Jump to content

298. Захлупена под коритото


Recommended Posts

298. ЗАХЛУПЕНА ПОД КОРИТОТО

В.К.: Защото са Ви захлюпили 45 години под коритото като Пепеляшка са ви държали, и сте устояли, и затова Ви уважавам много.

И затова реших да Ви свърша работата. Да им докажа на ония, които захлюпват с корито, че може някой и да го отхлюпи. Затова съм дошъл, за тая работа - да отхлюпя коритото, това е моята цел.

А питате, кой стои зад мене - Тоя, Който ме изпрати да отхлюпя коритото. Затова съм дошъл при Вас. Не стои никой зад мене, защото аз заварих абсолютно всички. Тях ги няма, те си заминаха. Заминаха си всички, които аз заварих, когато аз дойдох преди 20 години.

Вие сте останали последна, с която аз работих, която е работоспособна да работи. Другите ги няма. Крум Въжаров си замина; Борис Николов -той е неработоспособен. Няма други.

Л.Т.: Той не е ли добре със здравето?

В.К.: Не е добре с ума си, артериосклероза, със сърцето си. Той не помни вече хората, които идват при него.

Л.Т.: А-а-а!

В.К.: Така.

Л.Т.: Силна артериосклероза.

В.К.: Това е възрастта, той е възрастен.

Л.Т.: А иначе е здрав?

В.К.: Движи се, така, лежи, почива, цял ден така. Той вече е извън строя. Няма ги вече тези приятели.

Л.Т.: Може би по-възрастните са такива.

В.К.: Те, възрастните, вече си заминаха.

Л. Т.: А Николай? По-млад ли е от него?

В.К.: Николай е по-млад, но той е по-съхранен.

Л.Т.: По-съхранен.

В.К.: И той сега изнася лекции по астрология и т.н., и т.н.

И аз бях този, който отидох при него преди двадесет години и казвам: „Хайде, напиши си опитностите.” И той знаеш ли какво ми казваше? Вика: „Никой не го интересува.” Казвам: „Мен ме интересува.”

И той ги написа на мен. Хайде, напиши астрологията, хайде напиши това, напиши и онова. И почна да работи и сега работи, и не можеш да го спреш.

Л.Т.: Ха така.

В.К.: Нали? Ама аз го отхлюпих. Те се занимаваха със съвсем други работи, със съвсем други работи се занимаваха. Те смятаха, че вече край, няма да има условия. Абе дай, свърши, пък го предай!

И аз бях този, който и на сестра му Цанка аз съм й свършил работата. Тоест аз не се хваля, но понеже Вие ме питате кой седи зад мене. Зад мене е Този, Който ме е изпратил. Нали? Аз съм независим и работя сам. Виждате ли, че аз работя с Вас сам!

Л.Т.: Аз съм прибрала сега в кухнята онзи материал.

В.К.: Ще ми дадеш това, аз ще го сложа и край, и приключваме.

Л.Т: Живот е това.

В.К.: Знам, че е човешкият живот.

Сега, това са четирите, така, тука аз ги имам писмата между Михаил и Христо. Обаче къде беше това, скъсаното писмо? Момент, това ми е паспортът, оставям ти го като залог, че ще върна нещата.Сложи го така, да не се загуби някъде, че после не можем да го открием.

Л.Т: Искам да открия това, скъсаното писмо, което е било. Чакай да проверим тука, дано излезне. Тука да не е.

В.К.: Аз миналия път го виждах и Вие го показахте, че е скъсано писмо на брат Христо.

Л.Т.: Чакай да видим.

В.К.: Да видим къде е. Тука го няма.

Ето сега, аз чух глас: „В тефтера е” значи и ето го и това нещо, нали така.

Л.Т.: Точно, всичко ще ми бъде върнато!

В.К.: Бъдете спокойна. И аз прилагам така, както е това.

Л.Т: Ама като го лепите, залепено ще ми дадете.

В.К.: Бъдете спокойни, всичко ще бъде в ред. Аз предлагам...

Л.Т.: Нали ще ми дадете!

В.К.: Ще Ви дам, ще го възстановя. Аз предлагам така, заедно всичко с тефтерчето да го дадете. Така.

Л.Т: Чакай, да няма друго нещо.

В.К.: Няма друго нещо, това са материалите.

Л.Т: Чакай да видя.

В.К.: Това какво му е тука? Тука някаква бележка. Това няма нищо страшно.

Л. Т: Добре, пъхнете ги тука.

В.К.: Тука, нека с всичко да седи и аз по тоя начин взимам тефтерчето и така, и ще Ви ги върна.

Е-е, свършихме една голяма работа. Благодаря за съдействието. Това нещо ще отиде вътре в папката. По този начин ние за днеска приключихме и трябва да Ви благодаря много за Вашето съдействие. Значи с Вас може да се работи.

Л.Т: Вижте какво...

В.К.: Значи все пак с Вас може да се работи.

Л.Т: Те, съществата отгоре, присъстват. Нямат физическо тяло, ама тяхното астрално тяло е по-силно от физическото, щото физическото тяло, само една игла да бутнеш, да пусне кръв, може да си замине. Физическото тяло не е устойчиво, временно е.

В.К.: Е, щом дават гаранция за мен, щом от Невидимия свят дават гаранция за мен, значи благодаря на Невидимия свят и на Вас, че почнахме работа.

Л.Т: Благодарете, че сте жизнен, здрав, издържлив и млад човек, благодарете на Бога.

В.К.: Аз благодаря. Сестра, сега ми е време да реализирам тия неща, които аз си работя 30 години.

Л.Т: Щото се иска издържливост.

В.К.: Аз съм в момента на 52 години и сега ми е време да реализирам нещата, докато още имам сили, време, средства, здраве и т.н.

Защото след 15-20 години ще дойде друго поколение и аз трябва да му оставя подготвени и отпечатани материалите, които сега работя.

Л.Т: Другото - Шестата раса идва-а.

В.К.: Това ще бъде след три хилядната година.

Л.Т: Шестата раса идва-а, има даже представители вече.

В.К.: Да. И аз трябва да бъда готов, за да предам на следващото поколение. Да кажа: Това е материалът и архивът от сестра Лилиана Табакова.

Л.Т: Но аз не ща да ме дърпат на земята.

В.К.: Вие не искате, но сте дошли тука в Школата и Вашето име ще го има. Аз много държа на тая работа - отхлупване на коритото.

Л.Т: Това много ми хареса, когато ми казахте: „Аз съм захлупена под коритото като Пепеляшка 45 години”, това много ми хареса. Ами тъй беше.

В.К.: Така ми се е вбило в главата като клише, като образ, нали: коритото е отгоре върху Вас.

Л.Т: До тука ми е дошла славата. Аз не искам да бъда прославена - Учителят да бъде.

В.К.: За да могат да се дадат нещата на Учителя, трябва да се види, че Учителят не е работил със случаен човек. А този човек е школуван и този човек си е свършил работата и е отстоял 45 години да чака - това не е малко. Това не е малко. Това е много, много.

Л.Т.: Аз, понеже Учителят ми каза: „Аз ще те благословя с младост, издържпивост и гласът ти да звучи тъй, както, по-добре от Операта!” Това Му благодаря. Това ми стига, да.

В.К.: Аз се чудя, че на тази библейска възраст, Вашата, Вие още може да работите, помните всичко, нали.

Л.Т: Абсолютно. Ама за Бога всичко е възможно.

В.К.: Да, всичко е възможно.

Л.Т: Господ го прави. В Райската градина Адам е живял 999 години, Матусал е живял над 1000 години. Колкото повече са падали в греховете хората, отнемали им от годините. Ето сега Вашите 50-60-70 години, за Вас са много нещо, а за Невидимия свят и за Слънцето са нищо.

В.К.: Нищо, дори и една секунда.

Л.Т: Защото 25,000 земни години правят на слънцето една година. Да, виждате ли колко ниско е паднало човечеството. Колкото по-чист живот живее човек и се храни по правилата на ангелите, толкова се продължават и годините му.

В.К.: Да, добре. За днеска ние приключихме и свършихме една голяма работа.

Л.Т: Да.

В.К.: Днеска беше 12 март 1991 г.

Л.Т: Особено четвъртото тефтерче, в никакъв случай да не се загуби.

В.К.: Няма, бъдете спокойна. Аз отговарям пред Вас и пред Бога, в никакъв случай, в никакъв случай. Когато стане материалът, аз ще Ви покажа.

Л.Т: Никой от Учителите на човечеството няма такъв разговор с Господа, както дава Учителят. Никой.

В.К.: Ясно, да.

Л.Т: Той е възлюблен дух на Господа, на Духа.

В.К.: Така, добре.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...