Jump to content

217. Цигуларката Франсиз и китаристът Стефан


Recommended Posts

217. ЦИГУЛАРКАТА ФРАНСИЗ И КИТАРИСТЪТ СТЕФАН

Л.Т: А после друго посещение имаше и дадохме цял концерт. Мъж и жена. Тя - виртуозка, цигуларка, а той виртуоз на китара и композитор. Казваха се: тя - Франсиз, а той - Стефан.

И дадоха голям концерт на Изгревската сцена с негови композиции. И са богати, нямат нужда от средства, обикаляли всички болници, където лежат болни. Влизали и там изпълнявали без пари. И една негова композиция я обясняваха какво значи. Че заекът и костенурката искат да правят бас, да се надбягват.

Сега цигулката, тя свири виртуозно, е заекът. А китарата е костенурката. Той пее: „Пам-па-пам-пам, пам-па-пам-пам, пам- па-пам” - това е костенурката. А заекът: „Тър-ръръ, тир-тири” - свиреха разни вариации.

Добре, ама по едно време, както свири тия вариации, иска да каже, че заекът си легна малко да си почине, а китарата прави: „Пам-па-пам.” Костенурката не си почива, все продължава. И тя надмина заека, въпреки че бавно върви. Защото той бързо тича, но после ляга и заспива.

Та много голям успех имаха. И те влязоха и двамата в мойта къщичка, защото Мария Тодорова ги прати, Мария Борисова, да ме питат [за] „Странникът”, последният акорд как е. Защото тя се съмняваше как е и тя, цигуларката, изпълни „Странникът” на сцената. И тогава и аз пях. Поканиха ме и аз да пея. Салонът беше претъпкан, а отвън беше цял митинг. Хората идваха със столовете си, сядаха отвън - отворени прозорци, няма място вътре. Та аз с тях дадох концерт.

В.К.: Да. Сега пак се връщаме на тази, секретарката на Михаил. Те идват и Ви казаха, че са искали разрешение да печатат беседите на Учителя. Как стои този въпрос? Спомняте ли си нещо?

Л.Т: А подробност, може да сгреша нещо, ако навляза в обяснение, защото не съм присъствала на техните предложения и отговори. Но когато пристигна Стела Белмен и нейният брат, ме извадиха на сцената да пея.

Аз никога не съм пяла общо с всички братя и сестри, винаги отделни концерти съм изнасяла. Но тогава се наложи да вземат участие и някои от Изгрева. Добре, излезе да пее тази Аламанчева, Любка Аламанчева излезе, не, Цветанка Аламанчева, те са сестри. И след това аз излязох да пея. Тя като излезе, какво се смути, имаше да вземе един висок тон, но го скъса и като се улови за главата, заплака и избяга от сцената. Изложи се.

Сега, аз излязох и застанах, и казах на български език, че: „Това, което ще ви изпея сега, го пеех в приемната стая на Учителя. Тази молитва Той ми я даде и я свиреше. Най-напред тогава почнах оперно, с пълен, силен глас да пея. Той ме спря и каза: „Не, ще изпееш тази фраза много тихо: „Чуй, Господи”, тихичко, Той ще те чуе. А после можеш да засилиш вече гласа си.”

Сега, обади се Мария Тодорова (и Борис Николов - бяха на първия ред и до тях бяха Стела Белмен и брат й), тя каза: „Кажи го сега на френски всичко туй, което го каза, за да разберат и французите”, защото аз го казах на български. Изпях тази молитва, която Учителят ми е дал и която я няма в новите песнарки. Аз ще я предам.

В.К.: Тази, същата молитва, която си я дала на Йоанна и я свири на цигулка?

Л.Т; Да.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...