238. Реч за човеците и Словото от Бога

[Ани]

238. РЕЧ ЗА ЧОВЕЦИТЕ И СЛОВОТО ОТ БОГА

В.К.: Да. Тука е дадена мисията на Учителя. Той казва: „Аз съм пратен от Бога!”

Сега, Вие как Го възприемате Учителя: като Учител; като Бог, Който говори в Него; като Дух?

Л.Т.: Да. Особено Неделните беседи. То става така:

Той почва най-напред, обикновено отговаря на всеки един в салона, на неговите вътрешни въпроси.

Например аз зная следното. Еленка, железничарката и мъжът й, железничарят, сутринта се готвели да идат на беседа. И имали една котка. Котката била отвън и викала: „Мяу”, да я пуснат. Той отворил вратата да влезе, но котката не бърза да влезе, ами влиза бавно и с опашката бавно -не така да виси, а изправена. И той се нервирал и цапнал я с вратата. И тя, котката, измяукала, извикала. Жена му му направила забележка и се скарали. И тръгнали за беседа, но били закъснели. И когато влизали в салона, Учителят казал: „Когато котката иска да влезе...” - и разказал това, което е станало причина да се скарат.

Значи това показва, че най-напред Учителят говори във физическия свят (отговаря на тях, на техните противоречия), а после вече влиза Бог-Отец в Неделна беседа и започва в много по-висока гама да говори.

Например сега, понеже пиша пак за Учителя, Той казва:

„Критикуват Ме, критикуват Ме, че Моята реч не била блестяща, имало нещо не в ред.

А пък Аз реших:

Отсега нататък ще говоря само на Божествен език и кой докъдето е стигнал, да си го превежда на своя матерен език.

И ако искат чуждите народи да влезат в контакт с Мене, те трябва да дойдат тука при Мене и да превеждат Моя Божествен език според техния матерен език.

Аз отсега нататък ще говоря само на Божествен език, а не на вашия физически език.”

Това го пиша сега, пиша го.

В.К.: Да, и Той понеже говори със символи... Той споменава, едвам е намерил в българския език символи, за да обясни нещата.

А пък нашите приятели от предишното поколение и сегашното смятат, че речта на Учителя не е свързана и трябва да се коригира, да се редактира, да бъде литературна.

Л.Т.: Ама те пипат там, където не е позволено и ще плащат.

В.К.: И ще плащат, и те плащат, те променят Словото.

Л.Т.: Те си подписват бъдещи страдания.

В.К.: Променят Словото.

Л.Т.: Не трябва да се пипа нищо, което Учителят е дал. Много е опасно. Даже може да коства живота на човека.

В.К.: Това е една стара теория от времето на Михаил Иванов: че французите не могли да разберат българския език и това, което говори Учителят и трябвало да се превежда, да се редактира, да им се обяснява.

Л.Т.: А, не, не, не, не.

В.К.: И това нещо по-късно у нас го виждам при старите приятели: почват, не правят резюмета, а редактират и преразказват Словото на Учителя. Това продължава по-късно. Аз го виждам и по-късно.

А пък сега те смятат, че чужденците, много важно за чужденците.

Учителят казва: „Не се занимавайте с чужденците. Който иска, ще дойде, ще научи български език и ще ползва Словото.”

Л.Т.: Да.

В.К.: А те са тръгнали да превеждат - не знаят, нито Словото познават, нито чужд език да превеждат и изопачават нещата.

Пример: Бертоли, Анина Бертоли, когато превежда на френски език тези мисли на Учителя, аз съм я питал, аз съм говорил с нея, така, както с Вас говоря, на магнетофона.

Л.Т.: Да, тя идва тука.

В.К.: Аз съм я питал. Казвам: „Вие превеждате ли точно? - Тя вика: „Не, аз преразказвам, аз не превеждам.” - „Защо?” - „Ами, казва, французите не могат да разберат нищо.”

Л.Т.: Тя идва тука, Марийка Марашлиева пожела. Искаше Орфей и това, което имам, да й дам. Аз нищо не й дадох, защото когато баща й беше жив, брат Жечо Панайотов ги покани в спалнята си, в дома си и извика и мене. И аз им прочетох част от моите дневници с Учителя.

Те не ми обърнаха внимание. А брат Жечо искаше да й покаже, че аз имам много ценен материал, който Вие вече го познавате. Те не обърнаха внимание. Но тя, като дойде тука, искаше. Но аз бях затворена и нищо не дадох. И тя си замина.

В.К.: Те щяха да го преразкажат и да го преработят, и да не може да го познаете.

Л.Т.: Да, да не мога да го позная.

В.К.: Така. Сега, тука Учителят дава един цитат:

„И да умра Аз, учението ще живее.

То е Божествено учение и Божественото всякога живее.”

Сега, въпросът е друг. Ето, минаха много години, 45 години след заминаването на Учителя.

Л.Т.: Точно тъй.