Jump to content

209. Брат Христо - Кръстю Христов Трифонов


Recommended Posts

209. БРАТ ХРИСТО - КРЪСТЮ ХРИСТОВ ТРИФОНОВ

В.К.: Да. Сега, разбирам. В този мой сборник значи аз искам да сложа нещо от Вас: Учителя за музиката, последната Ви среща с Учителя и нещо от брат Христо.

Л.Т.: Ха!

В.К.: Брат Христо за музиката, искам и от него да сложа нещо. И Вие трябва да помислите, Вие знаете какво да сложим от него.

Л.Т.: Има, има, има, има, има, много хубави работи.

В.К.: Което е за музиката.

Л.Т.: Аз, ако ми кажат сега, за да се отплатя на тая душа, брат Христо... Той ме въведе при Учителя, той ме намери в света и ме хвана за ръчичка, и ме доведе при Учителя. Вие не бихте могли да издържите, което той издържа. Ако аз през годината пея триста пъти ролята на Розина, „Севилски бръснар”, той триста пъти ще бъде в салона.

В.К.: Аз не мога да издържа.

Л.Т.: А той издържа.

В.К.: В никакъв случай.

Л.Т.: А той издържа. Аз му се чудя. Е, как ще му се отблагодаря? Ако ми кажат: един цял живот ще му миеш краката - ще ги мия. Ще ги мия, за да се отплатя, готова съм.

В.К.: Аз не мога да издържа на такова нещо. Аз нали чета разговорите - не мога да издържа.

Л.Т.: А, виждате ли? Виждате ли? Не случайно Учителят го прати. И такова упорито изпълнение на всичко, което изисква от него Учителят, аз втори човек не съм видяла. Даже там, където работеше във фабриката (то не е фабрика, ами, „Йорданка Нанкова” се казва)... Да, те го подушиха вече. Той например извършваше неща, които не може да се извършат, а като ги пипне той, стават. Да, имаше такива сили, работеха в него.

Веднъж се качихме на бивака - забравили сме да вземем кибрит. А си палим сами огъня и аз си крия в скалите, на едно скрито място съда, в който си варя отделно вода, за да не разравям големите чайници на Братството, които са укрити и заровени. Те са за много хора. Няма кибрит. Даже Дора Карастоянова беше седнала отстрани и тя видя - няма кибрит. Нито тя има, нито аз.

Изведнъж, той като се помоли, - ако щете вярвайте, не ме интересува - на камъка до огнището цял кибрит, неразпечатан, неотварян, се яви на камъка. И запалихме огъня.

Например, той е живял в къщата на Бертоли, той в града имал къща. И на неговите 40 дена, като си замина от този свят, аз го сънувам и ми казва: „Искам нещо топличко, топличко”, ми каза.

Аз казах на неговите близки сестри - сестра Любка Хаджиева и сестра Гита, че го сънувах снощи и затова искам да сваря малко жито - ако обичат, да заповядат. Те казаха: ние сме заети, няма да можем да дойдем.

Добре, ама аз нямах там текуща вода, трябваше да отивам далеч, да наливам вода. Взимам си съда за вода и тичам да налея вода. И на шосето имаше телефон, телефонна кабина. Както тичам със съда, един човек ме среща и казва: „Абе на Вас ли чукат? Ще счупят стъклото - каза - на кабината, дето говорят вътре по телефона. Някой чука.” Аз се спрях. Гледам, Веса Колева говори по телефона. Остави слушалката и излезе отвън, и вика: „Абе Лилиана, за тебе, на тебе чукам, ще счупя стъклото на кабината.

Тази вечер имам един гостенин - селянин от селата, който има ясновидство и е пристигнал, и давам вечеря - жито ще сваря, и давам вечеря. Каня те.”

Ето туй: вместо да наливам вода, да варя жито, аз отидох там. И този човек, селянинът, каза: „Когато живеехме у Бертоли, долу спря чешмата в мазето. Не ще и не ще - никаква вода не тече. Слязох аз - няма вода; слезе Бертоли - няма вода. По едно време се яви на стъпалото горе брат Кръстю и каза: „Какво?” „Ами няма капка вода.” Той слезе, тури си ръцете върху чешмата и започнаха да мърдат устните му, да говори нещо и водата юр-р-р(!), почна да тече.” Самият човек го каза на трапезата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...