Jump to content

280. Брат Христо - разговори с Учителя


Recommended Posts

280. БРАТ ХРИСТО - РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

Л.Т.: [Чете от записките на брат Христо.]

„Говорих с благия си Учител за това, което преживях по миналия събор досега с дълбок мир, с красота и сияния Той и все Той се доближи до мене и силен ритмус обзе душата ми.

Той говореше благо. От мое име се записваше.

Аз се промених, шепнех с устните си аз. Лицето ми стана друго.

Сега Той непрестанно чете във вечността, направи ми тълкувание, обясни ми законите на кармата, за миналото ми, за бъдещето, говори ми за центровете в нас, за законите в пътя, за посвещението, за самотата, през която всеки посветен и всеки Учител трябва да мине.

Спомни ми за Христа, Който е минал през това що е стр... Б...”

(Тъй е писано, тъй го преписвам. Не е позволено.)

„Положих всичко пред Него и пожелах, и помолих за нещо!”...

„29, 9. месец 1920 год., (В братската вила.)

Ако се вземат атоми от едно въже, с което са били спасени много хора и се внесе в кръвта на един човек, този човек ще преживее същата радост, която са преживели хората и техните души, че са били спасени от това въже.”

„Когато златото преобладава в кръвта на един човек, той е мъдър. На вас ви трябва злато. Желязото, което имате, трябва да го превърнете в злато, за да ви се поверят тайни.

Ученик може да стане този, който е чист, иначе опасно е.”

„В този ден Учителят ни разкри някои закони на Мъдростта и разбрах какво е нужно, да Го разбираме и как Той мъдро работи, и узнах Неговата Велика Мъдрост.”

Л.Т.: Не искам аз да прибавям, защото Мъдростта на Великия Учител можеше да работи с тоя суров материал, който е около Него. Сурова руда. Когато ме прати в Операта, ми каза: „Ще вземаш от суровата руда и ще туряш в пещта, и ще печеш!” - така ми каза.

[Чете.]

„Учителят каза: „Само този, който люби, има търпение.” И приведе ми пример.“

„Днес, 10, 9. месец 1920 год.

„Повика ме и ми показа на небето фигура от облаци, и каза: „Ето, това е Тао! Тао!”

„10. месец ‘20 год., четвъртък.

Днес един брат (парижкият брат Михаил) и аз работихме заедно с Учителя зидарство цял ден. Надвечер, когато свършихме, Той ни говори и ние Му изявихме някои проекти на душата ни.

Говори ни за небесен и земен человек. По пътя за вилата на брат Иларионов, Той, Големият, нашият Учител, скри се зад един дебел бряст. Какво е намислил да ни произведе, още не можем да си обясним. Но само едно узнахме: Неговата Велика Душа пожела да ни прехвърли в една сфера на красотата.

Това събитие е най-необикновеното и най-красивото в живота ни. Каква определеност от вековете, каква сцена на живота, каква красота от всемира, какъв ритмус на живот на живото Слово.

Двамата ние тичаме да стигнем. Знаете ли Кого? -Синът на слънцето, който бе вече тръгнал напред, без кон. Казваме си: Така ли ще те гоним, о, Учителю!

Ние бяхме позаминали това място, където се бе скрил Мъдрият.

Той чу разговора ни. С усмивка Той ни спря мълком и си скриваше устата като свенлива невеста, смеейки се и сияейки затуй, че без да забележим, Го отминахме.

И винаги Учителят, когато се смееше, винаги правеше тъй: закриваше Си устата или с кърпа, или с ръка. Не се смееше тъй: „Ха-ха-ха-ха!”, както ние правим, винаги си скриваше устата.

Това беше нещо подобно на детинска наивност, на ангелска шеговитост. Знаете ли как си играят истинските деца? Това приличаше на слънцето: то бърза да се скрие зад някоя планина и пак двете малки деца бързат да се изкачат, за да го хванат. Така те вярват, недейте им се смя, защото те толкова разбират. Още прилича на слънце, подир което тичат още две планети. Прилича още на пламък, около който тичат пеперудките, но стават жертва и не могат да го застигнат. Жертва!

После Той ни говори какво може да се каже по това, освен да се види как действа и се направи роса, сутринната, на цветята. О-о-о, Той ни говори за Мъдростта, за тайните на Своята мъдрост.

Колко много ни говори Той? Една капчица. Казахме Му сега букви: С.Б.Л.Е.Л. (Само Божията Любов е Любов.)”

„Днес, 17, 10. месец 1920 год., Учителят ни разкри тайната на стиха:

„Когато даваш с дясната ръка, лявата да не знае.”

Когато служиш с дясната ръка, лявата да не знае; когато се говори на висшето Аз, нисшето да не знае.

Говори ни за състоянието на съзнанието у човека. Когато човек преживява висши неща, нисшето съзнание да не взема участие.”

Л.Т.: Аз много пазя тия работи. [Чете]

„Да, двата принципа у човека са С.Р.

Когато на човека се помага, за да развием една висша идея, кога човек не знае законите, въздейства и на нисшето му съзнание С.Р. се явява нисшето и взема мерки (устройва) принципи, за да се препятства на човешкото осъществяване на нисшето.

Явяват се противоречия всякога е нужно висшето и нисшето съзнание у човека, двата ангела. Трябва да се внимава как и кога да се говори, и да се слуша, за да не чуе нисшето да не чуе.

Говори ни за магията, за кабалата и какъв трябва да е ученикът.

Учителят утре отива във Варна.”

Л. Т.: Материалите са обемисти и трябва отделно да ги издавам. Добре, ама милицията ми ги взе.

В.К.: Вие тези записки отгде сте ги взели? Тези записки откъде са взети? От неговите тетрадки, така ли?

Л. Т.: Да.

В.К.: Преди да ги вземат?

Л. Т.: Да.

В.К.: И добре, че сте ги записали.

Л. Т.: Ама то е много малко! А те са много.

В.К.: Няма връщане. Унищожени са. [Чете]

„При всяко идване при мене брат Христов ми подаваше в ръцете по едно писмо, което току-що е написал. Затова имам безброй много писма от него, събрани от 33-годишното ни приятелство.”

Л.Т.: Тия работи са за делото на Учителя. Аз тука изнасям само поздравителни късички писъмца за именния ми ден, който е Цветница, един път в годината. Значи 33-годишно приятелство - 33 писъмца. Защото той ми написа последното, 33-то писмо за Цветница, то беше последното.

И отлетя от този свят при Учителя на 26 април 1968 г.

Тук ще предам само тия 33 поздравителни писма, а другите ще трябва да ги изгоря.

В.К.: И защо ще ги изгорите? Ще ги дадете на мен, да ги запазя.

Л.Т.: Ето едно писмо, то не е поздравително [Чете]

„19, 8. месец 1938 год.

Божията Любов носи пълния живот! В.Н.Ц.Д.” - други букви.

В.К.: Какво значи?

Л.Т.: Не зная. Не мога точно да кажа, значи да лъжа. [Чете]

„На тебе, о, велика душа, аз изпращам моите съкровени поздрави!

Праща поздрави слънцето и звездите, и високите планини, и всички светли същества от Света на Виделината. И знай, че те винаги са с тебе, защото за Великите души време и пространство няма. Те живеят извън него и техните мисли и чувства определят времето и пространството.

Бог пише по небето, ангелите пишат в душите, а човек пише на книга. Като кого искате да бъдете? Нека бъдем и като Бога, и като ангелите, и като съвършените человеци.

Да сме съвършени, да творим и да обичаме като Бога. Да сме чисти, да пеем като ангелите и да служим като свръхчелове-ците. Да владеем истинските знания и изкуства, за да помагаме на человеците.

Три пъти на ден аз Ви пиша, пращам Ви своите поздрави и моите красиви мисли и чувства. Сутрин рано, след часовете на размисъл, когато слънцето изгрява, с първите му лъчи Ви пращам първото писмо. Внимавайте да разберете словата ми на обед, когато слънцето е на зенита горе и неговите лъчи творят в природата, когато всички плодове зреят; и вечер, когато слънцето е минало вече в другото полушарие, за да принесе своята жертва и на другата част на земята. А през теменужния мрак блестят звездичките от далечните светове.

Тогава аз Ви пиша и Ви говоря чрез трепетливата светлина на безбройните и много звезди на небето. Това, което и Вие ми пращате по звездите, по слънцето, и аз го получавам, и го разбирам.

И напълно според закона на лъчеизпускането, всички мисли и идеи са пръснати във всички посоки във вселената. И от душа на душа, от съзнание на съзнание и от мозък на мозък, от планета на планета, от звезда на звезда и от слънце на слънце, с тяхната бързина 300,000 км/сек, Великите души поддържат закона, творчеството и показват пътя на въздигането, на еволючията. В един миг цялата вселена вече говори за Вас.

В действителност всичко туй е отношение и колко велик е човек; а със своите слабости, колко жалък е човек. Може да бъде навсякъде, където трябва.

Мога да Ви пиша, мога да Ви говоря, мога да Ви гледам през чистите очи на децата и през аромата на прелестните горски цветенца. Когато работя, винаги Вие сте с мене, при мене или вътре в мене. Т.С.О.Д.З.

Брат Христов.”

Л.Т.: Или Филиел - той така наричаше себе си.

„Фил” значи син, „ел” значи светлина - „Син на светлината”, това е Филиел.

И той е говорил с Учителя за мене, и в следващото писмо ето какво пък му е казал Учителят за мене.

В.К.: Това са 33 негови писма за Вашия имен ден Цветница.

Л.Т.: Ама те са късички.

В.К.: Да.

Л.Т.: Щото за Цветница.

В.К.: Сега, какво е казал Учителят за тебе? Само това прочети.

Л. Т.: Тука: [Чете]

„Всеки ден ти пиша аз, М.О.М.О.”

(Какво значи М. О. М. О. - „моя”, „мила” ли, какво, не знам.)

„Моите писма, моите стихове приемаш ли ги? Разбираш ли ги? Да не се съмняваш.

Душата познава живота, сърцето, чувствата и тайните на природата, а умът разбира езика на слънцето.

Попитайте Вашите живи кокиченца в градинката Ви и те ще потвърдят това.

О да, М.М. И знай, че слънцето пише от изгрева до залеза. Пише по камъните, по тревите, по цветята. Навсякъде то слага своите живи слова. И учени, и поети до днес разгадават неговите тайни писма.

Това ще продължава безкрайно, защото слънцето непрекъснато пише, дава живот. Тъй също и звездите. Техният език е още по-загадъчен, С.М.

(Сестра М.)

Познавате ли езика на слънцето, на звездите?

Радвайте се на Д.”

(Той ме наричаше „Дева”.)

В.К.: Сега, въпрос. Вие казахте, че тука дава изказване на Учителя за Вас. Прочетете го.

Л.Т.: Ами да. Той ми го каза устно:

„М. Д., защото само ти единствена заслужаваш тая любов.

Цял живот да те учи на тоя език, който е въплътен на нашата скромна планета.

Когато вечер проникнат милионите лъчи на далечното слънце, звезди, тогава Той, Бог, Учителят, леко те събужда с една нежна мелодия и изпята толкова тихо, че я чуваш само ти.

После хваща те за ръката и те извежда в близката планина и сам Той ти разказва законите на звездното небе и извика на звездите: О, М. Д.!

Знай, че никога вече няма да бъдеш унила, защото Бог, съдбата, провидението пожела това за тебе.

Ти си избранница да носиш радост на унижените; да служиш на Доброто, да служиш на Любовта и Красотата.

Ти имаш необикновена съдба. Не си като другите. Затова си избрана. Затова си избрана и отсега нататък друг ще те пази.

(Този друг е Учителят.)

Още по-добре. Благодари на Бога за всичко. Радвай се и Му служи. Не забравяй Любовта Му, Милостта Му и Добрината Му.

Ние идем от друг свят и по друг път вървим. Не по този, по който вървят другите. Отсега нататък животът ти ще ти се види още по-хубав, още по-необикновен, още по-красив, още по-съвършен, какъвто си е.

Хората ще ти станат още по-интересни. Не забравяй основната ИСТИНА: за Великия Живот се минава и през Великата Скръб.

Този е пътят на Великите Души.

Хората отпосле загубват Величието си и Божествеността си и затова се изявяват призваните души, предупредителите. И затова се явяват и Великите Учители на човечеството, и мъдреците, и поетите, и музикантите, и учените, за да изведат от безнадеждните души, да ги изведат. С. М.

Нека Всемирният, Всесилният Бог те благослови.

От брат Христо. 1938 год. Филиел.”

В.К.: Да, Вие ми прочетохте неговите писма. И такива писма имате 33 писма за всяка една година.

Л.Т.: И те са вече късички.

В.К.: Ясно.

Л.Т.: Къси, да кажем 21. [Чете]

„Април, 1940 год., 10 ч. сутринта, Изгрева, София.

От Великия Учител Н. М. Л. И. 3. С. В. (на Мъдростта, Любовта, Истината за сестра в) Господа Цветана Табакова, великата певица на Божествената красота М. Л. И. И. Ч. И. Д. (Мъдростта, Любовта, Истината и Честит Имен Ден).

Пожелавам Ви да живеете в мислите на Бога.

В.К.: Продължавайте по-нататък.

Л.Т.: [Чете]

„Да живеете в сърцето на Бога и в Неговите Дела, в Неговото проявено Битие и Бог да живее във Вашите мисли, във Вашите чувства и във Вашите дела, постъпки и във Вашето чисто тяло.

Това е великата Истина, това е блаженство.

Нека песента на ангелите се проявява през Вашето гърло, през Вашия ум, чувство и воля и да бъде за славата на Неговото Име, Учителя и с братя и сестри.

Само Божията Любов носи изобилния и пълния живот!

Брат Христо Филиел.

Подрав от изгряващото слънце, от цветенцата и птичките.” Л.Т.: Тук следва „Молитвата на Царството”, преписана от брата и прибавена към поздравите.

В.К.: Така, добре. Вие в тази тетрадка сте отбелязали и сте преписали неговите поздравления.

Л.Т.: Някои от тях, пише той, че ги пише върху масата на Учителя в приемната. Влязъл е при Учителя и пред Него ми написва.

В.К.: Да, добре. Сега, само на тази тетрадка какво има отначало?

Л.Т.: Тук Учителят говори за дишането.

В.К.: А да, това е за дишането. Да, добре.

Л.Т.: Тука Учителят говори за епохата на Водолея. Учителят говори за богомилите и богомилството, защото Той ми каза, че аз съм живяла някога и работила с богомилите във Франция.

В.К.: И оттам Ви е връзката с Франция.

Л.Т.: Не всичко пиша, затова някои работи не са написани. Аз съм писала по-едрите неща. А подробностите са вътре в моята душа.

В.К.: Аз искам да продължа, да прегледаме бележките на брат Христо, неговия архив. Да продължим. Тука какво представлява този плик? Това е негово тефтерче, така ли? Да, тука имаме негово тефтерче, да.

Тука има ли писма на Учителя до него, освен тези, които сте сложили на стената? Писма на Учителя до брат Христо? Учителюви писма?

Л.Т.: Да.

В.К.: Тук някъде?

Л.Т.: Някои, те са много свещени и не желая да бъдат публикувани, ако ще би да бъда и най-последното същество на земята. Те са много свещени.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...