толкова силно напалена печката, че баня беше, много горещо. Като влязохме, изведнъж почувствах изпотяване в сравнение с външния студ. И какво да видя.

Учителят беше седнал на същото кресло, на което приемаше посетители, само че креслото беше на тази страна турено, надясно, а коленете Му бяха завити с одеяло. И какво да видя: Той нямаше две бузи, а имаше две дупки тука на лицето Си, изпъкваха тука, виждаше се от челюстта Му кост. И като видях външния Му вид и цялата тази атмосфера, аз силно изпищях и се хвърлих в нозете Му, и забих главата си в одеялата върху коленете Му. И започнах силно да плача. А Той беше си пъхнал ръцете под одеялото.

Добре, ама аз не знаех, че Учителят на всеки пет минути се излъчва. И като се излъчи, главата Му силно клюмва надолу и бузите Му, и те така като кърпи увисват, и няма Го в тялото Му.

Тогава се хвърляше сестра Савка и Го друсаше, и викаше: „Отива си, отива си! Учителю, не Те пущаме, аз съм!”

В.К.: И защо вика?

Л.Т.: Ами не знам. И Той се връща пак в тялото Си.

В.К.: Ами това е много мъчително! Много е трудно за Него.

Л.Т.: Много мъчително. Той много мъчително си замина. Аз сама видях. И в тоз момент Учителят се наведе ниско над главата ми, като плача и ме попита. Но аз усетих как под лицето ми Той иска да издърпа дясната Си ръка, за да я тури на устните ми, да я целуна. И да направи контакт с мене. Измъкна Си ръката отдолу и в тоз момент ме попита: „Дават ли ти още работа в Операта?” Аз вдигнах глава да Му отговоря: „Да, Учителю!” И Той ме удари с дясната Си ръка по устните.

В.К.: За да я целунете?

Л.Т.: Удари ме! И в тоз момент, като ме докосна, вече прекъснах да плача. И да исках да плача, не можех. Тогава ми каза: „Заповядайте, седнете!” Имаше празен стол и аз седнах. И това нещо мъчително беше и за нас да го гледаме.

След малко Той пак се излъчва и като се върне в тялото Си, с тази дясна ръка отгоре върху коляното почваше да се чука така, така чука и устата Му беше като да иска да свири с устните Си така, ама не се чува никакъв звук.

В.К.: И Той тука отмерва тонове, така ли?

Л.Т.: Ритмус правеше, ритмично. Като че ли някаква песничка си пее. Иска да каже де, нищо Ми няма. Добре, ама се излъчваше. И пак увисваше главата Му, и пак се връщаше. И това се повтаря, се повтаря и тогава брат Христов ми даде знак да напуснем приемната. И отидохме в столовата.

В.К.: Сега, през времето, когато Вие сте били там 15-20 минути, колко пъти се излъчи?

Л.Т.: Ах, не ги броих, ама много пъти, много.

В.К.: Много пъти. Седите там и гледате.

Л.Т.: А това е на 24-ти, а чак в сряда си замина, 7 часа сутринта, на 27-и. Аз бях на 24 декември 1944 г. Три дена Той се е мъчил. Предполагам.