188. Коментар на снимките от архива на Лилиана Табакова

[Ани]

188. КОМЕНТАР НА СНИМКИТЕ ОТ АРХИВА НА ЛИЛИАНА ТАБАКОВА

В.К.: Ясно, да. Сега, ние коментариите приключихме с първата част. Сега идва ред на документацията. Кой е този човек?

Л.Т: Той е завършил в Индия.

В.К.; Значи това е доктор Шмидт, така ли?

Л.Т.: Доктор Шмидт, пишете доктор Шмидт. Аз търся сега договора за квартирата ми, навярно съм го забутала някъде.

В.К.: Написахме „Доктор Шмидт от Берлин”.

Л.Т.: А-а, Вие четохте!

В.К.: Четох, да знам. Сега тука виждаме снимки, отбелязано, че са от „Севилският бръснар”. Това е рецензия, а това са снимки след Паневритмия.

Л.Т.: След Паневритмия Учителят застава в средата, всички пеят една обща песен. Сега тука Той по-малко се вижда.

В.К.: Тука виждаме...

Л.Т.: Това е Катя Зяпкова, това е брат Христов, това съм аз.

В.К.: Сега другата снимка се вижда по-добре.

Л.Т.: Пак е същото, само че тя се е отдръпнала.

В.К.: Вие сте с шапката, до Вас е Учителят.

Л.Т.: Учителят. Това е дъщерята на едно семейство там.

В.К.: Тази коя е тука? Тука, коя е тази, изправена до Учителя?

Л.Т.: Това е сестра Балтова, Учителят, пак същата сестра, аз, брат Христов и всички пейме общо.

В.К.: Да.

Л.Т.: В средата.

В.К.: Сега тука, освен тези снимки имате ли и други снимки с Учителя, на друго място?

Л.Т.: Имам, разбира се. И в сандъка имам, но трябва да отворя, да ровя!

В.К.: Ами трябва да отворим. Трябва с мен да отворите и да проверим. Сега тука Вашите снимки са от онези години.

Л.Т.: Сега. Тука съм във Варна, отивам към морето.

В.К.: Тука сте с пеньоар.

Л.Т.: Тука с майка ми. Ето майка ми.

В.К.: Това е майка Ви, а Вие сте това. Вие сте с бялата шапка.

Л.Т..- Отиваме пак към морето. А тука съм, пак отивам вече късничко. Това е Варна.

В.К.: Това е Учителят.

Л.Т: И брат Христов.

В.К.: А така ли? Не можах да го позная.

Л.Т.: Тука съм след като пях „Малката кибритопродавачка”, съм на 8-10 години.

В.К.: Значи тука сте като малка. Тука Учителят е с Христов.

Л.Т.: Заснет както говори. Тука е с моята сестра Султанка.

В.К.: Тука сте пред наблюдателницата. Тука пише „Вдъхновение”.

Л.Т: Като свири на цигулката, вижда образи.

В.К.: Да. Това вече е майка Ви.

Л.Т: Майка ми на млади години. Това съм аз.

В.К.: На колко сте години тук?

Л.Т: Тука съм през 1943 година в Операта.

В.К.: Тука вече виждаме тази...

Л.Т: Тука композирам пред чешмичката пред второто езеро на Рила. Държа нотен лист и композирам.

В.К.: Вие сте тука легнали и сте полегнали. Сега тука Венцислав, така ли?

Л.Т.: Това е Лоте Шойне, германска певица, която пя в „Гранд Опера” в Париж и нейният мъж плати грамадна сума, за да я пуснат да пее там. Защото за чужденците искат да се плаща.

В.К.: Да.

Л.Т.: А мене искаха с дебют да ме представят в Гранд Опера, ама L'Ecole normale да ме представи за дебют. Но аз се върнах по-рано в България и се осуети. Това са критики пък от вестниците.

В.К.: Така. Сега тука виждаме това сте тука Учителят на Молитвения връх.

Л.Т: Тука е брат Христов, Учителят.

В.К.: Къде е Христов сега. А, това ли е, този?

Л.Т: Да, той е. А аз съм по-долу, не съм с него. Тука сме във Варна. Разхождаме се. Брат Христов, аз,...и негова първа братовчедка.

В.К.: Да, тука сте във Варна. Сега тука е една снимка от „Севилският бръснар”, второ действие. Къде сте Вие?

Л.Т.: Ето ме, много къдрички дето има роклята.

В.К.: А, тази, да.

Л.Т: Ето ме.

В.К.: Вие сте втората отляво.

Л.Т.: А Берта е това, Диана Герганова, моята слугиня. А това е Михаил Попов, ама гърбът му се вижда на снимката.

В.К.: Гърбът му на Михаил Попов.

Л.Т: Големия. Тука, чакай да видим какво пише тука.

В.К.: Впечатление...

Л.Т: Сега тука. Тука съм, когато Александър Стамболийски беше станал министър-председател и беше дал заповед на всички училища да им дадат копачки и да работят трудова. Ето ме мене, малко момиченце.

В.К.: Това е сега една снимка с ученици. Вие сте с бяло тука.

Л.Т.: Да, в бялото, и всички дадоха ни да копайме. Нали той въведе тия работи.

В.К.: Сега.

Л.Т: Това е баща ми.

В.К.: А, тука баща, татко, долу.

Л.Т.: Със сини очи беше.

В.К.: Вие вървите по линия на бащата, не приличате на майка си. По родова линия вървите на баща Ви, като виждам на снимката.

Л.Т.: Косата му беше запазена. Лицето му бе много запазено, нямаше никаква бръчка и като идваше да ми вземе багажа на училище, моите съученички викаха: „Твоят пак дойде!” Викам: „Това е баща ми, бе!” „И ти, каза, на ерменския поп разправяй.”

В.К.: Ха-ха-ха.

Л.Т: „Той е млад човек, каза, не е баща ти.” „Бе баща ми е, бе!” - не вярват.

В.К.: Да. Сега, това е второ действие от „Отвличане от сарая”, тука. Значи тука Вие сте си отбелязали тия неща. Сега този кой е?

Л.Т.: Този е Сваровски, главен диригент в Дрезденската опера. С него съм пяла „Отвличане от сарая”.

В.К.: Аз мога ли да напиша тук отгоре „Сваровски”.

Л.Т.: А тука съм премиерата на „Севилският бръснар”.

В.К.: Но това е „Марта”, „Марта” пише.

Л.Т.: А?

В.К.: Тука пише трето действие от операта „Марта”.

Л.Т: Не, то пише, но това е премиерата на „Севилският бръснар”.

То е било за друго. А Михаил Попов, Георги Иванов, а аз, Едмондо де Веки ме е хванал под ръка, Петър Райчев, Михаил Люцканов, Диана Герганова, и Павел Елмазов.

В.К.: Това е значи операта „Севилският бръснар”, така ли?

Л.Т.: Премиера, премиера.

В.К.: Момент. Сега значи тука е „Севилският бръснар”.

Сега тука виждаме снимки с Учителя. Това са децата от Братството.

Л.Т.: Децата от Братството са пожелали да се снимат. Тука пак.

В.К.: Учителят с децата.

Л.Т: Подобно.

В.К.: Подобно.

Л.Т.: Тука е Паневритмия, да.

В.К.: Кой е сега тука?

Л.Т.: Тука е пак...

В.К.: Борис Георгиев.

Л.Т.: Рабиндранат Тагор е това.

В.К.:Тука пише: „Абу Бен Хур”. Какво значи това?

Л.Т: Е, не знам.

В.К.: Нещо е написано, „Абу Бен Хур”, някой е написал нещо.

Л.Т: Знам, че художникът, който е рисувал Учителят, не можал да Му нарисува погледа и предпочитал да го даде със затворени очи.

В.К.: Това се касае до Борис Георгиев.

Л.Т.: На обратно го турихте.

В.К.: Обратно, да.

Л.Т: На дължина.

В.К.: На дължина. Сега тука виждаме...

Л.Т.: ...пак...

В.К.: ...една група.

Л.Т.: Същата снимка, дето я видяхме. С лекция от Учителя. Той сам рисува, без пергел, предава лекция. Тука е пак Учителят, Учителят, Учителят. И тука, тука е Рила.

В.К.: Тука виждаме отзад. Тука Вие сте с една, това е много хубава снимка!

Л.Т.: Да. А наедно четири пози ни правиха, когато се явих във фото „Изкуство”. А една, друга - съм седнала с друга шапка - четири пози. Ето на същата снимка, във вестника я има.

В.К.: Но онази е по-хубава, по е.... Сега тази коя е?

Л.Т.: Тука е второ действие на операта „Марта”.

Ето ме мене права. Вижте тука половината ми гърди и рамене са открити. Виждате ли? И лорд Тристан е паднал на колене. А „Севилският бръснар” го видяхме, щото тука съм запазена. Сега тука се намирам в двора на Йорданка Жекова и беше узряла черешата. Пък много висока и качих се по стълбата и сама си късам череши. Ето и тука, вижте как посягам и бера череши.

В.К.: Да, това е брат Христов.

Л.Т.: Тука съм на Ламанш. Средната съм аз. Тук се къпем: Вовон -дъщерята на професора ми, а това е дъщерята на хазяйката. Ето Ламанш.

В.К.: Тука сте в Ламанш. Горе е Христов.

Л.Т.: От тази страна. Тука е обща снимка на Рила с Учителя. Мен ме няма тука.

Тука са по-старите братя. Има го и брат Христов.

В.К.: Къде е той? Аз не го виждам, не го виждам тука. Това е Учителят.

Л.Т.: До него обикновено се намира брат Христов. Тука може и да го няма.

В.К.: Тука го няма.

Л.Т..- Не мога да обещая.

В.К.: Ето го Едмондо де Веки.

Л.Т.: Гостуване. А тука е програма. Ето, че аз пея. Пише „Лиляна Табакова” и вътре са ме сложили. Аз не държа, че не ме слагат много отпред, но ето, първа ме слагат.

В.К.: Да.

Л.Т.: Защото няма как, макар, че не могат да ме търпят като дъно-вистка, но публиката много ме обича.

В.К.: Да. От другата страна тука виждаме една снимка.

Л.Т.: Венцислав Янков. Тука е на Изгрева, на Учителя в салона.

В.К.: Ама те две пиана ли са?

Л.Т.: Три подариха, три. И щом издъхна Учителят, и си ги прибраха.

В.К.: Ама кой ги подари?

Л.Т.: Ето едно пиано, второ пиано, трето.

В.К.: Ама кой ги подари?

Л.Т.: От Братството.

В.К.: Аха.

Л.Т.: И си ги прибраха. И Венцислав, на което искаше си свиреше, а аз пък си пея.

В.К.: А това сега е Христов, така ли?

Л.Т.: Да.

В.К.: А отдолу?

Л.Т.: А Учителя.

В.К.: Това май Грива, Митко Грива.

Л.Т: Грива. Ето брат Христов. Ето го тука Учителят и около Него.

В.К.: А тази горе коя е?

Л.Т.: Тука е Паневритмия.

В.К.: Момент.

Л.Т.: Не го помня името. Един пожела да нарисува брат Христов и го нарисува.

В.К.: Да.

Л.Т: Сега тука, който ми подари тоя албум, ми написа нещо за мене.

В.К.: Да.

Л.Т.: Той ми е подарен.

В.К.: [Чете]

„Честит първи сняг, честит първи, сребърни пеперуди, вали снежен прах от небесата, над вейките тежи, трепкат златни спомени, лекичко снегът вали и Вие.

(подпис) Кръстеняков.

Л.Т.: Да, той ми подари целия албум.

В.К.: Да.

Л.Т.: Ето Ивон Депорт.

В.К.: А, Вие имате тази снимка.

Л.Т.: Ето Premier Grand prix de Rome (Първата голяма награда на Рим).

В.К.: Вие имате на тая снимка.

Л.Т: Вижте какви големи сини очи имаше.

В.К.: Да.

Л.Т.: Много красива беше. А тука е програмата. Чакай да видим отзад. „Notre portrait” („Нашият портрет”) пише за нея, защото тя взе Premier Grand prix de Rome, и казва, че е родена във влака, във време на пътуване между Мюнхен и Париж. Майката почувствала болки, имаше една кошница с плодове, хвърлиха плодовете и тя роди вътре във влака бебето. И бебето го туриха в кошницата. Ето.

В.К.: Това е портретът за нея.

Л.Т.: За нея и казва, че от тригодишна възраст е свирила песента „Lе retour de papa” („Връщането на татко”). Бащата бил на война и се върнал, и тя направила композицията „Връщането на татко”.

В.К.: Да, ясно. По-нататък.

Л.Т.: Ето Аделина Пати в ролята на Констанция, „Отвличане от сарая”.

В.К.: Аделина Пати?

Л.Т.: Аделина Пати. Тука аз съм в „Отвличане от сарая”, не помня кое действие, май че последно ли ще е. Ето ме мене.

В.К.: Да.

Л.Т: Заедно с тенора Георги Хинчев¹⁹⁵, „Отвличане от сарая”.

В.К.: Тая снимка вече е ясна.

Л.Т.: Тука имах една английска палатка, голяма. С нея отивах на Рила. Не беше моя, вземах я под наем и я плащах. Вътре имаше вана и всичко, и единадесет канарчета, на гърба ги носех.

В.К.: И те ли пътуваха горе на Рила? И те ли пътуваха с Вас, на Рила?

Л.Т.: На Рила, горе. И в палатката ги пущах, и като чуваха рилските птиченца, че вътре има музика... Аз отивах на Паневритмия да играя. Като се връщам, какво да видя: те влезли външните птиченца, дето пада от къщичката на моите птиченца - ядат и си приказват. И като влязох, те бягат, излизат. Единадесет канарчета имах вътре. А тази палатка беше най-хубавата моя - голяма, висока, не се навеждам, много хубава. Плащах наем за нея.

Тука композирам пред чешмичката на второто езеро на Рила. Ето ми тетрадката, че пиша, композирам.

В.К.: Да. Тука е брат Христов, играе Паневритмия.

Л.Т.: Тука е пак.

В.К.: Паневритмия.

Л.Т.: Да. Тука е пак същото, с малка разлика. Защото се запазват, затуй съм ги турила.

В.К.: Тука сте легнали.

Л.Т.: Тука съм легнала в двора на Рилкини. Тя ми тури вече легло, а не да лежа на земята.

В.К.: В Мърчаево.

Л.Т.: В Мърчаево. И съм се завила, на обяд почивам и тука до ръката ми е седнала Димитрина, ама не са я снели. Ето на тука същата снимка, така увеличена. В столовата аз съм до Учителя.

В.К.: Само че от друга проекция е направена, от друга страна е заснета. Да, виждам аз. Тука тези са?

Л.Т.: Двамата братя Янкови - Венцислав и Любомир, като по-малки.

А тука е обща братска снимка на Рила. Имам я увеличена, само че на друго място. Вижда се брат Боян, вижда се и брат Христов. До самия Учител е брат Христов. Даже и Мария Тодорова е тука.

В.К.: Да. Ето го тука...

Л.Т.: Имам я увеличена.

В.К.: Сега тука кой беше?

Л.Т.: Този е маестро дел Говони, режисьор в Скала ди Милано. Той много хареса моята Джилда в „Риголето”.

В.К.: Да, маестро Говони, нали?

Л.Т.: Маестро Говони¹⁹⁶.

В.К.: Какво каза, тука имате?

Л.Т.: „Ла Травиата”, „La parole bulgare” имаше в София avec mademoiselle Tabaco и „Саламбо”, Nouvel opera. Ето ме тука. Пише на френски за мене.

В.К.: Да. „Лучия ди Ламермур” - критика. Гостуване и премиера в Народната опера пак.

Л.Т.: Тука както играя Паневритмия.

В.К.:Да.

Л.Т.: Методи Константинов, ето Неделчо Попов, ето го брат Христов.

В.К.: Продължаваме по-нататък.

Л.Т.: Тука са критики - „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки, от различни критици. Ето премиерната пак. А тука имам специален концерт по радиото. Много рядко пишат критици, но моят беше стилен и голям критик, писа за този концерт. „Марта - една даровита певица” - пак за мене пишат.

При „Марта” най-много харесваше Учителят тази сцена: Лайонел учи Марта как да преде и Плунка пък учи Нанси как да преде. И целият оркестър снимат си лъковете, без лък, само цъкат с пръсти, за да се получи нещо като китара и свири целият оркестър с цъкане, а мъжете пеят: „Се вър-те-те ко-лел-це-то, се вър-те-те...”, а аз правя колоратури отгоре и Нанси, и тя също. Много интересно. Много харесваше тази сцена Учителят.

В.К.: Вие коя сте в момента. Къде сте Вие?

Л.Т.: Аз съм вдясно и изпълнявам една английска народна песен. Тука съм пак аз.

В.К.: Да.

Л.Т.: Сега от тази, Аделина Пати, от вестниците, ето я, аз увеличих онази, която Ви показах. Тука е, брат Христов пише как е минала премиерата. Ето ме пак първа ме слагат, въпреки че тя беше любовница на някой там, въпреки. А мене ме турят първа.

В.К.: Да.

Л.Т.: Въпреки!

В.К.: Сега тука отзад.

Л.Т.: Ето Учителя и брат Христов. Тука се намирам на „Охлюва” на Рила, на върха.

На тази спирала се нареждахме да се храним на обяд. Тя е направена от бели мраморни камъни, които братята са носили на ръце, за да направят спиралата, а отгоре сложат камък наподобяващ черупката на охлюва. Аз съм на върха и пея.

В.К.: Сега тука виждаме...

Л. Т.: Учителят дава песни.

В.К.: „Духай, ветре” пише, „Духай, ветре”.

Л. Т.: Той е написал на черната дъска.

В.К.: Ама Той лично или някой от приятелите е написал?

Л.Т.: Няма, Той!

В.К.: Той ги пише.

Л.Т.: Е, някой път може и други, ама...

Сега тука се намирам на балкона на къщата на Борис Дряновски. Те ме поканиха, имаше и череши в една чиния. В ръцете си държа моите птиченца, виждате ли ги?

В.К.: Да, виждам ги, да.

Л.Т.: И не бягат от мене. Кацат на рамото, виж. Тука сега по-дълго трябва да го кажа. Понеже Лулчев взе участие в моето назначение, се обади по телефона и той.

Аз казах: „Учителю, да благодаря ли на Лулчев?”

Той каза: „Брат Христов ще ви обясни, като влезете при него, как да се държите.” Повече не ми каза.

Брат Христов ми каза тъй: че като влизали при него сестри, той отварял един голям албум с картини и казвал на сестрата: „Ела да видиш картинките.” И тя отивала да види картинките и той почвал да я пипа. Затова каза, когато ти каже: „Ела да видиш картинките!”, ти тури бялото гълъбче в чанта с цип и когато той каже: „Ела да видиш картинките”, дръпни ципа и гълъбчето ще те спаси. И точно тъй направих.

Той сне един голям албум, отвори го и седна до писалището, и каза: „Ела да видиш картинките!” Аз дръпнах ципа, изскочи гълъбът, най-напред (имам още една снимка). Кацна тука и после в ръцете ми, защото го гледах от малко бебенце и ме имаше като че съм негова майка, пак че съм гълъб. И той като видя: „А-а-а, не мърдайте, не мърдайте!” Скочи и взе един апарат, и цък-цък-цък - три снимки направи.

В.К.: Значи той ги направи.

Л.Т.: Този гълъб на Лулчев развали работата.

В.К.: Значи Лулчев направи тази снимка.

Л.Т.: Да, от Лулчев е. Затова лулчевистите ми кланят глава и ме търсят, и уважават. Тука по улиците вървя и ме снимат.

Ето баща ми и майка ми.

В.К.: Вие тук сте на тротоара.

Л.Т.: Баща ми беше директор на фабрика „Христо Райков” в Габрово и тука се снели. А тука се намирам на третото езеро на Рила, ето „Харамията”, и чета за Орфей.

В.К.: Това е след заминаването на Учителя.

Л.Т.: Да, след заминаването. Тука пак е.

В.К.: Тука пак видяхме. Сега тука.

Л.Т.: Сега тези вече са неподвижни.

В.К.: Ние ще ги гледаме така, да бъдат подвижни. Сега тука вече виждаме, тази е много хубава снимка. Такава хубава снимка трябва да се сложи в книгата за Вас.

Л.Т.: Те са все в едно време и цяла, гдето съм, те са в едно време.

В.К.: Тази трябва да я намерим, за да я увеличим за книгата. Тука сте пред розите.

Л.Т.: Пред салона на Учителя.

В.К.: Тука Вие сте отзад и пеете. А този кой е?

Л.Т.: Тъкмо Венцислав ще ми акомпанира. Туй е Кисьова май. Ще ми акомпанира и аз ще почна да пея.

В.К.: А Венцислав седи на стол.

Л. Т.: А Учителят слуша.

В.К.: Тука е Христов.

Л.Т.: Тука пак тъй. Ето баща ми и майка ми.

В.К.: Тука вие сте на ... Тука тая снимка нещо е мъгляво.

Л.Т.: Малко е тъмно.

В.К.: Да.

Л.Т.: Сега тука, аз съм пред пианото. Ето го птиченцето: каца на рамото ми и ме целува по устата. И в този момент ме цъкнаха.

В.К.: Сега тука?

Л.Т.: Давам голям концерт в София. Ето ме мене, ето го Събчо Събев, този е Бен Сусан¹⁹⁷ - виртуоз пианист, който избяга преди да дойде Червената армия, избяга в Америка и не се върна. Ето го и Коларов.

В.К.: Не, това е Саша Попов¹⁹⁸.

Л.Т.: Саша Попов, но тоз е Коларов. А този е Цибулка¹⁹⁹ - големият челист, и той свиреше.

В.К.: Така.

Л.Т.: Ето го Учителят, ето пак същата снимка. Тука отивам на спирката, ще се качим на Витоша с раницата на гърба.

В.К.: Какво ще кажете за Саша Попов, той идвал ли е при Учителя?

Л.Т.: Въвеждал го е брат Христов при Учителя. А той ми казваше: „Но каквото отношение Учителят има към тебе, към никой досега, които съм довел при Учителя, не е имал. Затова те карам: Пиши бе! Пиши бе!” Аз дълго време не исках да пиша. Насила ме накара да пиша.

Тука съм пред Изгрева, тука е сестра ми Султанка, тя е цигуларка.

В.К.: А това е Вашата сестра?

Л.Т: Да.

В.К.: Сега Вие тука пеете на...

Л.Т: Тука, там има снимка, пристигнаха в Радиото. Отивах, носех програми за цяла година. Добре, но в този момент при директора Сирак Скитник²⁰⁰ беше дошла една цяла филмова делегация от германци, филми да правят. И казват: „Дайте ни, идваме снимки да правим.” И веднага изскочи един и каза: „Не си отивай, стой тука! Директорът каза да не си отиваш.” А аз нито бях вчесана, тука имаше един голям букет от теменуги на ревера и не можах даже да се вчеша. Качиха ме, в една зала ме туриха, туриха ме на високо, дадоха ми нотите и зад мене оркестърът.

Втората снимка е: цялата в ръст съм снета с оркестъра.

В.К.: Да.

Л.Т.: И пея арията на Бътерфлай. И тука пише: „Концерт” на немски. Същата, ето я.

В.К.: Да. Сега Вие тука пеете в салона.

Л.Т.: Тука пея „Страшен беше вятърът” в салона и Кисьова ми акомпанира. Ето го Венцислав е седнал.

В.К.: Това е значи кюнецът на печката, значи е в салона. Значи „Страшен беше вятърът”.

Л.Т.: Сега тука, след моето уволнение мама отишла да пазарува и купила вестник. И отваряме, и пише: „България е страната на богати надарени гласове!” Те си дали портрета, но пише и за мене - че и аз влизам в туй число значи.

В.К.: Да. Тука е подчертано.

Л. Т.: Тука критики.

В.К.: Критики. Лиляна Табакова, Янко Янков и Найден Найденов -пиано.

Л.Т.: А-а, грамаден концерт.

В.К.: Да.

Л. Т: Сега: „Севилският бръснар”, „Лучия ди Ламермур”, нямам вече дубльорка, сама, само аз я пея. После туриха Апостолова, но тя не можеше да облича моите костюми, щото е дребничка.

А тука е „Отвличане от сарая”.

Тука „Севилският бръснар” с Едмондо де Веки. Ето Лиляна Табакова, пак „Севилският бръснар”, ето тука е турена Апостолова. Тука са ме турили по-назад, по-назад - аз не държа на това.

В.К.: Да.

Л.Т.: Сега „Лиляна Табакова ще пее утре в Джилда”. Преди да съм излязла да пея и пишат, че съм дъщеря на фабричен работник. Баща ми никога не е бил фабричен работник.

В.К.: Но така са го написали.

Л.Т: Такъв е бил, да. Тука пак същото. Ето Стефан Киров, който беше директор на Подвижна Народна опера. Аз съм пяла в Подвижна Народна опера.

В.К.: Да. Ето Го Учителят на смъртния одър.

Да. На ложето. Така. Тука са. Тука нещо е написано.

Л.Т: Сега, в Париж, в Champs Elysees, в голям концертен салон и mademoiselle Tabaco пее. Пея заедно с много участвуващи.

В.К.: Защо пише Соня, Соня Табакова?

Л.Т: Наричаха ме Соня, защото не могат да изговарят „цв”. Не ми викаха „ц”, а ми викаха „зв” стана. Не можеха да изговарят „Цветана”.

В.К.: Да.

Л.Т: Успешният дебют в „Травиата”.

В.К.: Да, така. Сега тука виждаме снимки.

Л.Т: Сега, ето я моята Вовон в друга поза.

В.К.: Това е хубава, тази Вовон.

Л.Т: Да. Ето тука се намирам пред салона. Тука е богата работа -рози.

А тука временно брат Христов ми намери работа да бъда писарка, преди да вляза в Операта, защото баща ми почна да ме напада, въпреки че той има голяма заплата, но ме напада. И тука са мои колеги, с които работя. Качиха ме тука и ме снеха.

В.К.: Тука къде си?

Л.Т.: Тука Венцислав Янков, Учителят, аз и брат Христов.

В.К.: Тука сте.

Л.Т: Учителят, ето двамата братя Янкови, ето Го Учителят.²⁰¹

________________________

195) Георги Желев Хинчев, 1897-1968, оперен певец, тенор

196) Марчело Говони / Marcello del Govoni, 1885-1944, оперен певец, бас, баритон, тенор, режисьор

197) Манехем Бенсусан, 1901-1958, пианист, композитор, диригент

198) Сашо (Александър) Димитров Попов, 1899-1976, цигулар, диригент

199) Иван Вацлав Цибулка / Iwan Waclaw Cibulka, 1880-1943, музикант, виолончелист

200) Сирак Скитник - псевдоним на Панайот Тодоров Христов, 1883-1943, писател, художник, педагог, библиотекар

201) Забележка от съставителя В. Кръстев: Всички тези снимки, на които се правеше разбор, бяха заграбени от злосторници, за да попречат на работата ми. Снимките от куфара също не дойдоха при мен. Изчезнаха след нейната смърт. Умишлено се разпиляха. Добре, че Небето взе мерки и след като си оставих паспорта, тя ми даде малък брой от снимките и от изрезките от вестниците. Така бяха спасени някои неща.