309. Школата по пеене на Учителя

[Ани]

309. ШКОЛАТА ПО ПЕЕНЕ НА УЧИТЕЛЯ

Л.Т: Сега, най-важното, което е, че Учителят се спря върху мене да бъда мост, чрез мене да работи върху сцената на Операта. Той непрекъснато беше там. И всички сцени, разговори, каквито ставаха в театъра, бяха донасяни при Него от мене с имената им. А Той дирижираше всичко. Например на еди-коя дата ще бъде премиерата, с напечатани афиши. Учителят казва: „Няма да бъде!” И каквото каже Той, това ставаше. Диригентът е бил поканен, и то чужд диригент, на един имен ден и го почерпили с някакви сладки, при които яйцата може би били развалени. И той получава силно разстройство и той отменя сам премиерата. Каквото каже Учителят. Ето, тия гости хитлеристи, които бяха в двореца на Борис, не можаха да заемат трите стола в центъра на първи балкон в зала „България”, не можаха - получили разстройство. Учителят посочи тия три стола и вечерта беше заел трите стола. Няма невъзможни неща за Учителя, няма.

В.К.: Да.

Л.Т: За Господа няма невъзможни неща, така и за Учителя, така и за Христа.

В.К.: Сега друг въпрос. Понеже в момента Вие работите с тези песни. На тоя етап Вие имате програма.

Л.Т: Ами да.

В.К.: Сега, аз предлагам другото: да ми дадете „Школата на Орфея”. Отзад нали имате нотен текст. В „Школата”, в „Школата” - не на Орфей, - в „Школата”.

Л.Т.: Текста го имате.

В.К.: Не. „Школата” я нямам. „Школата” Вие не сте ми дали. Аз искам да ми дадете „Школата” и да дадете този музикален текст, за да го преснемем. Това трябва да го свършим.

Л.Т: Аз отделна „Школа за Орфея” нямам.

В.К.: Не, не за Орфея, аз сбърках - „Школата по пеене”.

Л.Т.: А-а, там вече, Вий не сте музикант.

В.К.: Става въпрос да преснемем, само да преснема музикалния текст, аз нищо няма да пипам. Аз не съм музикант. Само да преснемем музикалния текст.

Л.Т: Само на печат ще я дам. Направо, защото тази Школа (Вий казвате: „На Орфея”), тя е „Школата на Учителя”.

И тая, снощната рускиня, пееше по тая Школа. Тя ми показваше нейни, руски упражнения, но като дойдеше на урок при мене, предпочиташе Учителювите упражнения. А те са окултни и „Аз чувствам, каза, като ги пея, има едно присъствие. А аз бях, каза, ученичка на най-голямата педагожка в Русия, италианка. И е много интересно: Вие ме спирате и ми казвате същите думи, които ми казваше моята професорка-италианка и ми правеше забележки, като че ли тя не е жива сега, като че ли тя е влязла вътре във Вас и тя ме спира.” - „Ами, викам, възможно е.” Но сега, тя каза, че отсега ще идва по-често. Ще видим.

В.К.: Добре.

Л.Т: Има души, които много уважават и ценят Школата по пеене, окултно-мистичната школа от Учителя, много. Ако Вие бяхте професионалист-музикант, най-напред нея щяхте да хванете.

В.К.: Аз я оставям за после. Ха-ха. Аз понеже не съм музикант и оставям я накрая.

Л.Т.: Тя е много ценна за певците, които стъпват на сцената, много ценна. Много хубави съвети има вътре, много лесно преодоляващи трудности при пеенето Учителят посочва. Много полезна, много полезна. Хигиенични правила, правила за хранене, за поддържане на гласовия орган и т.н.; и за развиване на музикалните дарби, които са покрити с пепел и трябва да се очистят от тая пепел, и да се обработят; пътищата за постигане и обработване на този гласов орган. „Аз, каза, с удоволствие се спирам да слушам школуван човешки глас. С удоволствие се спирам и слушам” - тъй казва Учителят. Тъй че до Школата направо...

Аз досега не съм видяла от Вас опит да дадете нещо да се напечати. Всичките кокошки напечатаха работи за Учителя. Аз, която имам най-много, още никой не е напечатал.

В.К.: Още никой нищо не е напечатал. Сега сме март.

Л.Т: Вие обещахте, че ще дадете за печатане.

В.К.: Обещавам, сега в момента, април, май, ще подготвим изданието за този сборник за музикантите, за текста. А след това през лятото аз вече започвам да работя по Вашите материали. Ясно.