216. Имитаторът Михаил Иванов

[Ани]

216. ИМИТАТОРЪТ МИХАИЛ ИВАНОВ

В.К.: Сега, друг въпрос. Когато Вие четохте тези изрезки от френските вестници, какво впечатление имахте: правилно ли го осъдиха или бе скалъпен този процес?

Л.Т.: Аз чувствах, че всичко беше инсценирано и надуто. Чак тъй не е бил Михаил, толкова ниско паднал. Аз не вярвам, защото аз го обливам с един по-светъл душ.

Аз не искам да се излагат нашите братя. Даже и да е влязъл в момент на някаква слабост, аз пак искам да го извиня. Затуй, защото държа всички наши братя и сестри да бъдат святи, чисти и съвършени.

В.К.: Аз бях чул на времето, че той беше се обявил за Учител на Бялото братство, Михаил.

Л.Т: Да, вярно.

В.К.: Е, Вий как реагирахте? Ами Христо как реагира?

Л.Т: Аз съм против това и брат Христо така го реши.

В.К.: Беше против това нещо?

Л.Т: Много, много. Брат Христо много е смирен и скромен, затова Учителят го държеше около себе си.

В.К.: Ето сега например той, когато се обявява за Учителя, започва да имитира и да се дегизира като Учителя.

Л.Т: Точно, точно.

В.К.: Ето, гледайте сега тука една снимка, една снимка.

Л.Т: Тука той е дегизиран.

В.К.: Дегизиран като Учителя. Жуми. Учителят казва за него: „Котката някой път жуми, за да хване мишката”, казва за нея.

Ето виж сега, сложил си, направо имитира Учителя в тази снимка.

Сега ето друга снимка - пак имитира Учителя. Учителят има една снимка на Присоите и той имитира тази поза на Учителя.

Л.Т: Да.

В.К.: Ето, виждате тука сега.

Л.Т: Той е дегизиран. Даже имал фризьори, жени фризьорки, които го фризирали.

В.К.: Ето сега друга снимка негова - пак дегизиран като Учителя.

Л.Т: А-а.

В.К.: Ето, вижте сега как е застанал и позира. Сега, това е положението, когато той, нали, се обявява за Учителя. Изважда една такава теория, че 15 години медитирал върху образа на Учителя и затова придобил Неговия образ. Ето, вижте сега как се прави на Учителя.

Л. Т: А-а, това е фалшива работа.

В.К.: Фалшива.

Л.Т.: Аз съм против, да.

В.К.: И той се обявява за Учител на Всемирното Бяло братство; че Дънов не е нищо и че той е Учител.

Л.Т.: Къде е Учителят! Учителят, когато ми прати книгите по брат Христо - „Дали може” и „Все, що е писано” - тия, Неделните томове, които бяха излезли топли от печатницата, аз Му казах: „Учителю, ако турим само една фраза от тези, които ми пратихте, на везните и турим всичките богатства, богатствата на света, ще бъдат по-леки от Вашето Слово.”

Така Му казах, даже в присъствието беше и Венцислав, и брат Христо. А Той си затвори очите и ме слушаше.

И тогава казахме с брат Христо на Учителя: „Учителю, надпишете на Венцислав”, щото Той взе от масата една книга, да подари на Венцислав. А Той каза: „Да отвори страница еди-коя си” - значи наизуст знай. И той отвори страницата, и прочете Венцислав: „Дето сте събрани двама или трима, и Аз съм между вас”, се падна това изречение. Не си спомням дали Учителят му надписа книгата, въпреки че ние пожелахме.

На мене надписа книгата, но в друго време, не сега. Но на Венцислав не знам дали надписа, не си спомням. Ще трябва да го питам.

В.К.: Той, Михаил, е издавал разни беседи и книги. Какво беше Вашето мнение, Вие чели ли сте нещо от него?

Л.Т: Ужас, а-а, дума да не става! Не чета. Той има известни знания, има известна идея, но сухо е в сравнение със Словото Божие, защото Бог Отец говори през устата на Учителя, Бог Отец, Отец говори през устата на Учителя.

Учителят е толкова силен, че веднъж знаете ли какво каза? „Тъй както сте насядали, мога - каза - да ви умъртвя!” Той имаше големи сили. Той можеше, но не си служеше с тях, големи сили.

Той си сложи ръцете върху моето гърло и за известно време държа - пожелахме ние да ми го пипне. И каза: „Това гърло е Божие гърло. Няма да позволяваш никой да го пипне” - така ми каза. „И ще пееш само за Бога! Всичките ти роли, всичките ти арии ще бъдат отправени не към твоите възлюбени, ...”

В.К.: Роли там, партньори.

Л.Т: „...а към Бога.” Затова аз давах по-особени образи на сцената.

В.К.: Сега, друг въпрос. Когато сте получавали тези книги на Михаил, какво беше мнението на Христо?

Л.Т.: Винаги против Михаил. Брат Христо много строго го осъждаше, много. „Неговата гордост - казва, - той - казва - се самозабрави!”. Винаги, винаги.

В.К.: Сега, след заминаването на Учителя се създава един конфликт между това Братство в София и Михаил във Франция. На какво се дължи този конфликт?

Л.Т: Именно на тази база. Нашите братя осъждаха Михаил. Те бяха против неговото държане и неговото самозабравяне. Той беше навлязъл в една област на голямо тщеславие.

В.К.:Да.

Л.Т: Те бяха против това. И когато пристигна Стела Белмен с нейния брат (те дойдоха даже и в моята къщичка), тя имаше тука закопчано -Учителя, в златна игла закопчано, Учителя, тука на шията й закопчано. Не Михаил, а Учителя.

В.К.: Вие говорихте с нея. Какво впечатление Ви направи? Вие знаете френски.

Л.Т: Тя не беше чиста французойка, тя беше еврейка.

В.К.: Еврейка беше!

Л.Т: Така я почувствах. Може и да греша, но аз тъй я почувствах. И брат й беше. Защото дойдоха в мойта барака.