192. Оценките в дипломата на Лиляна във Франция

[Ани]

192. ОЦЕНКИТЕ В ДИПЛОМАТА НА ЛИЛИАНА ВЪВ ФРАНЦИЯ

Л.Т.: Сега, ето моите бележки.

В.К.: Тези бележки какво представляват?

Л.Т.: Сега тука брат Христов е нямал лист и е писал на гърба на снимка на Венцислав. Първият ми урок по „Битието”. Учителят ме извиква, вече аз влизам с цигулката. Дава ми ключ да живея на Изгрева. И той пише, само че почеркът му по-мъчно се чете.

В.К.: Да, това нещо ще го прочетем после, виждам го. Виждам го какво представлява, ще го приберем. Така, следващото, което следва като документ?

Л.Т: Сега, двойна телеграма - директорът е Аугуст Манжо, диктува на своята секретарка:

„Цветана получи диплом по пеене с поздравление на жури[то].

Трябва да остане още една година в L’Ecole normale, като прекара ваканцията със семейството на monsieur Депорт, който я кани.”

В.К.: Значи оставате във Франция. Я, я прочетете на френски Вие телеграмата!

Л.Т: [Чете]

„Cvetana obtenu diplome chante avec felicitation de jury.

Doit rester annee prochaine chez Professeur Deportes pour reposer, lettre suit.”

На телеграмата пише, че следва писмо. Следва писмо. Да го чета ли на френски?

В.К.: Прочетете го, за да го имаме като документ - произношение на френски език.

Л.Т: [Чете]

„Monsieur, et ici que je vous ai telegraphie.

Votre fille Tsvetana [a] obtenu aujourd’hui le diplome de chant avec felicitations du jury.

Nous estimons que Mademoiselle Tabaco[va] pourra faire une belle carriere de cantatrice en poursuivant ses etudes pendant un an. II serait tres regrettable qu'elle soit rappelee en Bulgarie avant de finir ses etudes.

[Son professeur], Monsieur Emile Deportes, 1‘invite a passer [ses] vacances dans sa famille. Sa fille est une excellente musicienne.

Je crois que Tsvetana sera tres heureuse, si vous voulez bien 1‘autoriser a passer [ses vacances] dans cette famille. Madame Deporte et une excellente dame a qui vous pourrez confier votre fille en toute assurance.

Je puis ajouter que son professeur de chant, Madame Guy, s’interesse beaucoup a son eleve et I’aime beaucoup.

Enfin, soyez assure que moi-meme surveillerai ses etudes.

Je comprends qu’il etait penible a un pere et a une mere d’etre separes de leur enfant, mais je puis vous assurer que vous serez recompenses de vos sacrifices par les succes de votre fille quand nous I’aurons fait debuter a I’Opera.

Veuillez agreer mes salutations les plus distinguees.”²⁰⁶

B.K.: Сега можете ли да го преведете на български?

Л.Т: Да го преведа?

В.К.: Да. Това ще стане по-бързо.

Л.Т: „Господине, както Ви телеграфирах, Вашата дъщеря

Цветана получи днес диплом по пеене с поздравление на журито и се надяваме, че тя ще получи една добра кариера като артистка-певица, но трябва да остане още една година в Париж.

Нейният професор Емил Депорт, я кани да прекара лятото в неговото семейство. Неговата дъщеря е чудесна музикантка и неговата жена е чудесна дама, на която Вие можете да доверите Вашата дъщеря.

Аз мога да прибавя също, че нейната професорка по пеене мадам Гию се интересува много за нея и много я обича. Накрая бъдете сигурни, че аз лично ще следя нейните занимания.

Аз разбирам колко е мъчително за едни баща и за една майка да бъдат разделени от тяхното любимо дете, но аз Ви уверявам, че Вие ще бъдете възнаградени за Вашите жертви, когато ние ще я направим да дебютира в Операта.

Приемете моите най-учтиви благопожелания.”

В.К.: Значи ние прочетохме телеграмата и писмото. Сега следва...

Л.Т: ...бележките ми. Аз съм споменала там. Тука вече са изпитите. Ето моето име, че съм получила такъв диплом. Най-високата бележка по пеене, която ми е дадена е 20.

Пише: „Много красив глас, много леснина; ученичка покорна, послушна и учтива“.

И вече почват оценките ми. Седемнадесет и половина имам солфеж. Ами аз съм ги писала.

В.К.: Вие сте ги писали. Добре, няма.

Л.Т: Няма смисъл.

В.К.: Значи това е бюлетинът.

Л.Т: Ето тука надолу, не, в другото имам. Аз съм ги пращала на баща ми с преводи. Не това, другото. Още едно има. Чакай, от L’Ecole normale de musique.

Ето други бележки, за диплома вече, за самия диплом. Вече оценката не е 20 по пеене, а 30. Ето, 30.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т.: Аз имам, виждате ли?

В.К.: Да.

Л.Т: 29.

В.К.: Добре.

Л. Т: Тука диктуват ми ноти: както Учителят свири и пее и веднага аз записвам. Колко е тука - 10, аз имам 9.

В.К.: Максимумът е 10, а тука - 9, да. Ето ги.

Л.Т: Къде ли е другото? А другото да не е паднало?

В.К.: Не, не е, нищо не е паднало. Ще излезе някъде. Нищо, ние сега изваждаме материали.

____________________________________

208) Текстът на френски език и превода е редактиран от Марина Иванова Стойчева-Франсоа