213. Бетовен - понемченият славянин

[Ани]

213. БЕТОВЕН - ПОНЕМЧЕНИЯТ СЛАВЯНИН

В.К.: Сега, тука на страница 4 пише: „Първият лъч в музиката - от Бетховеновата Девета Симфония”, първият лъч.

Л.Т: Учителят го каза това:

„Първият лъч в музиката е Деветата симфония на Бетховен.”

Виж колко високо го поставя.

В.К.: Сега, там се споменава: „Бетховеновият Дух е от славянството.”

Л.Т.: Да, Учителят каза: „Той не е германски дух. Той е славянски дух, роден в Германия.”

В.К.: Защото аз също съм слушал едно изказване на Учителя, че Той казал: „Бах, Бетховен не си знаят произхода - казва, - те са понемчени славяни”, понемчени славяни.

Л.Т: Може, може, да.

В.К.: Те са славянски Дух.

Л.Т.: Славянски Дух.

В.К.: На страница 5. Защо Бетховен си е послужил с квинти?

Л.Т: С „празни квинти” ги нарича Учителят, защото като чуеш една квинта, тука усещаш, че на слънчевия възел, че се изпразва нещо.

А тия квинти Учителят ми ги даде, да ги сложа в Битието в прелюда. Да покаже, че земята беше пуста и беше хаос, тъмнина, бездна, нищо устроено няма вътре. Затова първите страници ще бъдат само квинтови акорди.

Ами аз Му казах: „Аз съм учила хармония, Учителю, и забранени са паралелни квинти в хармонията.”

Той каза: „Ти няма да слушаш тази хармония, ще пишеш отстрани: „Така искам Аз, така иска авторът.”

И аз пиша отстрани: „Така иска авторът.” За да изразя този хаос, преди да се оформи нещо като земя, като небе и т.н.

В.К.: Тука Вие говорите за разбора на „Битието”, че ще го дадете в „Новото Битие”. Това е отделна Ваша книга - за „Новото Битие”, разборът? Това е отделен материал, така ли?

Л.Т.: Е, аз го чета, когато изпълнявам „Битието”, имам в отделна тетрадка да чета за „Битието”.

В.К.: И добре, когато...

Л.Т: Но сега не е удобно.

В.К.: Въпросът е друг. Когато става въпрос за „Битието”, Вие го имате нотния текст, а отпред трябва да се даде разборът, който Вие го имате.

Л.Т: Имам и Словото.

В.К.: Значи Вие този материал го имате?

Л.Т: Имам.

В.К.: Добре. Продължаваме нататък. Значи тези букви не Го питахте какво означават?

Л.Т: Не.

В.К.: Защото аз съм набелязал тука много такива букви. Значи Вие не ги знаете. Тук има едно нещо интересно:

„Бог да пази В. В. брат Христо Филиел”.

Л.Т.: Той се подписваше „Филиел”. А то значи „Син на светлината”. „Ел” е светлина, а „фили” е син.

В.К.: Сега, това Учителят ли му го е дал или той?

Л.Т.: А, не знам, не съм го питала.

В.К.: Така.

Л.Т.: Така се подписваше: „Филиел”.

В.К.: Тука също има много такива съкратени букви. Значи Вие не може да кажете.

Л.Т.: Не всички, не съм се спирала върху тях.

В.К.: Добре.

Л.Т: В душата си. Цели торбички писма имам от него до мене, защото той имаше обичай, нали наближава обяд - той тогава пристига при мене да обядваме заедно. Цяла сутрин е в бараката си и непрекъснато медитира и се моли. А когато влиза на обед, ми подава едно писмо.

Винаги, през ден или всеки ден, аз получавам едно писмо от него. Разбира се, че ще имам много писма.