Jump to content

187. Какъв е контактът с Учителя


Recommended Posts

187. КАКЪВ Е КОНТАКТЪТ С УЧИТЕЛЯ

В.К.: Сега, на страница 130 от спомените Вие казвате, Учителят казал: „Ще дойде време, когато те сами ще Ви освободят и ще се освободите.” Той дълго говори за България и българския народ, но всичко не ми е позволено да пиша.”

Л.Т.: Не ми е позволено, пак повтарям, не ми е позволено.

В.К.: А Вие написали ли сте го на друго място? Или не сте го написали, а го помните още.

Л.Т.: Да.

В.К.: И какво говори за българския народ?

Л.Т.: Няма да кажа.

В.К.: Лоши работи?

Л.Т.: Да. Сега не искам да говоря, защото тук пред мене ще стане върволица, да ме разпитват.

В.К.: На този етап така ще бъде, сама ще сте.

На 131 страница, Учителят. Защо трябва да обърнете внимание на тона ЛА и МИ - тука Той споменава?

Л.Т.: Ами де да знам? Ла и ми.

В.К.: „Трябва да имаш винаги връзка с Господа, трябва да обърнеш внимание на тона ла и ми.“

Л.Т.:Да.

В.К.: „Ми е като стрелката, която ще ти посочи пътя. Ла е завършен резултат.”

Л.Т.: Ами Той казва, Той сам казва, че Ми е стрелка.

В.К.: Да.

Л.Т.: Аз ги имам тия тонове.

В.К.: Вие ги имате тия тонове. Така.

Л.Т.: После да мога млади, гласовити хора да ги направя певци. Не виждате ли, непрекъснато ми казва: „Изучавай маската - резонаторите на лицевите кухини, на челото, на черепа, изучавай ги! На долната челюст, на устните.” Той ме подготвяше.

В.К.: Да.

Л.Т.: Като не приемат каквото им казвам, то си е тяхна работа. Аз си пея по Школата на Учителя.

В.К.: Сега, тука на 132 страница от спомените Вие пишете така: „Той ме погледна проницателно в очите, повдигна десния си показалец във въздуха...”

Л.Т.: А-а, това ли? Той образува вече уволняването ми, самият Той каза: „Сега ти си тука.” Сне си пръста надолу: „Ще те оставим малко да починеш.”

Защото на друг път ми каза: „Ти стана толкова чувствителна, че даже една памучна топка като падне на рамото ти, я усещаш.”

Веднъж Той ми каза: „Ще те оставим малко да починеш” и аз казах: „А!” А Той вдигна пръста на ръката Си по-високо от първото положение, то Вие сте го чели.

В.К.: Аз точно това не можах да го разбера.

Л.Т.: А Той приготви вече и ми предсказа, че те ще ме освободят от Операта.

В.К.: Да. Така.

Л.Т.: Защото те гледаха апетитно към мене като към жена. Всички артистки, даже женени, може би, са имали близост с някои от диригентите и режисьорите. И това е нещо обикновено в Операта. Но за един окултен ученик това не е позволено. Иначе аз щях да скъсам с Учителя. Учителят ще престане да работи с мене, ако аз се поддам на любовни авантюри.

В.К.: На тези неща.

Л.Т.:Да.

В.К.: Сега продължаваме нататък, 134 страница от спомените. Тука споменавате, че Христов Му е заговорил за някакво писмо на брат Михаил от Париж. И Учителят казал: „Неговата гордост ще го накаже!”

Л.Т.: Ами наказа го. Ха-ха. Ето например научих от Петър194, забравих му презимето. Петър, как се казваше... Доведоха ми го тука - който е инженер на висока служба и всяка година по 1-2 пъти го пращат в Париж.

Той е ходил лично и при Михаил, и той ми каза за неговото заминаване от тоя свят. Една сестра се грижела интимно, влизала при него. Добре, ама го заключила, не давала никой да влиза. И той трагично си заминава и след това трябвало да се обърнат чак към прокурора в съда, защото започнала да изнася с куфари разни ценности. А той много ценности имал. Имало от тоя род проблеми и неприятности.

В.К.: Така.

Л.Т.: Така ми каза той. Сега може да са се оправили там.

В.К.: Добре. Сега, Вие тука споменавате, че сте записали последните дни и часове с брат Христов. Всичко ли, което сте записали във Вашите тетрадки, го дадохте тука? Има ли нещо което не е изнесено?

Л.Т.: Какво съм записала?

В.К.: Последните дни и часове на Учителя, и брат Христов.

Л.Т.: Всичко съм дала тука.

В.К.: Няма нищо, което да е останало?

Л.Т.: He.

B.K.: Няма друго?

Л.Т.: Има някои премълчавания, но то си е за моя сметка.

В.К.: Да. „Сега Учителят ми говори още за него, за мене и за брат Янко, но брат Христов не ми позволява да запиша всичко.”

Л.Т.: Не ми позволява.

В.К.: Вие работихте с него?

Л.Т.: И няма да кажа.

В.К.: Да. Сега, на 140-а страница Вие пишете за ролята на Марцелина от операта „Фиделио” от Бетховен. Какво представляваше тази роля?

Л.Т.: Тази роля, в нея аз съм дъщеря на Михаил Попов, големия бас. А той е директор на мъжкия затвор. Аз съм негова дъщеря. И в момента преди да се вдигне завесата (когато се яви Учителят след Неговото заминаване, когато ми се отвори гърлото да пея), гладя мъжко бельо. В мене се влюбва, такава ми е ролята, Зекхино, който е, там помага на бащата, негов секретар. Добре, ама тя отблъсква неговите чувства. Той казва: „Най-после сами сме, погледни ме малко по-любезно. Е, да си поговорим насаме.” Аз казвам навярно неважни неща: „Аз съм сега заета, освободи ме!” - почвам да споря на самата сцена. А когато той казва: „Ама към Фиделио си много внимателна и нежна” и аз оставям ютията (забравям, че тя е гореща) върху копринената риза и казвам: „Фиделио, само като кажа думата Фиделио...” Аз повдигам, после изгорих ризата, защото беше гореща ютията. Значи аз съм влюбена във Фиделио. А Фиделио не е мъж, ами е жената на Флорестан, облечена като мъж и си отрязала косата, за да може да спаси мъжа си. Защото той е в затвора, в карцера долу.

А в другата сцена, Христо Бръмбаров е Пизаро и Михаил Попов, моят баща, в самия карцер копаят гроб, в който ще го заровят. Форестан, а неговата жена е Леонора, но се препоръчва в затвора като Фиделио, като мъж, за да прислужва на мъжа си и да може да го спаси. И го спасява. Накрая идва министърът и освобождава Форестан, и наказва тези, които му копаеха гроба долу.

Копаенето на гроба е знаменито дадено от Бетховен.

В.К.: Да, така. Сега, тука на страница 141 от спомените Вие споменавате, че „Учителят винаги беше пред мене, когато пеех на сцената”.

Л.Т.: Винаги.

В.К.: Като образ ли Го имахте или Го усещахте, че е там?

Л.Т.: И двете: и като образ, и като усещане.

В.К.: Как като образ?

Л.Т.: И като образ.

В.К.: Как, виждахте Го че е там?

Л.Т.:Да.

В.К.: Но в бяло, в светлина или какво беше?

Л.Т.: В светлина.

В.К.: И Го виждахте. Той как...

Л.Т.: Повече няма да човъркате. Няма да отговарям.

В.К.: Добре. Значи като образ и като светлина.

Л.Т.:Да.

В.К.: Значи като образ. Аз човъркам, извинявайте! Понеже искам да си изясня нещата до края.

Л.Т.: Ха-ха.

В.К.: Нищо, аз сега като чета, разбрах. Казвам, сега трябва да я питам като образ ли или Го вижда в друго поле, в светлина ли Го вижда, като образ ли или Го усеща вътре. Затова искам да питам точно как е.

Л.Т.: Ами и двете.

В.К.: Значи човъркам. Ха-ха-ха. На този етап така. Сега, да прибера аз тези неща.

Л.Т.: По-духовното не може да се снеме във физическия свят напълно. Трябва човек да се качи, той да се качи в духовната гама, за да го почувства.

____________________________

194) Петър Йорданов Велинов, 1941-, радиоинженер

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...