313. Защо не се предадоха нещата на брат Христо?

[Ани]

313. ЗАЩО НЕ СЕ ПРЕДАДОХА НЕЩАТА НА ХРИСТО

В.К.: Вие имахте един материал „Музиката и номерологията”.

Л.Т.:Да.

В.К.: „Музика и номерология” имате?

Л.Т.: Брат Христо беше виртуоз в това нещо. Той ми предаваше всеки ден уроци по хиромантия, а аз разработвах гласа му. Цялото „Битие” всеки не може да го изпее. Много е трудно. Той го пее наизуст. Ама чукане, чукане, чукане, чукане, всеки ден, всяка вечер. Аз знам колко съм му чукала на пианото. Ний много работехме.

В „Школата по пеене” той взимаше голямо участие също. Ний двамата давахме отчет пред Учителя, но главният двигател бях аз, защото съм и изпълнител. Аз мога да изпея тона, както не трябва да се пее. А мога да го изпея както трябва, без да ми вреди на мойта школа. Аз мога да имитирам и неправилното, за да покажа кое е правилното, без да навредя на школата си, защото много добре съм поставила гласа си. Не ми вреди това. Аз мога да имитирам.

В.К.: Сега, Вий как смятате неговите неща да се подредят, евентуално да се направи една книга за него?

Л.Т.: Може, с удоволствие бих дала, и двете си ръце бих турила в огъня за него, защото е чист човек. Учителят ми го нарече, че той е чист. А Той да изговори това нещо, Учителят, не е малка работа. Чист. Самите братя Янкови са свидетели, не са умрели, живи са. Те са в течение, че Учителят работеше „Битието” с мене, не с тях, с мене, защото му трябва певец. А братя Янкови са ми акомпанирали.

Излизала съм заедно и с Любомир, и Венецислав, и бащата-флейтист. Разбира се всеки от тях изпълнява и соло, не само с мене. Янко Янков - флейтистът, изпълняваше една много хубава флейтова композиция от Бетховен, много хубава. Ей-сега ми звучи. И Учителят бе там, салонът препълнен и специално за Учителя даваха тия концерти. Не е случайно, [че] сме снети така до Учителя на фотография, не е случайно. Той тъй казваше на майка си: „Ще гледаш през шпионката. Ако е сестра Лилиана, веднага отваряш.” Те бяха недостъпни. Сутрин даже нямаше време за закуска. Тя му слагаше в една чинийка малко нарязани ябълки, за да не губи време и почва да свири, да се упражнява. Къртовска работа.

Даже Фаустина ми каза: „Те постигаха с много работа това, а на мене с половината от тяхната работа, ако свирех като тях, щях да ги надмина. Но нямах условие.”

Тая рускиня е в течение на всичкия музикален живот не само в София и в провинцията, а също и в Братството. Тя за всичко е осведомена.

В.К.: За мен?

Л. Т: За Вас не стана дума.

В.К.: Добре. Сега въпросът е следният. Аз смятам, след като започнем работа с Вашите неща (Защото още не сме почнали, сега само се ориентирам в материала), след като почнем с Вашите неща, ще дойде време, аз имам желание, в една книга, в една монография да съберем всички неща, които той, Кръстю (Христо) има.

Л.Т.: Славянските народи не трябва да имитират западните народи, защото с тази естрадна музика има изопачаване на изкуствата и на вкусовите разбирания на западните народи, които са много на ниско ниво.

Славянските народи имат славянско облекло, славянски вкусови трапези, славянско изкуство, велико. Славянските народи ще дадат нов подтик на всички народи на земята, защото са девствена почва, върху която ще се роди Шестата раса. Шестата раса няма да дойде върху западните народи, а само върху славянството.

Амин.